Какви са следващите мерки, които ще бъдат въведени предвид ръста

Какви са идващите ограничения, които ще бъдат въведени поради растежа на инфектираните с ковид и с какви индикатори са обвързани? Този въпрос е отправян стотици пъти към българските управляващи през последните осем месеца, само че в никакъв случай не е имал еднопосочен и явен отговор, написа Златина Зехирова за  “Дневник ”.

От няколко дни ръководещите повтарят, че съществува проект, който следват. Досега той не е представян обществено и няма информация за обсега му. От първите дейности на управляващите, обвързани с него, наподобява, че този проект не включва ограничение на разпространяването на ковид, а единствено смяна в организацията на здравната система и за тази цел се раздават милиони.

Къде е проектът

На изключително държавно съвещание в понеделник кабинетът утвърди да се дадат до 65 млн. лева дотации за лечебните заведения, които отделят повече от половината от леглата си за настаняване на Covid заболели и до 15 млн. лева за пазаруване на бързи антигенни проби.

За отделяне на Covid зони в някои диагностично-консултативни центрове (т.нар. политики – бел. авт.), където ще се вършат прегледи и проучвания за коорнавирус, кабинетът отделя 6 млн. лева На общопрактикуващите лекари се чака да бъдат разпределени 10 млн. лева за месеците ноември и декември.

Всичко това по думите на министъра на опазването на здравето проф. Костадин Ангелов е  “следващата стъпка, вследствие на проекта, който следваме при повишение на заболеваемостта над 300 на 100 хиляди души население ”. Същата дефиниция той употребява и на извънредния си брифинг в неделя. Тогава министърът на опазването на здравето сподели и, че идната стъпка съгласно проекта е всички лечебни заведения, които могат да лекуват пациенти в тежко състояние (т.нар. интензивно лекуване – бел. авт.), да отделят минимум половината от леглата си за Covid заболели. По думите му за въвеждането на тази мярка заболеваемостта в страната би трябвало да стигне 600 души на 100 хиляди население.

Така за първи път през последните осем месеца оказва се, че страната има проект за въвеждане на ограничения, който е привързан с броя на новите инфектирани. По думите на проф. Костадин Ангелов по тази “стриктна аритметична градация се работи от лятото насам ”. На въпрос в неделя, обвързван с разпределението на новооткриваните кревати съгласно измененията в проекта, министърът сподели, че това сега се пресмята.

Нищо повече за проекта не беше обявено. “Дневник ” изиска достъп до него в понеделник, само че не го получи до публицистичното привършване на този текст.

Няма обединен аршин

От осем месеца управляващите настоятелно повтарят, че няма логаритъм, по който да се вкарват или анулират противоепидемични ограничения. До юни, когато министър председателят Бойко Борисов разгласи, че желае да отпаднат всички ограничения, с изключение на обществените, щабът за ковид отговаряше, че може да предлага въвеждане на ограничавания, само че финалното решение се взима от държавното управление.

От октомври, когато стартира фрапантното повишаване на броя на новите инфектирани със SARS-CoV-2 (вирусът, който води до диагнозата Covid-19 – бел. авт.), здравните управляващи повтарят тезата, че в България не може да има обединен аршин, от който да зависи стягането на ограниченията. Като причина е посочвано, че “едновременно се наблюдават 23 индикатора ”, част от които са и положението на инфектираните, дали случаите са съсредоточени на обособени огнища или са разпръснати.

“Дневник ” изиска от Министерството на здравеопазването цялостния лист с индикаторите, само че не го получи до публицистичното привършване на този текст.

По предложение, но различен път

Друга повтаряна от проф. Костадин Ангелов теза за въвеждането на ограниченията против ковид е, че не взема решение самичък. По думите му ограничавания се подхващат, откакто се направи предложение от основния държавен здравен контрольор. Практиката от последните дни демонстрира обаче, че думите не дават отговор изцяло на дейностите.

Още предишния четвъртък основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев с оценка, че “мерките се съблюдават незадоволително ”, сподели: “Честно казано, аз не споделям 100% оптимизма на част от ръководещите за това, че при този ритъм на съблюдаване и при този ритъм на повишаване, ще реализираме кой знае какъв брой положителни резултати ”.

