Проява на разпад се усеща от Европейския съюз
Какви трендове се следят през днешния ден в Европейски Съюз?
На интернационалната сцена Европейският съюз се показва като единно и монолитно цяло. Тази картина, основана от европейски политици, не дава отговор напълно на действителността. Всъщност един по-внимателен взор върху тази районна интеграционна конструкция разкрива доста съществуващи проблеми и несъгласия, които европейските висши чиновници се пробват да скрият.
Миграционната рецесия от 2015 година, пандемията от ковид през 2020 година разрешиха да се разкрие наборът от съществуващи проблеми на Европейски Съюз. И през 2022 година тези проблеми станаха явни. Сред тях са стопански усложнения, фракционизъм, противоречиви въпроси в двустранните връзки.
Има негативна страна на изключителните стопански резултати на някои държави-членки на Европейския съюз. Струва си да стартираме с възходящия външен дълг. Да, от 2008 до 2020 година размерът му се е нараснал с 42,4%. Сред развитите страни най-високи стойности могат да се видят във Франция (7.121.549 милиона USD), Германия (6.479.588 милиона USD), Холандия (4.546.788 милиона USD), Люксембург (3.881.317 милиона USD). ), Ирландия ($2,877,587 милиона), Италия ($2,688,071 милиона) и Испания ($2,585,510 милиона).
Тези страни съставляват повече от 80% от общия външен дълг на Европейски Съюз. Преди излизането си от Европейски Съюз, Обединеното кралство добавяше още повече тежест към това число, като беше втората страна в света по задлъжнялост след Съединените щати с равнище на външен дълг от 9,262,192 милиона щатски $.
Средното равнище на обществения дълг в страните от Европейския съюз в края на 2020 година е съвсем 90% от Брутният вътрешен продукт, макар че оптималната стойност съгласно Договора от Маастрихт не би трябвало да надвишава 60%. В ерата на световна пандемия тази стойност беше надвишена в 15 страни от Европейски Съюз. Най-тежка е обстановката в Гърция, Кипър, Италия, Белгия, Франция. Испания и Португалия, където тя се повиши до 2-3 пъти над допустимото.
Преминаването на пика на пандемията и съживяването на европейските стопански системи разреши леко понижаване на съотношението външен дълг към националния Брутният вътрешен продукт. Да, според данните от Евростат, в края на третото тримесечие на 2022 година процентът на дълга е 85,1%, с нарастване на дълга в безусловно изражение. Към днешна дата европейските държавни управления не са в положение да преодолеят повишаването на външния дълг, защото изпитват прекалено много съществени провокации, с цел да се съсредоточат върху освобождението от заплашителния по размера си дълг.
Цялостното преструктуриране на енергийния пазар, повишаването на енергоносителите и нарасналата инфлация заради повишаването на продукцията са друга спънка пред по-нататъшното развиване на Европейския съюз.
Проблемите, които породиха след войната със глобите, накараха европейците да се запитат дали техните страни не вървят към нова икономическа злополука. В една от публикациите, отдадена на тази тематика, създателят напомня рецесията от 2012 година Отбелязвайки крехкостта на еврозоната заради неналичието на надзор върху евровалутата от страна на националните държавни управления, той предизвестява за евентуални рецесии на ликвидността, които могат да доведат до несъблюдение на обществения дълг.
Централна банка в дадена страна е в положение да се притече на помощ на държавното управление и да даде парите си, лишавайки вложителите от опцията да изискат банкрут. Няма такава опция обаче във валутен съюз и откакто се причислят към него, държавните управления на страните – участнички са отслабени, предоставяйки власт над себе си на финансовите пазари.
Така през днешния ден в европейската стопанска система царува неустановеност. Само Европейската централна банка взема решение с какви способи и при какви условия да се бори с инфлацията.
Това положение на нещата тревожи европейските поданици, защото никой от тях не може да каже сигурно дали ЕЦБ ще се оправи със своите отговорности. Кризата на доверието в активността на тази самостоятелна институция е директно обвързвана с възможна икономическа рецесия в Европейския съюз.
Не бива да забравяме и сериозното икономическо неравноправие сред страните членки на Европейския съюз. Пандемията от ковид разшири пропастта сред развитите и разрастващите се страни. По данни на МВФ, до края на 2022 година равнището на приходите в развитите страни е намаляло единствено с 1,3%, а в разрастващите се страни - членки - с 3,8%. Тази разлика се дължи на сериозното влияние на ковид върху значимата доходоносна активност на разрастващите се страни – туризмът.
