Какво бихте направили, ако можехте да изтриете от паметта си

Какво бихте създали, в случай че можехте да изтриете от паметта си най-горчивия миг от своя живот? Или, в противен случай, да върнете най-важния спомен, който е бил загубен? В предишното сходни въпроси бяха от сферата на писателите на научна фантастика, само че през днешния ден науката се е доближила до техните отговори. Паметта не е незапалим сейф с обстоятелства, а комплициран и нежен механизъм, който, както се оказва, може да бъде разрушен. Учените към този момент не просто следят по какъв начин работи нашият мозък, а се учат по какъв начин да се намесват в този развой, което открива невероятни благоприятни условия за лекуване на заболяванията и превъзмогване на контузиите.

Паметта не е видеозапис

Ключът към разбирането на това по какъв начин спомените могат да бъдат изтрити или възобновени се крие в един нов метод на разглеждане на самата памет. Свикнали сме да мислим, че паметта е нещо като видеозапис, съхраняван някъде в мозъка. Но това не е по този начин. Всеки спомен не е подготвен файл, а реорганизация, която се сглобява от разнообразни фрагменти от невронните връзки сега, в който си го припомните. И всякога, когато „ извличаме “ даден спомен, ние леко го променяме.

Именно този развой е бил главната цел на учените. Те разкрили, че сега, в който споменът се задейства, той става уязвим. Този развой се назовава реконсолидация на паметта.

Изтриване на контузията: търсенето на „ изключвателя “

Идеята за заличаване на спомените звучи страховито, само че главната цел на учените не е да дадат опция на хората да не помнят значимите събития, а да им оказват помощ да се избавят от тежките контузии. Основното приложение на тази технология е лекуването на посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

Схемата на работа е елементарна:

Пациентът си спомня травматичното събитие, като по този метод го задейства. В този уязвим миг му се дава особено лекарство (например бета-блокер), което блокира протеините, нужни за повторното „ записване “ на загатна. Споменът не се изтрива изцяло, само че губи прочувствената си багра. Човекът си спомня какво се е случило, само че събитието към този момент не провокира суматоха или боязън.

Този способ към този момент е сполучливо пробван, като дава вяра на хиляди хора, страдащи от последствията от злополуки, бойни дейности и други психически контузии.

Да си върнеш предишното: технологиите за възобновяване

Ако паметта може да бъде изтрита, може ли да бъде възобновена? Технологиите оферират опция за това. Една от най-обещаващите области е оптогенетиката. Така да вземем за пример в един от знаковите опити учените употребяват точно този способ. Те генетично модифицираха невроните в мозъка на мишки, тъй че да реагират на светлината. С помощта на лазер откривателите съумели да „ включат “ тези неврони, които били свързани с избран, „ загубен “ спомен. Мишките незабавно показали реакцията, обвързвана с това събитие, което потвърдило, че споменът не е бил заличен, а просто е станал недосегаем и може да бъде възобновен.

Друга технология са невронните импланти. Учени от USC и DARPA са създали импланти, които могат да разчитат моделите на мозъчната интензивност, свързани с паметта. С помощта на тези устройства те могат да записват и възпроизвеждат тези модели, като оказват помощ на хората с заболяването на Алцхаймер да възвърнат когнитивните си функционалности.

Цената на интервенцията

Разбира се, опцията за интервенция в паметта повдига доста етични въпроси. Кой ще има достъп до тези технологии? Дали това няма да докара до нови обществени неравенства? Няма ли да се превърнем в общество, в което елементарно можем да се избавим от неуместните мемоари, без да се поучим от тях?

Засега тези въпроси остават открити. Но едно нещо е несъмнено: ние сме на прага на нова епоха, в която паметта към този момент не е неизменима. Възможността да променяме спомените си към този момент не е фикция. Големият въпрос в този момент е по какъв начин ще използваме тази мощ.