Кунчев предложи и седем съответни ограничения, измежду които са: всички заведения да работят до 22 или 23 часа; в офисите да работят най-вече половината служители; учениците от пети до дванайсти клас също да минат на отдалечено обучение (онлайн в този момент учат единствено гимназистите и студентите – бел. авт.); да бъдат върнати така наречен зелени коридори за извършване на покупки на възрастни хора заран.

В този подтекст проф. Костадин Ангелов сподели, че предстоят диалози с експертните препоръки по епидемиология и инфекциозни заболявания, като ограниченията ще бъдат прецизирани. “Дневник ” се свърза с основните им координатори, надлежно проф. Йорданка Стоилова и проф. Татяна Червенякова.

“Според мен тези ограничения са доста изпълними и всичките ги одобрявам. Не са толкоз тежки, че толкоз да пострада стопанската система ”, сподели за “Дневник ” проф. Йорданка Стоилова, началник на катедра “Епидемиология и медицина на бедствените обстановки ” към Медицински университет – Пловдив.

Проф. Татяна Червенякова отклони въпросите на “Дневник ” за ограниченията с аргумента, че въвеждането на спомагателни ограничавания “не влизат в обсега на експертния съвет по инфекциозни заболявания ”. Той е обсъждал въпроси за лечения и проучвания на Covid пациенти, сподели тя.

Във вторник (10 ноември) в изявление пред “Нова телевизия ” проф. Костадин Ангелов сподели, че към момента се разисква задължаване на офисите до 50% от чиновниците да работят присъствено; учениците от начален и прогимназиален стадий да бъдат с маски на закрито в занимални, извънкласни действия, занимания по интересни (за другите възпитаници тези занимания са забранени – бел. авт.), само че на отдалечено обучение минават единствено учебните заведения, в които заболели са над 20% от учениците; заведенията се чака да имат вечерен час до 23.30, както поискаха самите те, тъй като в този момент в обособените области часът е по-ранен и това не се харесва на браншовата организация. Една от реакциите на бизнеса обаче е обвързвана и с неналичието на предвидимост и задоволително време преди въвеждането на една мярка, с цел да могат да се приготвят.

От думите на здравния министър във вторник се разбра, че нови ограничавания могат да бъдат въведени от четвъртък (12 ноември) – това ще е седмица след предлагането на Кунчев. От обясненията до момента не се схваща обаче дали те са включени и следват проекта, за който се приказва или са настрана.

Допреди вторник здравният министър е заявявал подготвеност на национално равнище само да бъдат върнати зелените коридори, само че още не е конкретизирано дали часовете ще са утринни или следобедни, както и дали от опцията няма да се възползват хората с хронични болести.

И за това ограничаване досега няма издадена заповед за страната, само че напр. в София мярката е въведена.

Планът при грип не е за ковид

От 2006 година България има одобрен Национален проект за подготвеност за грипна зараза. Пред депутатите в Народното събрание министърът на опазването на здравето е заявявал, че не може да бъде безусловно отвеян върху епидемията от ковид, тъй като болестта е ново.

В проекта за грипа не се разясняват стойности на разпространението на болестта, към които да подхождат съответни ограничавания. Изредени са обаче редица вероятни ограничения, като всички бяха приложени при започване на епидемията при малко Коронавирус случаи, само че не и на този стадий от разпространяването на болестта. Някои от тях са:

– ограничение на пътуванията
– преустановяване на образователните занятия
– прекратяване работата на детските заведения.

В проекта е записано още, че при положение на грипна пандемия се основава пандемичен комитет (а не щаб – бел. авт.), който се занимава с организацията и координацията на процесите. Неговият ръководител се избира от министър-председателя, заместител му е министърът на опазването на здравето, членуват редица други министри и шефове на служби.

За ковид беше основан Националният действен щаб, а Бойко Борисов дефинира ген. Венцислав Мутафчийски за негов ръководител, само че пък здравният министър не фигурираше измежду членовете му. А проверка на “Дневник ” показа, че НОЩ е със статут на работна група и не се водят стенограми от съвещанията му т.е. в никакъв случай няма да научим по какъв начин са вземани решения. От есента седмичните конференции на НОЩ бяха сменени с конференции на здравното министерство.

Инфо:  “Дневник ”