Едно от моретата спретна невероятен трик: изчезна за 190 000 г. и се появи отново
Какво би се случило, в случай че хората изсушат Средиземно море, трансформирайки го в гигантско солено езеро? Дали дивата природа ще оцелее и в случай че да, какъв брой време ще отнеме да се възвърне?
Това може да звучи като странни теоретични въпроси, само че не и за Херман Сьоргел, баварски проектант, който посвети огромна част от живота си навръх този план: създаване на великански язовир през Гибралтарския пролив, оставяне на Средиземно море да пресъхне и колонизиране на земята, рекултивирана от морето.
Сьоргел провежда лекции и документални филми и набира средства до 50-те години на предишния век за проект, който, съгласно него, ще насърчи съдействието сред Африка и Европа и ще зарежда двата континента посредством великански водноелектрически мегапроекти.
Това, което той не знаеше, беше, че фантазията му към този момент се е сбъднала в края на миоценската епоха, преди 5,5 милиона години, като елементарен резултат от естествени сили.
Защото проучванията демонстрират, че Средиземно море е пресъхнало изцяло в края на миоценската епоха преди към 5,5 милиона години, пише Phys.org.
В най-дълбоките елементи на Средиземно море морските геолози са разкрили голям пласт сол с дебелина до три километра. Учените пресмятат, че това са съвсем милион кубически километра сол. Такива отлагания демонстрират, че в далечното минало Средиземно море се е изолирало от останалите международни океани. Този интервал е траял към 190 хиляди години.
Виновникът за това събитие е тектониката на плочите. Факт е, че Средиземноморският басейн е притиснат сред два континента, които към момента са в развой на доближаване, премествайки се с 2 см всяка година. Когато средиземноморският басейн е бил откъснат от Атлантическия океан в предишното, водите му бързо са се изпарили заради сухия климат на района, оставяйки след себе си големи количества сол.
Този интервал в историята, наименуван Месински пик на солеността, беше най-голямото събитие на изгубване, откогато метеорит умъртви динозаврите на Земята преди 65 милиона години.
Фосилни доказателства от преди 12 до 2,6 милиона години демонстрират, че локалният морски живот в Средиземно море е на процедура липсващ. Последвалата колонизация на морето от атлантически типове промени вечно средиземноморската фауна.
Учените означават, че преди Средиземноморската рецесия 779 типа са били ендемични или живеещи единствено в Средиземно море. След като морето пресъхва, останали единствено 86 такива типа, да вземем за пример, всички тропически корали, които били в обилие преди пресъхването, изчезнали от Средиземно море.
В същото време някои ендемични типове сардини съумяха да избегнат изгубването. Морските крави, които са родственици на актуалните морски крави, също съумяха да оцелеят при пика на солеността в Месин.
Няколко емблематични типа, като огромната бяла акула и делфините, се появиха в Средиземно море едвам след рецесията. Още по-интересното е, че настоящето благосъстояние на фауната в западното Средиземноморие се появява едвам след повторното наводняване - преди този момент източното Средиземноморие (Йонийско и Левантийско море) е било дом на по-голям брой разнообразни типове.
Изолацията на Средиземно море била пагубна за неговата флора и фауна, защото огромна част от екосистемата е унищожена. Учените също откриха, че са били нужни повече от 1,7 милиона години, с цел да се възвърне броят на типовете в Средиземно море.
Това може да звучи като странни теоретични въпроси, само че не и за Херман Сьоргел, баварски проектант, който посвети огромна част от живота си навръх този план: създаване на великански язовир през Гибралтарския пролив, оставяне на Средиземно море да пресъхне и колонизиране на земята, рекултивирана от морето.
Сьоргел провежда лекции и документални филми и набира средства до 50-те години на предишния век за проект, който, съгласно него, ще насърчи съдействието сред Африка и Европа и ще зарежда двата континента посредством великански водноелектрически мегапроекти.
Това, което той не знаеше, беше, че фантазията му към този момент се е сбъднала в края на миоценската епоха, преди 5,5 милиона години, като елементарен резултат от естествени сили.
Защото проучванията демонстрират, че Средиземно море е пресъхнало изцяло в края на миоценската епоха преди към 5,5 милиона години, пише Phys.org.
В най-дълбоките елементи на Средиземно море морските геолози са разкрили голям пласт сол с дебелина до три километра. Учените пресмятат, че това са съвсем милион кубически километра сол. Такива отлагания демонстрират, че в далечното минало Средиземно море се е изолирало от останалите международни океани. Този интервал е траял към 190 хиляди години.
Виновникът за това събитие е тектониката на плочите. Факт е, че Средиземноморският басейн е притиснат сред два континента, които към момента са в развой на доближаване, премествайки се с 2 см всяка година. Когато средиземноморският басейн е бил откъснат от Атлантическия океан в предишното, водите му бързо са се изпарили заради сухия климат на района, оставяйки след себе си големи количества сол.
Този интервал в историята, наименуван Месински пик на солеността, беше най-голямото събитие на изгубване, откогато метеорит умъртви динозаврите на Земята преди 65 милиона години.
Фосилни доказателства от преди 12 до 2,6 милиона години демонстрират, че локалният морски живот в Средиземно море е на процедура липсващ. Последвалата колонизация на морето от атлантически типове промени вечно средиземноморската фауна.
Учените означават, че преди Средиземноморската рецесия 779 типа са били ендемични или живеещи единствено в Средиземно море. След като морето пресъхва, останали единствено 86 такива типа, да вземем за пример, всички тропически корали, които били в обилие преди пресъхването, изчезнали от Средиземно море.
В същото време някои ендемични типове сардини съумяха да избегнат изгубването. Морските крави, които са родственици на актуалните морски крави, също съумяха да оцелеят при пика на солеността в Месин.
Няколко емблематични типа, като огромната бяла акула и делфините, се появиха в Средиземно море едвам след рецесията. Още по-интересното е, че настоящето благосъстояние на фауната в западното Средиземноморие се появява едвам след повторното наводняване - преди този момент източното Средиземноморие (Йонийско и Левантийско море) е било дом на по-голям брой разнообразни типове.
Изолацията на Средиземно море била пагубна за неговата флора и фауна, защото огромна част от екосистемата е унищожена. Учените също откриха, че са били нужни повече от 1,7 милиона години, с цел да се възвърне броят на типовете в Средиземно море.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