Какви са скритите символи и послания в детските приказки –

Какви са скритите знаци и послания в детските приказки – този въпрос преглежда в последния си разбор Диан Тодоров . В него той акцентира, че съгласно общоприетото мнение детските приказки би трябвало да научат децата на почтеност , добрина и други човешки добродетели . В тях постоянно „ положителното ” побеждава. Тодоров прибавя, че абстрахирайки се от тази теза, ще открием неща, за които даже не подозираме – едно от тях е, че в множеството приказки липсва морал . Анализаторът счита, че моралът в приказките е една небивалица , комфортна за преподаване в учебните заведения и вкъщи, само че по този метод мисленето на децата се опорочавало и ставало непрактично. Неговата теза не се преподавала в учебните заведения и поради това съветвал учителите да не четат сегашния текст и да си спестят време. Публикуваме цялото му проучване без редакторска интервенция:

„ Моралът в приказките е една небивалица, комфортна за преподаване в учебните заведения и вкъщи, само че по този метод мисленето на децата се опорочава и става непрактично. Моята теза не се преподава в учебните заведения, по тази причина поучавам учителите да не четат сегашния текст и да си спестят време.

В моя разбор без декорация ще установим, че приказките биха могли да се употребяват като практическо управление за оцеляване в живота. Тук ще посоча за образец „ Котаракът в чизми ” на Шарл Перо. В нея се споделя за един остроумен котарак, който посредством операции оказва помощ на господаря си, безпаричен момък, да стане паралия и даже съумява да го ожени за кралската щерка. През това време котаракът заплашва селяни и убива исполин с машинация. От тази приказка научаваме, че би трябвало да убиваме, мамим, заплашваме, с цел да реализираме благосъстояние и власт. Тук откривам коварство, съобразителност, само че не и морал. Както някои откриватели са забелязали, котаракът и неговият стопанин, „ маркиз дьо Карабас “, наподобяват на политици, които не сортират средства за реализиране на задачите си. В лицето на котарака виждаме един заслужен почитател на Макиавели.

Разбира се, всичко зависи от подтекста и интерпретацията. Всеки би могъл да направи друга интерпретация на една приказка според от личния си светоглед. Моята концепция е да прегледам приказките като наръчници по операции. Това не може да бъде тествано в класните стаи, където учениците мислят в лимитирани рамки, по заложен образец, само че човек би трябвало да има храброст да развива мозъка си, колкото и ужасени да са някои от това изказване. Това ревю е основано върху три книги – „ Изкуството на войната ” на Сун Дзъ, „ Князът ” на Макиавели и „ Мосад: Бизнестайните на израелското разузнаване ” на Джералд Уестърби. И трите са на практика управления за операции и съдържат и позитивни образци за тяхното потребление. В случая концепцията ми е друга. Някои ще бъдат много смутени, даже ужасени от актуалното, само че това е метод да ви накарам да се вгледате в душата си, в злото в индивида, и да разширите кръгозора си.

Първият закон за операциите, който откриваме в „ Котаракът в чизми ”, е по какъв начин да преследваме цел и да я изпълним. Всичко стартира с задачата, като тази на котарака е да направи своя стопанин богат и да се облагодетелства около него. Котаракът напълно се концентрира върху поставената цел, без да сортира средства за постигането ѝ. Целта постоянно би трябвало да е пред очите ти и да не се отклоняваш от нея по никакъв мотив.

