Какво би било, ако съзнанието ни не е просто шум

Какво би било, в случай че съзнанието ни не е просто звук от работещи неврони, а реакция на квантовия декор на Вселената? Авторът на нова публикация, оповестена в „ Frontiers in Human Neuroscience “, предлага тъкмо такава картина: съгласно неговия модел съзнателните положения могат да зародят от способността на мозъка да резонира с квантовия вакуум или полето с нулева точка, което пронизва цялото пространство.

В публикацията се твърди, че вътре в мозъка работят макроскопични квантови резултати. Това умозаключение се основава на съпоставяне на данните за кортикалната конструкция, неврофизиологията и резултатите от количественото моделиране. Фокусът пада върху кортикалните микроколонки – дребни отвесни блокове от кората, състоящи се от към стотина неврона. Според оферти модел точно те са директно свързани с полето на нулевата точка и задействат комплицираната динамичност, която следим като съзнателни процеси.

Отдавна е известно, че будуването и съзнателното разбиране се съпровождат от синхронизиране на мозъчната интензивност в бета и гама диапазоните. Тези ритми демонстрират признаци на самоорганизирана сдържаност – специфичен режим на ръба на фазов преход, когато системата се намира в внимателно равновесие сред хаоса и стабилността. В сходно положение даже един слаб сензорен сигнал е кадърен да провокира огромни „ невронни лавини “, които откривателите свързват с акта на умишлено усещане. При упойка или загуба на схващане тази фина конфигурация изчезва. Въпросът остава открит: какво поддържа мозъка покрай сериозно положение?

Авторът на публикацията допуска, че отговорът би трябвало да се търси в квантовата електродинамика – фундаменталната доктрина на електромагнитното взаимоотношение. В рамките на тази доктрина вакуумът се преглежда не като празнина, а като нулево електромагнитно поле, изпълнено с флуктуираща сила. Изчисленията демонстрират, че обособени честоти на това поле могат да резонират с глутамата – най-разпространения възбуждащ невротрансмитер в мозъка. Според модела този резонанс поражда в микроколонките, където телата и синапсите на към стотина неврона са потопени в локален „ басейн “ от глутамат.

Тази взаимосвързаност, както се твърди, е от решаващо значение за поддържането на самоорганизираната сдържаност. От една страна, резонансът сред глутамата и нулевото поле води до образуването на области на кохерентност – райони, в които голям брой молекули стартират да осцилират в синхрон. Тези области са предпазени от енергийни пропуски и затова могат да запазят квантовата кохерентност по-дълго, в сравнение с би се очаквало в един топъл и гръмък мозък.

От друга страна, същото взаимоотношение би трябвало да възбужда избрани режими на нулевото поле и да генерира микровълнови полета навътре в микроколонките. Те, съгласно изчисленията, са в положение да настроят тънко работата на йонните канали, да контролират честотата на пиковете и да поддържат салдото на възбуждане и угнетяване, който е нужен за сериозната динамичност на невронната мрежа.

Интересно е, че численият разбор разкрива, че образуването на региона на кохерентност води до изместване на честотата на преобладаващите, доста усилени ZPF (zero-point modes) режими от 7,8 THz към микровълновия диапазон покрай 30 GHz, което значи, че вторият стадий от този развой приключва с генериране на вътрешноколонно микровълново поле.

Оттук създателят прави надалеч отиващи заключения: в случай че моделът е правилен, съзнанието поражда освен от електрохимичните сигнали, протичащи по невроните, само че и от по-дълбока „ оркестровка “, в която основна роля играе резонансното взаимоотношение на мозъка с нулевото поле. В такава картина субективното схващане се оказва обвързвано със селективното възбуждане на характерните режими на това поле, което се отразява в присъщи сериозни режими на мозъчната активност. Когато съзнанието изчезне, да вземем за пример при упойка, се следи ясно изразено отклоняване от сериозната динамичност – това се пояснява като спиране на връзката на мозъка с полето с нулева точка, което в модела работи като прикрит проводник на невронната интензивност.

По-нататък създателят разказва вероятните способи за инспекция на хипотезата. Според него деликатни опити с смяна на изискванията в мозъчната кора могат да покажат дали тя употребява полето на нулевата точка в работата си и дали съзнателните положения зависят от сходно резонансно взаимоотношение. Ако тези резултати бъдат уловени, това освен ще разшири арсенала на неврологията, само че и ще добави масло в огъня на старите метафизичен диспути за природата на съзнанието.

Трябва да се означи, че прегледаният тук метод освен слага солидна теоретична основа за пояснение на динамичността на мозъка, само че и хвърля нова светлина върху регулирането на биологичните организми като цяло. Ето за какво правилата, изложени в тази публикация, дават съображение да се допусна, че резонансното взаимоотношение сред характерни молекули и ZPF (zero-point modes), водещо до формиране на области на кохерентност и генериране на ендогенни електромагнитни полета, би могло да бъде в основата на доста процеси на хомеостатичен надзор, протичащи в клетките. От тази позиция всеки развой на надзор употребява неповторими честоти или честотни ленти, а здравият организъм може да се преглежда като съвършено съгласуван оркестър.

В умозаключение се акцентира, че препоръчаният модел прибавя още едно измерение към опитите за основаване на поредна доктрина на съзнанието посредством свързване на невронауката с фундаменталната физика.В продължение на епохи главният въпрос е бил нещо сходно: дали съзнанието е непряк артикул на невронните мрежи, или е обвързвано с нещо по-фундаментално в структурата на Вселената. В обсъжданата публикация се издига смелата догадка, че вездесъщото поле на нулевата точка може да е един от ключове към този въпрос. Самата догадка обаче остава спекулативна и се нуждае от строга пробна инспекция, преди да може да се одобри като част от общоприетата научна картина.