Какви са шансовете за ново управление в рамките на този

Какви са възможностите за ново ръководство в границите на този парламент, какви неточности позволиха „ Продължаваме промяната “ и по какъв начин да се излезе от разногласието за Северна Македония? Интервю със социолога Андрей Райчев.

Опозицията завоюва импортирания от нея избор на съмнение – за пръв път в демократичната история на България. Какво следва оттук насетне?

Андрей Райчев: Преди това би трябвало да забележим какво стана. Няколко пъти посочвах грубата неточност на ", че не взеха самодейността, а минаха в защита. Още когато Трифонов напусна обединението, те трябваше сами да създадат това, което стана в този момент. И в това време им костваше три провали, откакто започнаха три неверни офанзиви – до една несполучливи. Първата беше: „ Ние ще останем държавно управление на малцинството, няма да можете да ни свалите! ". Втората: „ Ние ще завоюваме някакви депутати от Трифонов. " И третата: „ Ще спасим нашия ръководител на Народно събрание. "

А какво следва в този момент?

Андрей Райчев: Трябва да забележим дали те ще преразгледат своето държание или ще продължат същата линия. Дали ще се опитат да вършат държавно управление в границите на този парламент. От първото изказване на Василев аз слушам желание да престанат да бъркат и да отидат на избори.

Тоест, да одобряват ли мандата или не.

Андрей Райчев: Те са длъжни да го одобряват, само че въпросът е какво ще вършат след това: дали ще излъчат Асен Василев или някого другиго и ще се опитат да сглобят държавно управление или ще го върнат. Този вид ми се вижда доста малко евентуален, те надали ще създадат четвърта неточност. Защото едно такова развиване още веднъж ще бъде напълно в интерес на Борисов. То ще наподобява по този начин: „ Махнете Кирил Петков и Бойко Рашков и да създадем държавно управление за една година, тъй като хората не желаят избори. " Това ще направи едва държавно управление, от самото начало подвластно от прищявките на кого ли не, само че Борисов може да си го разреши, тъй като реши въпроса си за Македония. Ако Политическа партия създадат тази неточност, страната ще затъне в договаряния и пазарлъци, а Политическа партия ще се надупчат като Самарското знаме. Много малко евентуално е те да я създадат – аз правя оценка този вид на не повече от 10%.

А какво желае Борисов?

Андрей Райчев: При него нещата не опират до това да се върне на власт. Казвал съм го към този момент пред Дъждовни води: за него въпросът беше да излезе от изолираност. А сега към този момент е излязъл от изолираност, на практика. Всички договарят с него, решенията отново опират до него, а тезата „ Никога с Борисов и с Движение за права и свободи “ просто към този момент не върви. Нещо повече:.

Добре, дано забележим по какъв начин продължава процедурата.
Редакцията предлага
Андрей Райчев: Както споделих, по-разумно за Политическа партия би било те да откажат. След това мандатът отива при ГЕРБ. Те, несъмнено, ще създадат някаква проява, само че по никакъв метод няма да има тяхно държавно управление – и по този начин се стига до трети мандат. А третият мандат явно е желанието и проектът на Слави Трифонов. Това също го споделих неотдавна за вашата медия: фантазията на Трифонов е да получи трети късмет. Според мен има някакви 20% възможност това да стане. То би било държавно управление с мандат към една година, едвам не станат незабавно избори и да се решат няколко централни въпроса: да вземем за пример инфлацията (която е паневропейска), или милиардите, изхарчени за Ковид, които в този момент би трябвало да се заплащат. Най-главният, несъмнено, е нерешеният въпрос за Северна Македония, по който някой би трябвало да излезе и да изяде жабата.

А какво мислят гласоподавателите сега съгласно Вас?

Андрей Райчев: В момента българите с инстинкта си усещат нещо доста значимо: би трябвало да има постоянна власт. Влизаме в някакъв въртоп, плуваме над рискови подводни камъни – и в този миг екипажът на кораба се сбива и няма капитан. Няма потребност да си талантлив пътник, с цел да видиш, че това не е добре.

Давате 10% възможност за държавно управление на Политическа партия и 20% на Трифонов. А останалите 70%? Тоест, какво е най-вероятното развиване, съгласно Вас?

Андрей Райчев: Конституцията е ясна и еднопосочна: за почти 2 месеца властта още веднъж се връща в ръцете на Радев, откакто той я имаше 8 месеца. И избори най-рано септември. Аз съм сигурен, че Радев не желае този вид. Първото му служебно държавно управление беше доста сполучливо, от него излязоха както досегашните ръководещи, по този начин и господин Янев. Тоест, трима от главните му фрагменти потеглиха на лична политика, а Политическа партия просто се скараха доста тежко с него. Да вземеш властта за още 2 месеца в такава обстановка е тежко и неприятно, а и съвсем нищо не можеш да направиш. Но най-важното: върху Радев напълно ще падне тежестта на македонския въпрос. Освен в случай че не станем очевидци на чудото този парламент с паднало държавно управление да успее да сглоби консенсус по френското предложение.

Какви въпреки всичко са вероятните сюжети за българското несъгласие върху старта на договарянията със Северна Македония?