Следващият закон, който извличаме от приказката, е, че моралът е най-съществената спънка по пътя към властта. Животът е по този начин организиран, че за постигането на избрана цел, би трябвало наложително да се освободиш от моралните угризения. Понякога моралът оказва помощ, само че в множеството случаи е несъответствуващ и нездравословен, изключително, когато става въпрос за безпаричен човек с упоритости за власт, както е и в приказката. Разбира се, аз не извинявам неналичието на морал, само че светът за жалост е подобен, в него няма морал, а ползи.
Следващ закон: по какъв начин да определим точния миг за деяние. Когато котаракът узнава, че кралят и щерка му ще се разхождат по брега на реката, той незабавно взема решение да се възползва от получената информация и споделя на своя стопанин да извършва каквото му каже. Послушвайки котарака, господарят му се съблича и влиза във водата, а хитрият котарак скрива облеклата му. Когато вижда краля, котаракът тича към него и вика, че господарят му, „ маркиз дьо Карабас “, се дави. След като прислужниците на краля изваждат „ давещия се ” от водата, котаракът споделя, че облеклата на маркиза са откраднати. Кралят дава най-хубавите кралски облекла на момъка и по този метод котаракът към този момент може да го показа на краля, облечен уместно. Това води към идващия закон, а точно: предварителното разузнаване и събиране на информация.

Това е един от случаите, в които котаракът употребява разузнаване, а другият е, когато изследва авансово кой е притежателят на замъка и какви са неговите благоприятни условия за преобразяване. Оттук нататък за котарака към този момент е елементарно да се оправи с съперниците си, тъй като ги е опознал сносно. От това зависи и неговата победа.

Следващо предписание: по кое време би трябвало да се употребяват мощ и закани. Например когато котаракът заплашва селяните, че в случай че не излъжат краля, ще ги накълца на кайма. Селяните от боязън споделят на краля, че владенията, които обработват, принадлежат на маркиз дьо Карабас. Кралят остава доста впечатлен. Естествено, би трябвало добре да прецениш кого можеш да си позволиш да заплашваш, защото не постоянно нещата се получават добре. Котаракът нарушава много закони, заставен от събитията. Перифразирайки Макиавели, можем да кажем: „ Съществуват два метода на битка – легален и със мощ. Един упорит човек би трябвало да умее да използваш и двата “.

Следващият закон е: мисли ексцентрично. Бедният момък мисли общоприетоо и лимитирано. Единствената му концепция е да одере котарака и да си ушие ръкавици от кожата му. Котаракът обаче не се визира от тези думи, а поисква торба и чизми, с които да върви из храсталаците. По този метод котаракът показва ексцентрично мислене – говорещ котарак на два крайници, обути в чизми, сигурно би направил усещане всекиму и ще разчупи общоприетите стандарти.

Това води към идващия закон: разработване на проект за деяние по пътя към триумфа. Котаракът създава проект по какъв начин да излъже краля, който се оказва много сполучлив. Той не работи безредно, не губи задачата от погледа си и умее да се възползва от всяка обстановка.

Следващият закон е: възползвай се от обстановката. По-горе дадох образец с маршрута на краля. Друг образец е, че бедният момък се доверява на котарака. В началото това не е по този начин, само че отчитайки находчивостта и хитрите способи на котарака, както и че това би могло да помогне на самия него, му се доверява без каквито и да било предубеждения към аморалните средства, които котаракът употребява.

Оттук и идващият закон: избор на екип. В случая момъкът има интелигентен асистент, който му оказва помощ да изкачи стълбата към властта и да стане шурей на краля, а в подмяна котаракът получава висок пост в двореца. Важно е да подбереш екип от доверени хора, притежаващи нужните умения. В случая момъкът няма огромен избор, само че пък котаракът се оказва много сполучлив – повече и от екип.

Разбира се, не е заслужено съгласно множеството посредством машинация да станеш кралски шурей, само че това зависи през каква призма гледаме на света. Когато ни лъжат, приказваме за правдивост, а когато ние лъжем, забравяме това разбиране. Както в този момент е настоящо да се споделя: „ Корупция е всяка спекулация (непочтена сделка), в която аз не вземам участие ”. Тук поставям емотикон усмивка.

Според някои откриватели Шарл Перо е желал да покаже по какъв начин хора без заслуги стават аристократи. Това ми припомня доста за раздадените куфарчета с пари на „ наши ” хора след зората на демокрацията у нас.

