Какви са цените на храните през последните 10 години? С

Какви са цените на храните през последните 10 години? С премахването на преференциалните ставки по ДДС и на фона на преследването на инфлационния аршин за приемане на еврото 
цените на храните отново станаха
централна тематика в публичния и политическия живот, а и мотив за (не изключително ефективни) протести на комерсиалните вериги, оповестяват от Института за пазарна стопанска система.
По тази причина за следващ път
беше препоръчано въвеждане на нормативни ограничавания на надценките на питателните артикули, а в близко бъдеще ще разберем и съответната дефиниция. Настоящият текст си слага за цел да показа дълготрайната ценова динамичност, както на храните като цяло, по този начин и на обособените групи, по този начин и да ги съпостави
с измененията в приходите на семействата.
Нека първо разгледаме дълготрайните трендове. Стойността на общия хармонизиран ценови индекс към януари 2025 година е 142 – с други думи, измереното съгласно европейската методолгогия нарастване на ценовото ниво в страната за цялата
потребителска кошница по отношение на 2015 година е 42%.
Повишението при храните като цяло е съвсем два пъти по-високо – 79% за същия интервал. Разликите сред другите групи храни обаче е забележителна – най-голямо нарастване има при зеленчуците – 98%, както и при хляба – 94%. Обратно,
минимум е повишаването при рибата
и морските блага (42%), както и при плодовете (48%), а останалите храни се разполагат в диапазона 50-80% нарастване. Както е видно обаче съвсем цялата смяна е съсредоточена през последните няколко години – докъм края на 2021 година
нарастването при общия хранителен показател
е от порядъка на 20%, само че по-късно внезапните нараствания в цените на суровините и силата, както и разноските за труд водят до бързо покачване.
Ако се съсредоточим единствено върху последните три години –
интервалът сред месеците директно преди нахлуването на Русия в Украйна и януари 2025 година – виждаме още по-разнопосочна динамичност. Докато нарастването на цената на общата потребителска кошница е с 26%, то при храните
като цяло повишаването е 50%,
при зеленчуците – 56%. Интересен случай тук са маслата и мазнините, където покачването на цената в същия интервал е релативно по-скромно – 22%, само че това не взема поради доста високите цени от лятото и есента на 2022 година
Примерът с цената на хляба през
последните няколко години е изключително индикативен, защото тя стана обект на две разнообразни политики – от една страна отстъпка от налога добавена стойност, а от друга – ограничаване на комерсиалната надценка.
Към средата на 2022 година хлябът доближава
тъкмо 100% растеж по отношение на ценовото си ниво от 2015 година Тогава е въведена нулевата ставка на налога върху добавената стойност и това води до сериозен спад. Непосредствено в идващите месеци с
нормализирането на цените на суровините
следим задържане на цената. На този декор, от прелюдия през 2024 година таван на надценките на хляба няма забележим резултат върху цената за крайния консуматор. Премахването на ниската данъчна ставка обаче води до непропорционално увеличение  – с над 30 пункта от ценовия показател –
сред декември 2024 и януари 2025 година
Ако разгледаме по-ниското равнище на агрегация, хлябът се оказва най-поскъпналата стока през последните 9 години – цената на ценовия показател доближава 223 по отношение на 2015 година Със подобен растеж е и маслото – 220, пресните зеленчуци без картофите – 210,
a на самите картофи – 206.
Любопитно е да отбележим, че бебешките храни – друга категория, която постоянно попада в обсега на законодателите – е измежду минимум поскъпналите групи храни за същия интервал, с показател от 136. Сходен невисок растеж има и при рибата,
както и при сушените плодове.
Ценовата динамичност обаче постоянно би трябвало да се преглежда в подтекста на приходите. За интервала сред 2015 година и 2023 година – последната, за която има данни – нарастването на междинния приход
на разположение от домакинство е 119%,
a в случай че се доверим на непълните данни за последната година през  2024 година то би трябвало да приближи 135%. Динамиката на заплатите на работещите е даже по-силна. С други думи, дълготрайното повишаване на домакинския приход
надалеч надвишава растежа на цените
на храните; това би било правилно даже и в предполагаем случай, в който семействата се изхранват единствено с самун, най-бързо поскъпналата стока през последните години. Това не значи безусловно обаче, че няма систематични проблеми с ценовите нива на някои групи храни,
да речем млечните артикули и мазнините.
Нека обобщим – през последните години в действителност се следи доста повишаване на цените на храните, изключително в някои групи, най-видимо при хляба и зеленчуците. Този растеж обаче е съпроводен с по-бързо повишаване на приходите, т.е. няма учредения да приказваме за загуба на покупателна дарба по отношение на храните.
Въвеждането на „ тавани на надценката “
обаче, изключително като вземем поради резултатите от лимитираната процедура за сходна регулация все още, не наподобява като да се работеща мярка, а по-скоро комфортен популистки инструмент, посредством който да се показва угриженост на избрани политици за бюджетите на семействата.