Мнения Daily: Решението на Тръмп за Иран - една добра и една лоша новина
Каквито и дефекти да има сегашен Иран, а те не са малко, би било неразумно, в случай че страната с лека ръка бъде тласната към изолираност и към нови опити за създаване на нуклеарно оръжие. А тази заплаха е действителна.
© Joshua Roberts Още по тематиката
Мнения Daily - Управляващите сполучливо анулираха чувството за " непоклатимост "
И още: У нас демокрацията е противоположното на това, което тя е всъщност; Стените към Пеевски ще стават все по-високи и по-чупливи
11 яну 2018
Мнения Daily - Централният административен съд би бил казус в българското право
И още: Българските спортни федерации са завладени като държавата; Да чакаме, че Европейски Съюз ще накаже неприятните, е митология
10 яну 2018
Мнения Daily - Фейк народна власт, фалшив пазар...
И още: Инспекцията по труда ще може да банкрутира компании избирателно; Истанбулската спогодба може да разреши злоупотреби с проблема за " фамилно принуждение "
9 яну 2018
Мнения Daily - Националистите сплотяват редици
И още: Дебатът по Истанбулската спогодба е позорен пазарлък; Не може да управляваш концесия като Пирин без тотална бистрота
8 яну 2018 Американският ултиматум за Иран - една добра и една неприятна вест
Текст на Джамшид Фаруги за Deutsche Welle
Както постоянно се случва - има една добра и една неприятна вест. Първо положителната: решението на Белия дом да не се отхвърля от атомното съглашение с Иран беше единствено гръмък вик със скромни последици за международната общественост и за Техеран. Поне към този момент. И това е добре, тъй като въпросното съглашение съставлява един от най-големите триумфи на дипломацията през последните години. С него интернационалната общественост сподели, че и най-сериозните спорове могат да бъдат решени с дипломатически умения. Всички видяха, че " оръжията на дипломацията " са доста по-добри, по-хуманни, а в последна сметка и по-евтини от " дипломацията на оръжията ". И това е добра поука за преодоляването и на други спорове в света - да вземем за пример на разногласието със Северна Корея.
Решението на Белия дом да не приключва незабавно съглашението с Иран на процедура значи, че глобите против Техеран ще останат анулирани за най-малко още 120 дни.
През октомври американският президент говореше нещо друго. Той твърдеше, че Иран не се придържа към договореностите – а точно това беше наложителното изискване, с цел да остане в действие атомното съглашение. Тогава Тръмп разгласи, че ще остави Конгреса да вземе решението по въпроса, а той пък на собствен ред върна топката в ръцете на Белия дом.
На Тръмп тогава му останаха две благоприятни условия - или да възобнови глобите, или да резервира анулацията им. Той избра второто, тъй като другият вид би означавал завършек на нуклеарното съглашение. Знае се, че без Съединени американски щати съглашението няма никаква стойност. Това е добре известно и на европейците. Формулата " пет плюс едно " (петте непрекъснати членки на Съвета за сигурност плюс Германия) един път към този момент сподели своята успеваемост. Но формулата " шест минус едно ", която би се получила, в случай че Съединени американски щати излязат от играта, безспорно би била обречена на неуспех.
Точно заради тази причина френският президент Еманюел Макрон се застъпи за продължение на съглашението. Върховната представителка на Европейски Съюз по въпросите на външната политика Федерика Могерини изрично съобщи в наличието на външните министри на Германия, Франция и Англия, че нуклеарното съглашение с Иран не предстои на предоговаряне. В последна сметка става дума за запазването на един триумф, реализиран след дългогодишни договаряния. Всичко това внезапно се оказа застрашено от вероятно възобновяване на американските наказания против Иран, което би унищожило този дипломатически триумф.
А ето и неприятната вест: Доналд Тръмп единствено отсрочи решението, от което всички се притесняват. Но то не е дефинитивно анулирано, тъй че безкрайната авантюра към Иран може да има и продължение. Доналд Тръмп сложи и ултиматум: Американският Конгрес и европейските сътрудници разполагали с общо 120 дни, с цел да отстранят " сериозните " неточности в съглашението. Според Тръмп всичко би трябвало да бъде още веднъж договаряно. Той упорства да бъдат разширени инспекциите над иранските нуклеарни уреди, а някои ограничения за надзор, които бяха контрактувани като краткотрайни, да станат непрекъснати. Белият дом заплашва да приключи незабавно съглашението, в случай че не бъдат изпълнени упоменатите претенции в посочения от Тръмп период.