Следващият закон, който откриваме в приказката, е: не е значимо кой си, а за кого се представяш. Например чизмите са знак на аристократизъм, благосъстояние, и тук служат на котарака не толкоз да върви по храсталаците, а да покажат неговата обществена значителност и богатство. Благодарение на тях той съумява да излъже краля и да се показа за прислужник на маркиз. Котаракът няма виновност за наивността на краля. Всеки от нас си избира лице за пред другите. Например държим се общително, с цел да върви добре бизнесът. За да вкараме жена в леглото, ѝ споделяме това, което желае да чуе и назад.

Много представители на учителското съсловие дават тип, че се интересуват от образованието на децата, а в действителност ги интересува само нарастването на заплатите им. Политиците видимо милеят за народа и неговото благоденствие, само че ги интересува само властта и парите, които пък отварят порти към други благини. Това препраща към идващия закон: рекламата. В това отношение един добър пиар трансформира бедняка в аристократ. Така си осигуряваш преимущество пред конкуренцията, създавайки фиктивен облик.

Следващ закон: по какъв начин измамата се трансформира в действителност. След като котаракът обезпечава нови облекла на господаря си и нова идентичност, измамата се трансформира в действителност. Виждайки го облечен в нови хубави облекла, принцесата се влюбва в бедния момък. Това демонстрира, че хубостта не е единствената причина за благополучие, трябват и пари.

Друг закон: благосъстоянието и общественият статус отварят доста порти. В средновековния свят е значима купата, няма обществено тъждество. За да влезе в двореца, котаракът излъгва, че служи на аристократ. Ако беше споделил, че е благосъстоятелност на елементарен селяндур, надали щеше да получи вежливост и достъп до двореца. Или пък в случай че принцесата знаеше, че момъкът е безпаричен, надали щеше да се влюби в него.

Следващият закон: направи услуга някому и той ще се усеща длъжен да ти върне жеста. След като котаракът носи яребици и зайци на краля, казвайки, че са подарък от господаря му, кралят по-късно връща жеста, осигурявайки уместно облекло за момъка.

Друг закон: обграждай се с хора, които могат да ти бъдат потребни. В случая кой различен, в случай че не кралят, би могъл да бъде причина за обществено издигане?

Следващ закон: помогни на другите, с цел да окажеш помощ на себе си. Котаракът знае, че самичък има лимитирани благоприятни условия, по тази причина употребява своя стопанин, с цел да се добере посредством него до висок пост. Някои откриватели допускат, че създателят изобразява себе си в облика на хитрия котарак. Перо е бил държавен секретар без огромни благоприятни условия за издигане. Според мен котаракът работи като един сив кардинал и бихме могли да го преглеждаме като знак на подмолната власт.

Може би неслучайно през 1986 година в Германия – Германска демократична република се издават юбилейни монети, върху които е изобразен котаракът в чизми с едно закрито око. На плаката на кино лентата „ Шрек ”, както и на рекламните плакати на независимата му кино история, котаракът в чизми също е изобразен с едно затворено око. Окото се счита и за масонски знак, намира се още в античен Египет и символизира Великия проектант на Вселената, както масоните назовават унифицирано Бог. Окото също по този начин символизира скритата истина, както и успеха на положителното над злото. В случая с приказката визиите за положително и зло са обърнати. Добро е да използваш простаците, с цел да се издигнеш, а е неприятно да бъдеш лековерен и доверчив.

Идеята за масонската символика е забавна, само че не мисля, че можем елементарно да разпознаем масоните. Мисля, че множеството от тях не имат вяра в идеалите на масонството и усъвършенстването, а главно в персоналния си интерес. За мен закритото око на афишите и монетите приказва повече за съмнителния морал на котарака, в сравнение с за избран масонски знак.