Въпреки общата цел на Европейски Съюз да понижи икономическото неравноправие, не могат да се подценен фактори като продължителността на престоя в съюза, софтуерната и индустриална база и настоящите рецесии.
Разпадането е друга тематика на полемики в Европейския съюз. Говорим за другите му проявления. Първо би трябвало да отбележим такова събитие като евроатлантическата дезинтеграция - опит на Европейския съюз да реализира по-голяма автономност в границите на съдействието си със Съединени американски щати.
През 2016 година Глобалната тактика на Европейски Съюз беше оповестена и подложена на критика от атлантиците. Периодично се подхващат стъпки за създаване на лична, самостоятелна от американската, външна политика. Струва си да се напомни осъждането от страна на Франция и Германия на американската инвазия в Ирак през 2003 година
Вашингтон от своя страна по всевъзможен метод пречи на Европа да получи самостоятелност във външната политика, разигравайки украинската карта и подхранвайки антируски и антикитайски настроения. Въпреки това прибързаните дейности на Съединени американски щати за евакуиране на войските си от Афганистан, основаването на военния съюз AUKUS зад тила на Франция бяха маркирани от европейските политици и надали ще бъдат забравени.
Сега, като моментно положение, позициите на атлантиците са мощни, само че все по-често се чуват апели Европейският съюз да построи своя лична тактика. Така в бъдеще ще се изостри битката сред последователите на проамериканската и на самостоятелната Европа, най-малко на дискусионно равнище.
Втората демонстрация на разпад се усеща от Европейския съюз не по-малко сензитивно.
През последните години сепаратистките настроения бяха подхранвани на първо място от референдумите, извършени в Шотландия и Каталуния.
Обикновено сепаратизмът поражда при провеждането на държавна политика, без да се вземат поради ползите на националните малцинства. Тогава това национално малцинство стартира да се афишира и да желае разширение на правата си, заплашвайки с физическото обособяване на територията, която то заема в страната.
Освен това това обособяване може да докара както до основаване на лично държавно образувание, по този начин и до присъединение към друга страна. Най-известните центрове на фракционизъм в Европейския съюз се намират във Англия (Шотландия, Северна Ирландия), Испания (Каталуния, Страната на баските), Белгия (Фландрия), Франция (Корсика), Германия (Бавария), северните региони на Италия.
В Каталуния през 2017 година живяха 7,5 милиона души, от които в поредност от минали референдуми с ниска изборна интензивност, безусловно болшинство гласоподаваха за самостоятелност от Испания. Испанското държавно управление разгласи всички референдуми за противозаконни и строго потисна всевъзможни прояви на фракционизъм, в това число с въвеждането на цензура върху съответната информация в интернет.
Страната на баските, с население от 2,2 милиона, от дълго време е едно от най-активните огнища на фракционизъм, само че след разоръжаването на сепаратистката формация ЕТА (Страната на баските и свободата) през 2017 година настояванията за обособяване на района от Испания престанаха да бъдат доста известни измежду популацията.
Белгийският фракционизъм най-силно се усеща в северната част на страната, във Фландрия, стопански най-развитият район. Повече от половината от белгийското население живее във Фландрия. Комбинацията от тези фактори разпространява измежду фламандците концепцията, че Фландрия е принудена да поддържа по-изостаналата Валония. А езиковата разлика сред холандскоговорящите фламандци и френскоговорящите валонци изостря още повече спора.
Заслужава да се спомене и битката на Корсика за автономност и формалното признание на личния им език на районно равнище. Корсика е един от най-бедните райони във Франция, което не стопира локалните националисти да приканват за разединение.
В Германия и Италия също има придвижвания за разширение на правата на националните малцинства, само че проектите за обособяване от страната или не са приоритет, или въобще не съществуват.
Списъкът с европейски проблеми се попълня и заради сложните връзки сред някои от участниците в него. Един от най-ярките образци са дейностите на Унгария, които очевидно излизат от мейнстрийма на европейската политика. Унгария е една от дребното западни страни, които не поддържаха санкционната война, отприщена против Русия.
Президентът Виктор Орбан се управлява от националните ползи, които включват икономическо и духовно партньорство с Русия. Отвън може да наподобява, че Унгария работи сама, само че самите унгарци считат своята позиция не за изолирана, а в противен случай, за една от известните и основните в европейската политика.
