Възможно ли е гравитацията да е илюзия? Учени търсят отговор в цифровата вселена
Какво би било, в случай че гравитацията не е фундаментална естествена мощ, а единствено непряк резултат от по-дълбоки осведомителни процеси? Тази смела догадка е препоръчана в ново проучване, оповестено в списание AIP Advances. Според тази доктрина гравитацията може да е резултат от информативен закон на природата, наименуван „ втори закон на инфодинамиката “.
Концепцията звучи като научна фантастика, само че се основава на съществени физически наблюдения, които демонстрират, че нашата Вселена съмнително наподобява на компютърна симулация.
В цифровите технологии – от приложенията на нашите смарт телефони до цялото киберпространство – успеваемостта играе основна роля. Компютрите непрекъснато компресират и преструктурират данните, с цел да пестят памет и процесорна мощност. Може би същото нещо се случва и във Вселената?
Теорията на информацията – математическото проучване на количествената оценка, съхранението и прехвърлянето на информация – може да ни помогне да разберем какво се случва. Първоначално създадена от математика Клод Шанън, тя става все по-популярна във физиката и се употребява във от ден на ден проучвателен области.
През 2023 година създателят на проучването формулира втория закон на инфодинамиката, който гласи, че осведомителната „ ентропия “, или равнището на анархия на информацията, би трябвало да понижава или да остава непрекъсната във всяка затворена осведомителна система. Това е противоположното на добре известния втори закон на термодинамиката, съгласно който физическата ентропия постоянно се усилва.
Ако разгледаме подреждането на частиците в пространството, когато те са инцидентно разпределени, то техният информативен хаос е голям. Когато се съберат дружно под въздействието на гравитационното привличане, както се случва с планетите, звездите и галактиките, информацията се компресира и става по-управляема. Именно това се случва при симулациите, когато дадена система се пробва да действа по-ефективно.
В тази идея пространството не е непрестанно и безпрепятствено. То се състои от дребни „ кафези “ от информация, като пиксели на фотография или квадратчета на екрана на компютърна игра. Всяка клетка съдържа главната информация за Вселената, като да вземем за пример местоположението на дадена парченце.
Според тази доктрина Вселената по натурален метод се стреми към положения с минимална осведомителна ентропия. Ключовият миг е, че ентропийната „ осведомителна мощ “, основана от тази наклонност към опростяване, е тъкмо еквивалентна на закона на Нютон за универсалната гравитация, както е показано в проучването.
Тази доктрина се основава на по-ранни проучвания на „ ентропийната гравитация “, само че отива по-далеч. Свързвайки осведомителната динамичност с гравитацията, стигаме до забавен извод: Вселената може да работи с един тип галактически програмен продукт. В една изкуствена галактика можем да чакаме правила за оптималната успеваемост, симетрии и компресия на данните.
Все още не разполагаме с безапелационни доказателства, че живеем в симулация. Но колкото по-дълбоко се вглеждаме, толкоз повече нашата Вселена наподобява сходна на изчислителен развой.