Следващ закон: нашият тим. Ловът е бил привилегия на аристократите, скъпо занимание. Бедните са нямали достъп до него, както и в този момент нямат до специфичните заведения за хранене и хотелски комплекси за богаташи. Благодарение на лова и чизмите котаракът бива позволен в кръга на аристократите. Хората възприемат себеподобните по обичай, вяра, обществено състояние, занимания, ползи, участие в партии и така нататък

Следващ закон: използвай силата на другите в своя изгода. Човек би трябвало добре да познава мощните и слабите страни на съперника. Когато котаракът научава за способността на великана да се превъплъщава в разнообразни животни, го манипулира, че сякаш не му има вяра, че може да се трансформира в плъх или мишка. Честолюбието на великана е наранено, което му изиграва неприятна смешка. Превръщайки се в мишка, великанът бива изяден от котарака, който си присвоява и замъка му. Силата на великана се трансформира в негова уязвимост.

Следващ закон: нахлуване посредством ловкост. В основата на властта стои измамата, лъжата, хитростта. Когато великанът е мощен, котаракът го заобикаля. Но когато посредством ловкост го кара да се трансформира в мишка, котаракът го изяжда, което е естествен закон – по-голямата риба изяжда по-малката.

Следващият закон е да запазим самообладание пред лицето на заплахата. Първият път великанът се трансформира в лъв и котаракът се уплашва, само че резервира хладнокръвие и продължава с операциите. Следващият път го кара да се трансформира в мишка и го изяжда.

Друг закон: бъди дръзновен. Иска се много огромна смелост, с цел да отидеш непоканен при краля и да нападнеш великана на негова територия. Само дръзките съумяват в проектите си, ориста закриля смелите.

Друг закон: по какъв начин да обърнем събитията в наша изгода. От тази приказка научаваме, че когато звездите не са благосклонни към нас, би трябвало да манипулираме хората и да злоупотребяваме с доверието им, с цел да успеем. Така котаракът прекатурва обстановката с бедността на момъка в тяхна изгода. Намира опрощение за какво господарят му е гол край реката, излъгвайки, че са откраднали облеклата му. По този метод му обезпечава богати одежди и оттова нещата потръгват с помощта на упоритостта и находчивостта на котарака. Той не се оправдава, а постоянно намира удобен излаз от обстановката, без да сортира средства.

У нас обичайна интерпретация на приказката е, че създателят е желал да показа котарака като остроумен, съобразителен, находчив, само че аз желая да насоча вниманието към съмнителния морал на котарака – ликвидиране, машинация, заграбване на непозната благосъстоятелност. Мнението ми е, че не трябва да се самоограничаваме и сами да се слагаме в рамки какво е желал да каже създателят или лирическият воин. Може би просто е желал да ни подтикне към размисъл. Вероятно моят прочит не би трябвало да се преподава на лица под 18 години, само че завършвайки учебно заведение и навлизайки в действителния живот, учениците сами ще създадат тези заключения. Едни от тях ще изберат честния път, който е сложен, други пък ще предпочетат лесния – на лъжата и операциите.

Съзнавам, че моят разбор е прекомерно краен и не всеки го възприема, само че пък е справедлив. Важното е да разберем, че детските приказки ни предизвикват да мислим и ни дават скъпи образци от действителния живот. В тях постоянно можем да открием нещо потребно. Повечето осъждаме операциите, само че самите ние ги използваме много постоянно. Някои сполучливо, други – не до такава степен.

Традиционното обучение няма да ни научи по какъв начин да се оправяме с провокациите на живия живот, само че минимум би трябвало да ни приготви да използваме мозъка си по предопределение, а не да чакаме някой наготово да ни оповестява кой е положителният и кой е неприятният воин. Дори и във филмите неприятните герои наподобяват по-реални и по-близко до същинските хора. Ние не сме светци с ореоли и ангелчета с крилца, всеки от нас има добра и неприятна страна. “