Сегашната обстановка на неустановеност ще се отрази и на икономическото съдействие с Иран. Планираните непознати вложения в петролната и газовата промишленост на страната няма да бъдат осъществени. Това ще заплаши очертаващия се нерешителен стопански напредък на Иран. А сходно развиване ще изложи на сериозен напън умерените политически сили в страната, към които спада и президентът Хасан Рохани.
През последните седмици се видя ясно, че хората в Иран не са удовлетворени от живота си и от дейностите на държавното управление. Управниците в Иран може и би трябвало да бъдат подлагани на напън поради това, че брутално погазват човешките права. Международната общественост е длъжна да предприеме ограничения и против иранската ракетна стратегия, както и да се опита да ограничи възходящото въздействие на страната в района. Ядреното съглашение с Иран обаче не трябва да се пипа, тъй като точно то не разрешава на страната да стане същинска нуклеарна мощ. Колкото и съществени да са минусите на сегашен Иран, те при всички положения са за предпочитане пред вероятността за един режим, който създава атомно оръжие.
Електроенергийната политика като проба и неточност
Коментар на Калоян Стайков в седмичния бюлетин на ИПИ
Енергетиката и в частност електроенергетиката е неподвижен бранш, в който решенията следва да не се вземат преждевременно, да са задоволително добре аргументирани и да има оценка за резултатите от тях, защото цялостните последици се демонстрират след години. Ако се съди по общия управнически метод към промените в електроенергетиката, човек може да остане с усещане, че той се придържа към тази максима. Достатъчно е да си спомним от какъв брой години се приказва за либерализирането на пазара (управляващите и регулаторът обещаваха, че от 1 януари 2016 година пазарът ще е изцяло освободен), а в този момент се приказва за равномерен преход и промени вероятно след пет години.
И до момента в който някои от значимите законодателни промени се отсрочват с обяснението, че не би трябвало да се бърза, други, също толкоз значими, се одобряват стремително и без доста разискване. Един от тези образци е промените на Закона за енергетиката (ЗЕ) от края на предходната година, с които се вкарва задължението покупко-продажби с електрическа сила по свободно контрактувани цени, сключвани от производители на електрическа сила с обща конфигурирана мощ над 5 MW, да се реализират на проведен борсов пазар на електрическа сила, считано от 01.01.2018 година
Не единствено че концепцията не мина през съответно разискване, само че и е мощно противоречива, защото сходни отговорности са в действие само в Румъния, за което страната е подложена на критика от години.
Нещо повече - в деня на обявяване на измененията в закона Българската самостоятелна енергийна борса разгласява план за изменение на разпоредбите за търговия на пазара на двустранни контракти. Заинтересованите страни разполагаха с едвам пет работни дни, с цел да се срещнат с плана и да дадат мнения, а самите промени в разпоредбите бяха признати при започване на тази година и са в действие от 9 януари.
Резултатът:
- няма време за разискване на законодателните промени;
- не се взима поради, че те неизбежно водят и до промени в подзаконови нормативни актове, за които също няма време за обсъждане;
- законът влиза в действие от началото на годината, а новите правила – девет дни по-късно, което основава регулаторен вакуум.
Този метод за следващ път демонстрира, че ръководещите считат, че пазарът се нагажда към техните законодателни и регулаторни настроения, а не противоположното. Нормалният метод е:
- да се откри нужда от промени в регулирането на пазара;
- да се проучат положителните практики – въпреки всичко във всички страни от Европейски Съюз има по-развити електроенергийни пазари, от които може да се черпи опит;
- да се разиска приложението им в България с всички заинтригувани страни;
- да се изготвят както законопроектът, по този начин и подзаконовите нормативни актове, защото действително те уреждат работата на пазарите;
- чак тогава да се одобряват промените в член 100 от ЗЕ, които включват прибавяне на две алинеи.