Охлаждането на връзките сред Полша и Германия също изисква внимание. Дипломатическите връзки сред тези страни в никакъв случай не са били лесни, само че през последната година те съществено се утежниха заради извънредно националистическата политика на Полша.
Във време, когато Европейският съюз има най-голяма потребност от единение, поляците взеха решение да се върнат към към този момент уредения въпрос за репарациите за вредите, породени от Германия по време на Втората международна война. Обвинявайки Германия в построяването на нов „ Четвърти райх “ въз основата на Европейския съюз, полските политици се оплакват от ниските равнища на немска помощ за Украйна.
Очевидно Полша се пробва да употребява западния си комшия, с цел да завоюва политически точки и да увеличи известността на ръководещите измежду популацията, което се тревожи от растящата инфлация, като от време на време го прави много провокативно.
Заслужава да се означи известно напрежение в връзките сред Италия и Европейския съюз. Нарастващата известност на десните сили не може да не тревожи европейските чиновници, а сериозната обстановка в страната по време на пандемията от ковид, когато закъснелите дейности за поддръжка от Европейски Съюз доведоха до доставката на филантропична помощ от Русия и други страни по света, останаха в паметта на италиански евроскептици.
Обобщавайки, можем в резюме да очертаем настоящото положение на нещата в Европейския съюз. Съвременният Европейски съюз има редица съществени и доста дълбоки проблеми. Непрекъснатият напредък на външния дълг, който доста надвишава лимита по отношение на националния Брутният вътрешен продукт, без подобаващ надзор заплашва да се трансформира в нова икономическа рецесия.
Дискусиите за евроатлантическа дезинтеграция ще продължат повече от една година и в подтекста на изчерпването на антируските и антикитайските настроения те единствено ще се засилят. Процесите на национална дезинтеграция под формата на фракционизъм ще зависят директно от държавната политика за поддръжка на националните малцинства.
Общата картина е, че Европейският съюз не приема сепаратизма, попречва използването му и неналичието в конституциите на страните - членки на правото на обособяване на райони от страната. Единството на Европейския съюз е застрашено от неналичието на общо единодушие по редица стопански, политически, обществени и морални аспекти. Унгария и Полша са отлични образци за това.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На интернационалната сцена Европейският съюз се показва като единно и монолитно цяло. Тази картина, основана от европейски политици, не дава отговор напълно на действителността. Всъщност един по-внимателен взор върху тази районна интеграционна конструкция разкрива доста съществуващи проблеми и несъгласия, които европейските висши чиновници се пробват да скрият.
Миграционната рецесия от 2015 година, пандемията от ковид през 2020 година разрешиха да се разкрие наборът от съществуващи проблеми на Европейски Съюз. И през 2022 година тези проблеми станаха явни. Сред тях са стопански усложнения, фракционизъм, противоречиви въпроси в двустранните връзки.
Има негативна страна на изключителните стопански резултати на някои държави-членки на Европейския съюз. Струва си да стартираме с възходящия външен дълг. Да, от 2008 до 2020 година размерът му се е нараснал с 42,4%. Сред развитите страни най-високи стойности могат да се видят във Франция (7.121.549 милиона USD), Германия (6.479.588 милиона USD), Холандия (4.546.788 милиона USD), Люксембург (3.881.317 милиона USD). ), Ирландия ($2,877,587 милиона), Италия ($2,688,071 милиона) и Испания ($2,585,510 милиона).
Тези страни съставляват повече от 80% от общия външен дълг на Европейски Съюз. Преди излизането си от Европейски Съюз, Обединеното кралство добавяше още повече тежест към това число, като беше втората страна в света по задлъжнялост след Съединените щати с равнище на външен дълг от 9,262,192 милиона щатски $.
Средното равнище на обществения дълг в страните от Европейския съюз в края на 2020 година е съвсем 90% от Брутният вътрешен продукт, макар че оптималната стойност съгласно Договора от Маастрихт не би трябвало да надвишава 60%. В ерата на световна пандемия тази стойност беше надвишена в 15 страни от Европейски Съюз. Най-тежка е обстановката в Гърция, Кипър, Италия, Белгия, Франция. Испания и Португалия, където тя се повиши до 2-3 пъти над допустимото.