Андрей Райчев: За да отговорим на този въпрос, би трябвало да очертаем ползите на обособените партии. Тъй че се постанова да се върна към предходния въпрос., само че не с някакво гигантско болшинство – те може би ще усилят депутатите си до 80. Трудно ми е да кажа какъв брой могат да реализират Политическа партия, тъй като, в случай че осъзнаваха нуждата от нови избори, те към този момент щяха да са ги оповестили. Ще имат спад, несъмнено, само че отново ще бъдат втори или трети.

А кой би ги изместил от второто място?

Андрей Райчев: Мътна работа. Може и да е. Но в случай че се върнем на Политическа партия: те не водят дейна политика, ориентирана към избори, и техните почитатели не са подготвени за избори. Когато разгласят избори, нещата ще се трансформират, техните последователи ще се оживят, ще пожелаят да отмъстят, така да се каже, за това подло събаряне. Така че те могат да реализират сериозен резултат. Тоест, те са в неуверена позиция. За ГЕРБ е преференциално колкото е допустимо по-дълго да продължи сегашният развой, повдигането на личната им борсова цена, опцията да се договаря с тях, да бъдат някаква градивна мощ. За Българска социалистическа партия изборите просто са съдбовни. Тоест, госпожа Нинова ще направи всичко допустимо да се излъчи ново държавно управление в настоящия парламент. Но тук има капан: тя се закле, че в случай че държавното управление поддържа повдигането на ветото, тя ще излезе от обединението. Тя не го прави толкоз от персонални убеждения, колкото от грижа да резервира гласоподавателите си. На нея единствено това ѝ липсва: да добави към всичките обвинявания против себе си и „ измяната “, каквото е визията на този тип електорат. Колкото до Има Такъв Народ, те се стремят не към нови избори, а към „ трети танц “. „ Възраждане “ сигурно желае нови избори. С други думи, виждаме, че главните играчи не желаят избори, от което произтича, че възможностите да се настройки някакво ръководство въпреки всичко са налични. Ако размислим напълно хипотетично – какво се получава на едни нови избори? ГЕРБ набира своите 600 хиляди, Политическа партия резервира своите половин милион, да речем, само че се появява и Костадинов със своите 300 хиляди. Тук би трябвало да обясня нещо доста значимо. В България не че национализмът се радикализира, а противоположното – радикалността се облича в националистически одежди. Има доста хора, които изпадат в рискова поза и са подготвени да счупят всичко. Екстремната поза в това се и състои: не се мисли за последствията. Хайде да счупим Европейски Съюз, хайде да счупим НАТО – това е разбираема позиция за един ядосан човек, само че е ужасяващ консултант в действителната политика, тъй като в случай че изпочупим всичко това, просто ще счупим страната си. Не споделям, че толкоз доста хора са се радикализирали, само че 300 хиляди стигат, с цел да се получи пат в Народното събрание. И влизаме тъкмо в сцената, в която живяхме 2021 година: три пъти избори поред. Така че въпреки всичко е по-добре да се реализира някаква сделка в този момент.

Как може да стане това?

Андрей Райчев: Много е мъчно, тъй като те се обиждаха ужасно по време на този спор. Те към този момент един месец са в режим на тежки персонални обиди. Шефът на опозицията назова досегашния министър председател „ страхливец “, Нинова назова Радев „ лукавец “, за опозицията властта не приказва нищо друго, с изключение на „ мафия “… Как считат да договарят – не мога да си показва. Да се работи по този начин е неприемлива нелепост. Политиците не са там, с цел да се наскърбяват. В момента те не помнят нещо доста значимо: с тези обиди просто образоват народа по какъв начин да ги псува, по какъв начин да ругае всеки, който пристигна на власт. Когато родителите в едно семейство си приказват на „ алкохолик “ и „ мръсница “, след една година децата просто наложително ще ги псуват и двамата. Това е отговорът на на въпроса за какво българският хайлайф е толкоз мразен: просто те ужасно се наскърбяват между тях.

Да се върнем отново на ветото. Как ще се развият нещата, в случай че България се насочи към нови избори?

Андрей Райчев: Това е въпросът: до тогава Народното събрание ще упълномощи ли премиера – който и да е той – да одобри френското предложение. Нека не забравяме обаче, че френското председателство свършва в края на месеца. Има и още една специфичност. По неразбираеми за мен аргументи, Северна Македония изпреварващо разгласи в действителност, че няма да се съгласи, даже България да се съгласи. Това е извънредно ирационално деяние от страна на македонците, тъй като те имаха на тепсия препоръчано привлекателното пояснение: Ето ги нá българите, те задържат нас и процеса. " И в случай че в този момент България утвърди френския проект, македонците или ще би трябвало също да одобряват и да си плюят в лицето, или пък ще би трябвало в действителност да го отхвърлят, което същински ще ядоса Европа. А Европейски Съюз – това е мое персонално мнение – до момента се държи със Северна Македония като с член, а с България като с кандидат-член. Ако македонците отхвърлят френското предложение, това ще е демонстрация на последна политическа доверчивост, а един огромен политик е споделил: „ Наивността в политиката се назовава нелепост. " Мисля въпреки всичко, че в България казусът с ветото ще бъде решен. Българите просто би трябвало да са безумни, с цел да поемат отговорността за счупването на общата ни паница.

(Разговорът е извършен на 22 юни в Кранево.)