Вместо това първо се вършат измененията и занапред следва да разберем какви ще са резултатите от тях, както и какви неточности ще е належащо да се поправят. А последните са съвсем обезпечени, както стана ясно от друго изненадващо събитие от края на 2017 година – санкции, наложени от Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за енергийно и водно контролиране на ЧЕЗ и ЕВН. Като оставим настрани обстоятелството, че това също се случва тъкмо преди празниците, което мощно лимитира времето за обжалване на решенията, санкциите на КЕВР повдигат редица въпроси.
Те са за промяна на електромер без подписи от двама очевидци на снемането на старите показания, за което ЕВН е санкционирана с по 3 млн. лева От регулатора изясняват, че са с " вързани ръце ", защото съгласно тях нарушаванията са повторни, а съгласно Закона за енергетиката повторните нарушавания се санкционират с трикратния размер на оптималната законова глоба. Това ни връща при започване на 2015 година, когато Законът за енергетиката се променяше по пет пъти годишно и когато точно бяха прокарани популистките промени, с които оптималната глоба бе увеличена.
Дори и да има нарушавания, за които глоба от 3 млн. лева да е оправдана, неналичието на автограф при замяна на електромер надали е от тях, защото се нарушава правилото на пропорция сред нарушаване и наказване. По този метод популисткото замайване от 2015 година основава предпоставки за неуместни обстановки, които от своя страна могат да доведат до правосъдни каузи. Такива към този момент има заведени както от ЕВН, по този начин и от ЧЕЗ.
Това са единствено две илюстрации на сбърканата политика в бранша и то единствено от седмицата преди Коледа и за жалост те не са единствените. Още по-лошото е, че те не са вследствие на неправилна политика или на някаква идеология, а на прибързване. Процесът нормално протича по следния метод: основава се публично напрежение, политиците се пробват да го тушират с бързи, само че извънредно нерешителни и непремислени промени, а последните нормално водят до нови неуместни обстановки, ново публично напрежение и нови прибързани дейности. Неминуемо при провеждането на политики неточности ще бъдат допускани, защото никой политик, предприемач или човек не е идеален, само че те могат да бъдат сведени до най-малко, в случай че са задоволително добре премислени (включително изследване на интернационалния опит) и са съветвани с всички заинтригувани страни, като са взети поради техните (аргументирани) мнения. Решението не е революционно, само че ръководещите към момента отхвърлят да го приложат.
Българската публицистика е на болнично легло
От изявление на " Дневник " с Валдо Лехари, потомствен немски вестникар, издател и вицепрезидент на Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA)
Свободата на медиите във вашата страна лежи на легло в болничното заведение и са нужни подобаващи медикаменти и свежа кръв, с цел да излезе оттова.Проблеми с медиите, с корупцията, с ръководството има на всички места в Европейския съюз. Свободата на медиите, както и демокрацията е развой. Това е нещо, което се практикува всеки ден, за което се бориш всеки ден, подобряваш го непрестанно.
Да, то се случва на друго равнище в Германия или Франция. Но същите проблеми има в Полша, в Чехия, в Италия Затова не мисля, че е заслужено да бъде упреквана само България.
Проблемът е, че след приемането на една страна в Европейски Съюз не съществува механизъм за насърчаване на демокрацията, свободата, универсалните човешки права в нея. През последните 15-20 години се приказва извънредно за пари, а моята теза е, че в това време се сътвори ценностен вакуум, дефицит на политическа просвета, на демократично държание, морал, стандарти. И това в забележителна степен е по този начин, тъй като се приказва за пари, пари, пари.
Процесът на научаване на независимост на словото, какво може и какво не може да вършим, на процедура се провали, тъй като бе движен не от следване на полезности, а от това кой има повече пари.
Ще помогнем на българите, за задачата могат да се употребяват европейските институции в Брюксел и Страсбург, само че и вие би трябвало да свършите своята част от работата. Има доста неща, които Европейският съюз не може да стори, както и че някои дейности би трябвало да се правят и тук - паралелно. Без подозрение може да има помощ, да се прояви взаимност, да бъдат привлечени другари, с цел да работят дружно за идеята, в това число публицисти и издатели. Но главното е, че средата, в която се случва всичко това - в която на хората се дава вяра да не се предават, провокира се смяна - се основава тук, от вътрешната страна, в България.