Преминаването на пика на пандемията и съживяването на европейските стопански системи разреши леко понижаване на съотношението външен дълг към националния Брутният вътрешен продукт. Да, според данните от Евростат, в края на третото тримесечие на 2022 година процентът на дълга е 85,1%, с нарастване на дълга в безусловно изражение. Към днешна дата европейските държавни управления не са в положение да преодолеят повишаването на външния дълг, защото изпитват прекалено много съществени провокации, с цел да се съсредоточат върху освобождението от заплашителния по размера си дълг.
Цялостното преструктуриране на енергийния пазар, повишаването на енергоносителите и нарасналата инфлация заради повишаването на продукцията са друга спънка пред по-нататъшното развиване на Европейския съюз.
Проблемите, които породиха след войната със глобите, накараха европейците да се запитат дали техните страни не вървят към нова икономическа злополука. В една от публикациите, отдадена на тази тематика, създателят напомня рецесията от 2012 година Отбелязвайки крехкостта на еврозоната заради неналичието на надзор върху евровалутата от страна на националните държавни управления, той предизвестява за евентуални рецесии на ликвидността, които могат да доведат до несъблюдение на обществения дълг.
Централна банка в дадена страна е в положение да се притече на помощ на държавното управление и да даде парите си, лишавайки вложителите от опцията да изискат банкрут. Няма такава опция обаче във валутен съюз и откакто се причислят към него, държавните управления на страните – участнички са отслабени, предоставяйки власт над себе си на финансовите пазари.
Така през днешния ден в европейската стопанска система царува неустановеност. Само Европейската централна банка взема решение с какви способи и при какви условия да се бори с инфлацията.
Това положение на нещата тревожи европейските поданици, защото никой от тях не може да каже сигурно дали ЕЦБ ще се оправи със своите отговорности. Кризата на доверието в активността на тази самостоятелна институция е директно обвързвана с възможна икономическа рецесия в Европейския съюз.
Не бива да забравяме и сериозното икономическо неравноправие сред страните членки на Европейския съюз. Пандемията от ковид разшири пропастта сред развитите и разрастващите се страни. По данни на МВФ, до края на 2022 година равнището на приходите в развитите страни е намаляло единствено с 1,3%, а в разрастващите се страни - членки - с 3,8%. Тази разлика се дължи на сериозното влияние на ковид върху значимата доходоносна активност на разрастващите се страни – туризмът.
Въпреки общата цел на Европейски Съюз да понижи икономическото неравноправие, не могат да се подценен фактори като продължителността на престоя в съюза, софтуерната и индустриална база и настоящите рецесии.
Разпадането е друга тематика на полемики в Европейския съюз. Говорим за другите му проявления. Първо би трябвало да отбележим такова събитие като евроатлантическата дезинтеграция - опит на Европейския съюз да реализира по-голяма автономност в границите на съдействието си със Съединени американски щати.
През 2016 година Глобалната тактика на Европейски Съюз беше оповестена и подложена на критика от атлантиците. Периодично се подхващат стъпки за създаване на лична, самостоятелна от американската, външна политика. Струва си да се напомни осъждането от страна на Франция и Германия на американската инвазия в Ирак през 2003 година
Вашингтон от своя страна по всевъзможен метод пречи на Европа да получи самостоятелност във външната политика, разигравайки украинската карта и подхранвайки антируски и антикитайски настроения. Въпреки това прибързаните дейности на Съединени американски щати за евакуиране на войските си от Афганистан, основаването на военния съюз AUKUS зад тила на Франция бяха маркирани от европейските политици и надали ще бъдат забравени.
Сега, като моментно положение, позициите на атлантиците са мощни, само че все по-често се чуват апели Европейският съюз да построи своя лична тактика. Така в бъдеще ще се изостри битката сред последователите на проамериканската и на самостоятелната Европа, най-малко на дискусионно равнище.
Втората демонстрация на разпад се усеща от Европейския съюз не по-малко сензитивно.
През последните години сепаратистките настроения бяха подхранвани на първо място от референдумите, извършени в Шотландия и Каталуния.
Обикновено сепаратизмът поражда при провеждането на държавна политика, без да се вземат поради ползите на националните малцинства. Тогава това национално малцинство стартира да се афишира и да желае разширение на правата си, заплашвайки с физическото обособяване на територията, която то заема в страната.
Освен това това обособяване може да докара както до основаване на лично държавно образувание, по този начин и до присъединение към друга страна. Най-известните центрове на фракционизъм в Европейския съюз се намират във Англия (Шотландия, Северна Ирландия), Испания (Каталуния, Страната на баските), Белгия (Фландрия), Франция (Корсика), Германия (Бавария), северните региони на Италия.
