Какви са знаците, които дава президентът с имената в състава

Какви са знаците, които дава президентът с имената в състава на служебния кабинет? В състава на служебното държавно управление има мигане в разнообразни направления. Към Запада - с консолидираното на западни ученици, има имена, които са ни познати от други служебни държавни управления, има и две забавни попълнения – Янаки Стоилов и Велислав Минеков. С единия Радев намига на електората в ляво, а Минеков е известно име от митинга предишното лято. Знаете, президентът зае тогава доста дейна позиция над предстоящото, като влизаше нееднократно в разговор с улицата. А Бойко Рашков, който ще е силов министър, той оглавяваше НСС и си е разрешавал нееднократно рецензии към основния прокурор? Въвличането на Бойко Рашков в това силово ведомство приказва за недоверието, с което Радев подхожда към Прокуратурата и персонално към Иван Гешев. Една от главните аргументи за изблика на протестния яд предходната година беше точно нахлуването на представители на Прокуратурата в постройката на президентството. От тази позиция това не трябва да ни учудва. В този подтекст това е кабинет, в който с няколко назначения Радев се пробва да намигне на разнообразни групи  и прослойки хора, към които има интерес, защото се намира в избирателен режим. Именно по тази причина е и включването на Янаки Стоилов като дълготраен депутат, който се употребява с доверие в достоверния електорат на Българска социалистическа партия. Със състава на служебния кабинет малко или доста президентът демонстрира с кого би влезнал в разговор. Да се тормозим ли, че този кабинет ще работи „ реваншистки “? Настроенията, които преобладават сега, са подхранени най-много от нещата, които се случиха в Народното събрание през последния един месец. Има настроения за реваншизъм. Част от политическите сили излъчват такива планове, а въпреки това президентът Радев също се изказваше извънредно остро и заемаше искрено конфронтационни позиции по отношение на ръководещите от ГЕРБ. Има очакване за такова нещо, само че да не забравяме, че служебното държавно управление има една съществена и доста основна роля за организирането на почтени и транспарантни предварителни избори, което е доста значимо за политическата обстановка у нас след 11 юли. Страната не може да си разреши дълъг интервал на безредие. Кратък живот имаше 45-то Народно заседание, дали това ще се повтори? Сюжетите, които седят на масата, са разнообразни от позиция на това, че действително ние не разполагаме със подобен емпиричен опит  през последните 30 години – след избори да сме в неспособност да оползотворим някой от трите мандата и да влезем в нови предварителни парламентарни избори. От основно значение ще е и психо фонът, който ще се наложи в страната или измежду огромни групи от обществото, по какъв начин ще се осмисли политическия развой. Вариант А - дали ще се наложи психо декор за по-радикална и всеобхватна смяна в страната, основан на антистатукво реторика. Вариант Б - дали няма да се възпроизведе някаква сходна на тази патова политическа обстановка. Това също включва в себе си избрани опасности, тъй като виждаме по какъв начин в този момент оперират деклариралите се като антистатукво партии на митинга. Ще е забавно да забележим по какъв метод те биха трансформирали своето политическо държание. Има един рисков капан, който надали ще им донесе сериозен политически дял на тези три партии, в случай че след едни нови избори те продължат да се държат по този метод – освен реторика, а и като политически решения за влизане в разговор с други политически партии и търсене на варианти за сформиране на ръководство, да вземем за пример. Политиката е изкуство на вероятното, а вероятното постоянно се дефинира от политическата настройка. Не може постоянно да казваш „ не “, а да искаш да управляваш. В обстановка на „ параграф 22 “ – трябват ми 121 депутати, само че ги нямам! Това е другата клопка – в избирателен режим да се жигосват съдружните форми на ръководство. Това е българско схващане, което е криворазбрано. Търсенето на консенсус измежду другите политически групи, както в обществото, по този начин и измежду партиите, е в основата на действието на представителната народна власт. Единствено у нас продължаваме да схващаме обединението като оръжие на задкулисието, което не носи усъвършенстване на качеството на демокрацията в България.