© Joshua Roberts Още по тематиката
Мнения Daily - Управляващите сполучливо анулираха чувството за " непоклатимост "
И още: У нас демокрацията е противоположното на това, което тя е всъщност; Стените към Пеевски ще стават все по-високи и по-чупливи
11 яну 2018
Мнения Daily - Централният административен съд би бил казус в българското право
И още: Българските спортни федерации са завладени като държавата; Да чакаме, че Европейски Съюз ще накаже неприятните, е митология
10 яну 2018
Мнения Daily - Фейк народна власт, фалшив пазар...
И още: Инспекцията по труда ще може да банкрутира компании избирателно; Истанбулската спогодба може да разреши злоупотреби с проблема за " фамилно принуждение "
9 яну 2018
Мнения Daily - Националистите сплотяват редици
И още: Дебатът по Истанбулската спогодба е позорен пазарлък; Не може да управляваш концесия като Пирин без тотална бистрота
8 яну 2018 Американският ултиматум за Иран - една добра и една неприятна вест
Текст на Джамшид Фаруги за Deutsche Welle
Както постоянно се случва - има една добра и една неприятна вест. Първо положителната: решението на Белия дом да не се отхвърля от атомното съглашение с Иран беше единствено гръмък вик със скромни последици за международната общественост и за Техеран. Поне към този момент. И това е добре, тъй като въпросното съглашение съставлява един от най-големите триумфи на дипломацията през последните години. С него интернационалната общественост сподели, че и най-сериозните спорове могат да бъдат решени с дипломатически умения. Всички видяха, че " оръжията на дипломацията " са доста по-добри, по-хуманни, а в последна сметка и по-евтини от " дипломацията на оръжията ". И това е добра поука за преодоляването и на други спорове в света - да вземем за пример на разногласието със Северна Корея.
Решението на Белия дом да не приключва незабавно съглашението с Иран на процедура значи, че глобите против Техеран ще останат анулирани за най-малко още 120 дни.
През октомври американският президент говореше нещо друго. Той твърдеше, че Иран не се придържа към договореностите – а точно това беше наложителното изискване, с цел да остане в действие атомното съглашение. Тогава Тръмп разгласи, че ще остави Конгреса да вземе решението по въпроса, а той пък на собствен ред върна топката в ръцете на Белия дом.
На Тръмп тогава му останаха две благоприятни условия - или да възобнови глобите, или да резервира анулацията им. Той избра второто, тъй като другият вид би означавал завършек на нуклеарното съглашение. Знае се, че без Съединени американски щати съглашението няма никаква стойност. Това е добре известно и на европейците. Формулата " пет плюс едно " (петте непрекъснати членки на Съвета за сигурност плюс Германия) един път към този момент сподели своята успеваемост. Но формулата " шест минус едно ", която би се получила, в случай че Съединени американски щати излязат от играта, безспорно би била обречена на неуспех.
Точно заради тази причина френският президент Еманюел Макрон се застъпи за продължение на съглашението. Върховната представителка на Европейски Съюз по въпросите на външната политика Федерика Могерини изрично съобщи в наличието на външните министри на Германия, Франция и Англия, че нуклеарното съглашение с Иран не предстои на предоговаряне. В последна сметка става дума за запазването на един триумф, реализиран след дългогодишни договаряния. Всичко това внезапно се оказа застрашено от вероятно възобновяване на американските наказания против Иран, което би унищожило този дипломатически триумф.
А ето и неприятната вест: Доналд Тръмп единствено отсрочи решението, от което всички се притесняват. Но то не е дефинитивно анулирано, тъй че безкрайната авантюра към Иран може да има и продължение. Доналд Тръмп сложи и ултиматум: Американският Конгрес и европейските сътрудници разполагали с общо 120 дни, с цел да отстранят " сериозните " неточности в съглашението. Според Тръмп всичко би трябвало да бъде още веднъж договаряно. Той упорства да бъдат разширени инспекциите над иранските нуклеарни уреди, а някои ограничения за надзор, които бяха контрактувани като краткотрайни, да станат непрекъснати. Белият дом заплашва да приключи незабавно съглашението, в случай че не бъдат изпълнени упоменатите претенции в посочения от Тръмп период.