В Каталуния през 2017 година живяха 7,5 милиона души, от които в поредност от минали референдуми с ниска изборна интензивност, безусловно болшинство гласоподаваха за самостоятелност от Испания. Испанското държавно управление разгласи всички референдуми за противозаконни и строго потисна всевъзможни прояви на фракционизъм, в това число с въвеждането на цензура върху съответната информация в интернет.
Страната на баските, с население от 2,2 милиона, от дълго време е едно от най-активните огнища на фракционизъм, само че след разоръжаването на сепаратистката формация ЕТА (Страната на баските и свободата) през 2017 година настояванията за обособяване на района от Испания престанаха да бъдат доста известни измежду популацията.
Белгийският фракционизъм най-силно се усеща в северната част на страната, във Фландрия, стопански най-развитият район. Повече от половината от белгийското население живее във Фландрия. Комбинацията от тези фактори разпространява измежду фламандците концепцията, че Фландрия е принудена да поддържа по-изостаналата Валония. А езиковата разлика сред холандскоговорящите фламандци и френскоговорящите валонци изостря още повече спора.
Заслужава да се спомене и битката на Корсика за автономност и формалното признание на личния им език на районно равнище. Корсика е един от най-бедните райони във Франция, което не стопира локалните националисти да приканват за разединение.
В Германия и Италия също има придвижвания за разширение на правата на националните малцинства, само че проектите за обособяване от страната или не са приоритет, или въобще не съществуват.
Списъкът с европейски проблеми се попълня и заради сложните връзки сред някои от участниците в него. Един от най-ярките образци са дейностите на Унгария, които очевидно излизат от мейнстрийма на европейската политика. Унгария е една от дребното западни страни, които не поддържаха санкционната война, отприщена против Русия.
Президентът Виктор Орбан се управлява от националните ползи, които включват икономическо и духовно партньорство с Русия. Отвън може да наподобява, че Унгария работи сама, само че самите унгарци считат своята позиция не за изолирана, а в противен случай, за една от известните и основните в европейската политика.
Охлаждането на връзките сред Полша и Германия също изисква внимание. Дипломатическите връзки сред тези страни в никакъв случай не са били лесни, само че през последната година те съществено се утежниха заради извънредно националистическата политика на Полша.
Във време, когато Европейският съюз има най-голяма потребност от единение, поляците взеха решение да се върнат към към този момент уредения въпрос за репарациите за вредите, породени от Германия по време на Втората международна война. Обвинявайки Германия в построяването на нов „ Четвърти райх “ въз основата на Европейския съюз, полските политици се оплакват от ниските равнища на немска помощ за Украйна.
Очевидно Полша се пробва да употребява западния си комшия, с цел да завоюва политически точки и да увеличи известността на ръководещите измежду популацията, което се тревожи от растящата инфлация, като от време на време го прави много провокативно.
Заслужава да се означи известно напрежение в връзките сред Италия и Европейския съюз. Нарастващата известност на десните сили не може да не тревожи европейските чиновници, а сериозната обстановка в страната по време на пандемията от ковид, когато закъснелите дейности за поддръжка от Европейски Съюз доведоха до доставката на филантропична помощ от Русия и други страни по света, останаха в паметта на италиански евроскептици.
Обобщавайки, можем в резюме да очертаем настоящото положение на нещата в Европейския съюз. Съвременният Европейски съюз има редица съществени и доста дълбоки проблеми. Непрекъснатият напредък на външния дълг, който доста надвишава лимита по отношение на националния Брутният вътрешен продукт, без подобаващ надзор заплашва да се трансформира в нова икономическа рецесия.
Дискусиите за евроатлантическа дезинтеграция ще продължат повече от една година и в подтекста на изчерпването на антируските и антикитайските настроения те единствено ще се засилят. Процесите на национална дезинтеграция под формата на фракционизъм ще зависят директно от държавната политика за поддръжка на националните малцинства.
Общата картина е, че Европейският съюз не приема сепаратизма, попречва използването му и неналичието в конституциите на страните - членки на правото на обособяване на райони от страната. Единството на Европейския съюз е застрашено от неналичието на общо единодушие по редица стопански, политически, обществени и морални аспекти. Унгария и Полша са отлични образци за това.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