Какво би било, ако влъхвите всъщност са били водени от

Какво би било, в случай че влъхвите в действителност са били водени от обект от Облака на Оорт?

От години откривателите се пробват да схванат какво действително небесно събитие би могло да бъде в основата на библейската история за Витлеемската звезда – яркият обект, който съгласно Евангелието на Матей е посочил на влъхвите пътя към младенеца Исус. Тази история се е трансформирала в част от коледната просвета, само че нейната астрономическа същина продължава да бъде предмет на разногласия. Дълго време най-разпространената версия се смяташе за рядко срещано доближаване на планетите. Сега се появи нов, надалеч по-малко предсказуем претендент – комета, която може да е минала на извънредно близко разстояние от Земята.

Авторът на проучването, планетологът Марк Матни от НАСА, независимо е направил разбора. Той изследва антични китайски летописи, в които през 5 година пр.н.е. се загатва за „ звезда-метла “ – одобрен термин за кометите поради техните непостоянни опашки. Тези записи от дълго време са обсъждани в опитите да се реконструира картината на небето от онази ера, само че за тях няма единно пояснение. В текста се показва, че яркият обект е останал в границите на едно и също съзвездие в продължение на към 70 дни.

Интересът на Матни към казуса зародил, до момента в който работел в планетариума, където подготвяли коледно зрелище за звезда, която се издигала над южната част на небето и по-късно като че ли замръзвала в един миг. Създателите на програмата твърдели, че сходно нещо е невероятно за действителен обект, защото въртенето на Земята постоянно кара звездите да се изместват на небето. Матни си спомня, че незабавно е помислил, че нещо не е наред. Една дългопериодична комета от Облака на Оорт би могла да сътвори илюзията за устойчивост, в случай че траекторията ѝ е ориентирана съвсем тъкмо към наблюдаващия.

В такава обстановка яркото тяло би изглеждало като точка, която остава неподвижна в един и същи бранш на небето в продължение на няколко часа или даже денем на извънредно дребни дистанции. Както акцентира Матни, сходна настройка е допустима единствено при извънредно рядко доближаване, сравнимо с дистанцията до Луната.

Не всички специалисти обаче са съгласни с това пояснение. Астрофизикът Ралф Нойхаузер от университета в Йена припомня, че античните астрономически записи нормално са водени ненапълно, тъй че някои значими елементи може да са били изгубени или изопачени. Той акцентира, че заради тази причина всяка реорганизация на събитие, разказано две хилядолетия по-късно в друг културен подтекст, неизбежно е обвързвана с огромна степен на неустановеност. Други учени също считат, че опитите за намиране на прецизен астрономически първообраз на дадена библейска история могат да доведат до спекулации, защото другите източници и обичаи разказват събитията прекомерно друго.

Матни признава, че непокътнатите доказателства са очевидно незадоволителни за изрично умозаключение. Той не се стреми да дефинира точното естество на Витлеемската звезда, а единствено да покаже, че държанието на небесния обект, разказано в библейската история, може да има действително астрономическо пояснение. Астрономът Фредерик Уолтър от университета „ Стоуни Брук “ счита, че работата на Матни задава добра тенденция за правосъдната астрономия – област, която се пробва да реконструира разнообразни събития от далечното минало въз основа на фрагментарни исторически свидетелства.