Сегашната обстановка на неустановеност ще се отрази и на икономическото съдействие с Иран. Планираните непознати вложения в петролната и газовата промишленост на страната няма да бъдат осъществени. Това ще заплаши очертаващия се нерешителен стопански напредък на Иран. А сходно развиване ще изложи на сериозен напън умерените политически сили в страната, към които спада и президентът Хасан Рохани.
През последните седмици се видя ясно, че хората в Иран не са удовлетворени от живота си и от дейностите на държавното управление. Управниците в Иран може и би трябвало да бъдат подлагани на напън поради това, че брутално погазват човешките права. Международната общественост е длъжна да предприеме ограничения и против иранската ракетна стратегия, както и да се опита да ограничи възходящото въздействие на страната в района. Ядреното съглашение с Иран обаче не трябва да се пипа, тъй като точно то не разрешава на страната да стане същинска нуклеарна мощ. Колкото и съществени да са минусите на сегашен Иран, те при всички положения са за предпочитане пред вероятността за един режим, който създава атомно оръжие.
Електроенергийната политика като проба и неточност
Коментар на Калоян Стайков в седмичния бюлетин на ИПИ
Енергетиката и в частност електроенергетиката е неподвижен бранш, в който решенията следва да не се вземат преждевременно, да са задоволително добре аргументирани и да има оценка за резултатите от тях, защото цялостните последици се демонстрират след години. Ако се съди по общия управнически метод към промените в електроенергетиката, човек може да остане с усещане, че той се придържа към тази максима. Достатъчно е да си спомним от какъв брой години се приказва за либерализирането на пазара (управляващите и регулаторът обещаваха, че от 1 януари 2016 година пазарът ще е изцяло освободен), а в този момент се приказва за равномерен преход и промени вероятно след пет години.
И до момента в който някои от значимите законодателни промени се отсрочват с обяснението, че не би трябвало да се бърза, други, също толкоз значими, се одобряват стремително и без доста разискване. Един от тези образци е промените на Закона за енергетиката (ЗЕ) от края на предходната година, с които се вкарва задължението покупко-продажби с електрическа сила по свободно контрактувани цени, сключвани от производители на електрическа сила с обща конфигурирана мощ над 5 MW, да се реализират на проведен борсов пазар на електрическа сила, считано от 01.01.2018 година
Не единствено че концепцията не мина през съответно разискване, само че и е мощно противоречива, защото сходни отговорности са в действие само в Румъния, за което страната е подложена на критика от години.
Нещо повече - в деня на обявяване на измененията в закона Българската самостоятелна енергийна борса разгласява план за изменение на разпоредбите за търговия на пазара на двустранни контракти. Заинтересованите страни разполагаха с едвам пет работни дни, с цел да се срещнат с плана и да дадат мнения, а самите промени в разпоредбите бяха признати при започване на тази година и са в действие от 9 януари.
Резултатът:
- няма време за разискване на законодателните промени;
- не се взима поради, че те неизбежно водят и до промени в подзаконови нормативни актове, за които също няма време за обсъждане;
- законът влиза в действие от началото на годината, а новите правила – девет дни по-късно, което основава регулаторен вакуум.
Този метод за следващ път демонстрира, че ръководещите считат, че пазарът се нагажда към техните законодателни и регулаторни настроения, а не противоположното. Нормалният метод е:
- да се откри нужда от промени в регулирането на пазара;
- да се проучат положителните практики – въпреки всичко във всички страни от Европейски Съюз има по-развити електроенергийни пазари, от които може да се черпи опит;
- да се разиска приложението им в България с всички заинтригувани страни;
- да се изготвят както законопроектът, по този начин и подзаконовите нормативни актове, защото действително те уреждат работата на пазарите;
- чак тогава да се одобряват промените в член 100 от ЗЕ, които включват прибавяне на две алинеи.
Вместо това първо се вършат измененията и занапред следва да разберем какви ще са резултатите от тях, както и какви неточности ще е належащо да се поправят. А последните са съвсем обезпечени, както стана ясно от друго изненадващо събитие от края на 2017 година – санкции, наложени от Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за енергийно и водно контролиране на ЧЕЗ и ЕВН. Като оставим настрани обстоятелството, че това също се случва тъкмо преди празниците, което мощно лимитира времето за обжалване на решенията, санкциите на КЕВР повдигат редица въпроси.
Те са за промяна на електромер без подписи от двама очевидци на снемането на старите показания, за което ЕВН е санкционирана с по 3 млн. лева От регулатора изясняват, че са с " вързани ръце ", защото съгласно тях нарушаванията са повторни, а съгласно Закона за енергетиката повторните нарушавания се санкционират с трикратния размер на оптималната законова глоба. Това ни връща при започване на 2015 година, когато Законът за енергетиката се променяше по пет пъти годишно и когато точно бяха прокарани популистките промени, с които оптималната глоба бе увеличена.
Дори и да има нарушавания, за които глоба от 3 млн. лева да е оправдана, неналичието на автограф при замяна на електромер надали е от тях, защото се нарушава правилото на пропорция сред нарушаване и наказване. По този метод популисткото замайване от 2015 година основава предпоставки за неуместни обстановки, които от своя страна могат да доведат до правосъдни каузи. Такива към този момент има заведени както от ЕВН, по този начин и от ЧЕЗ.
Това са единствено две илюстрации на сбърканата политика в бранша и то единствено от седмицата преди Коледа и за жалост те не са единствените. Още по-лошото е, че те не са вследствие на неправилна политика или на някаква идеология, а на прибързване. Процесът нормално протича по следния метод: основава се публично напрежение, политиците се пробват да го тушират с бързи, само че извънредно нерешителни и непремислени промени, а последните нормално водят до нови неуместни обстановки, ново публично напрежение и нови прибързани дейности. Неминуемо при провеждането на политики неточности ще бъдат допускани, защото никой политик, предприемач или човек не е идеален, само че те могат да бъдат сведени до най-малко, в случай че са задоволително добре премислени (включително изследване на интернационалния опит) и са съветвани с всички заинтригувани страни, като са взети поради техните (аргументирани) мнения. Решението не е революционно, само че ръководещите към момента отхвърлят да го приложат.
Българската публицистика е на болнично легло
От изявление на " Дневник " с Валдо Лехари, потомствен немски вестникар, издател и вицепрезидент на Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA)
Свободата на медиите във вашата страна лежи на легло в болничното заведение и са нужни подобаващи медикаменти и свежа кръв, с цел да излезе оттова.Проблеми с медиите, с корупцията, с ръководството има на всички места в Европейския съюз. Свободата на медиите, както и демокрацията е развой. Това е нещо, което се практикува всеки ден, за което се бориш всеки ден, подобряваш го непрестанно.
Да, то се случва на друго равнище в Германия или Франция. Но същите проблеми има в Полша, в Чехия, в Италия Затова не мисля, че е заслужено да бъде упреквана само България.
Проблемът е, че след приемането на една страна в Европейски Съюз не съществува механизъм за насърчаване на демокрацията, свободата, универсалните човешки права в нея. През последните 15-20 години се приказва извънредно за пари, а моята теза е, че в това време се сътвори ценностен вакуум, дефицит на политическа просвета, на демократично държание, морал, стандарти. И това в забележителна степен е по този начин, тъй като се приказва за пари, пари, пари.
Процесът на научаване на независимост на словото, какво може и какво не може да вършим, на процедура се провали, тъй като бе движен не от следване на полезности, а от това кой има повече пари.
Ще помогнем на българите, за задачата могат да се употребяват европейските институции в Брюксел и Страсбург, само че и вие би трябвало да свършите своята част от работата. Има доста неща, които Европейският съюз не може да стори, както и че някои дейности би трябвало да се правят и тук - паралелно. Без подозрение може да има помощ, да се прояви взаимност, да бъдат привлечени другари, с цел да работят дружно за идеята, в това число публицисти и издатели. Но главното е, че средата, в която се случва всичко това - в която на хората се дава вяра да не се предават, провокира се смяна - се основава тук, от вътрешната страна, в България.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