Какви са причините и обстоятелствата довели до фаталния инцидент с

...
Какви са причините и обстоятелствата довели до фаталния инцидент с
Коментари Харесай

Специално: Алпинистите от лагера на Скатов пред БНТ - последната нощ беше изключително тежка

Какви са аргументите и събитията довели до съдбовния случай с един от най-хубавите български алпинисти - Атанас Скатов? Отговор на този въпрос потърси репортерът на " По света и у нас " Карина Караньотова, която беседва с участници в експедицията за зимното нанагорнище на връх К2. Там, с изключение на Атанас Скатов, живота си изгубиха още четирима алпинисти, а експедицията стана обект на нападки и породи редица въпроси - дали е била прекомерно комерсиална, за какво горе не е имало задоволително палатки и О2, за какво е имало липса на връзка и кой носи отговорност за това 25 души да прекарат една извънредно тежка нощ разпределени единствено в 4 палатки в лагер 3. Именно след тази нощ умира и нашето момче Наско Скатов, изясни в " Денят стартира " Карина Караньотова.

На 16 януари тази година Нирмал Пурджа и още 9 непалци реализират първото сполучливо зимно нанагорнище на К2. Нирмал даже съумява да изкачи върха без О2. Постижението обаче бързо беше помрачено от гибелта на Серджи Миноте, който се подхлъзна и почина на слизане от върха, сходна орис сполетя и българския алписнист Атнас Скатов, а безследно изчезнаха исландецът Джон Снори, неговият пакистански лидер Али Садпара и чилиецът Хуан Пабло Мор.

Последваха редица обвинявания за неприятна организация на експедицията. Чуха се даже мнения, че откакто непалците са постигнали задачата си, са оставили останалите да се оправят както могат и че всичко е прекомерно комерсиално.

Според Нирмал, по-известен като Нимс,

не е рационално да очакваш някой да ти оказва помощ на 8000 метра

Трябва да разчиташ на себе си!

Да, мъчно беше, само че успяхме да се качим дружно на върха, не трябваше да чакаме никой различен. Ние бяхме брат до брата, прегръщахме се и пеехме химна на Непал. Изпратихме в действителност едно мощно обръщение към света, обръщение за силата на обединяване. Никога не разчитайте на водачите, на шерпите или на вашия отбор. Въпросът би трябвало да бъде, мога ли аз да го направя физически това, тъй като на тази височина всеки страда, а на зимно К2, в случай че разчитате някой да се грижи за вас и да ви пази...О, Боже мой, никой не може да ви пази когато е толкоз рисково и толкоз студено.

-65 градуса, леле, даже не можете да си го визиите!

Повечето хора сега, при нанагорнище се доверяват на шерпите. Защото те са тренирани. Шерпите имат техническа подготовка и са привикнали със суровите условия в планината. Затова доста катерачи им се доверяват, поради това, че са добре тренирани. Ето за какво е добре да наемаш високопланински лидер. Така изкачването е доста по-лесно. Но от време на време катерачите наемат шерпи, които съгласно мен не са задоволително мощни физически и не са задоволително съсредоточени, изяснява Саджид Садпара.

Истина е, че интернационалните катерачи ни заплащат за това, да фиксираме въжета, да носим палатки. Но от време на време изискванията и времето просто са доста неприятни и ние не можем повече да помогнем с нищо, когато нещо се случи, добавя той.

Детайлите основават или триумф или покруса, тази експедиция беше успех, тъй като 10 индивида качиха върха, само че 5 починаха.

Важно е да се знае, че това бяха самостоятелни експедиции, бяхме 4 групи и всеки беше там за себе си. Аз

не съм отишъл там, с цел да конкретизирам въжета за някой различен,

както и Мингма Джи не беше отишъл за това. До лагер 1 имаше закрепени въжета направени от Али Садпара и неговия отбор, по-късно беше направено от непалския отбор и даже не поискахме пари за това, а по-късно чухме неприятни неща за нас. Но тов, което хората не схващат е, че ние не сме там с цел да водим който и да било, ние отидохме и оказахме голяма помощ на останалите като фиксирахме въжетата, с цел да може и останалите да ги употребяват и също да се качат, изяснява Нирмал.

Най-лошото което чух е, че нашият отбор е отрязал въжетата, когато са слизали надолу, това е в действителност полуда. Второто най-лошо нещо което чух е, че тимът на Нимс е направил две линии от лагер 3, едното въже отивало към върха, а другото към гибелен край. Кой изобщо измисля сходни неща, по какъв начин е допустимо?

Освен обвинявания към експедицията, огромна част от гилдията в България разгласи и нашето момче там - Наско Скатов за некомпетентен и надценил опциите си. Хората от експедицията обаче не се съмняват във опциите на Наско.

Атанас се е качвал на толкоз доста 8-хилядници, по какъв начин може да се назова некомпетентен? Той е умел, несъмнено, само че К2 през зимата е рисково, последващо равнище. Така ли ще кажете и за останалите които починаха там? За Серджи Миноте? Не, той е доста умел. Не казвайте това седйеки на комфортно у дома. Напротив, те бяха доста опитни, само че се случиха тези произшествия в планината от които никой не е застрахован при този рисков спорт.

Според СаджидСадпара, синът на починалия АлиСадпара,

повода за рухването на Наско не е в старите въжета.

Има доста остарели въжета на К2, само че мисля, че Наско беше добър катерач и мисля, че е негова неточност рухването, тъй като нямаше скъсано въже по целия маршрут, аз слязох по същия маршрут. Всъщност Наско изкара нощта с нас в лагер 3, преди да стане случая.

На множеството планини постоянно ще има остарели въжета, само че това което хората не схващат, че в действителност е мъчно да уцелиш вярното въже, както успяхме с моя отбор. Ние вървяхме по същия път, никой не е направил въжета особено за мен. Ние всички минахме от там сполучливо, по тази причина от самото начало мозъкът ти би трябвало да работи доста бързо, а на толкоз високо постоянно съзнанието ти е замъглено и е мъчно. Но да, права си, би трябвало да се почистят старите въжета и в случай че останат единствено две нови- едно за нагоре и едно за надолу, то това ще помогне и тогава ще има по малко предпоставки за произшествия.

Акцията за пречистване на К2 от остарели въжета стартира през юни или юли. Тя е по самодейност на Саджид, в нея ще взе участие и Нирмал.

Гръцкият планинар Антониос Сикарис, който е един от последните видял Наско e уверен, че планината има незабавна потребност от това.

Например трябваше да има едно закрепено въже в еднакъв цвят по целия маршрут, само че такова нямаше. Имаше доста разнообразни въжета, нови и остарели, всички в разнообразни цветове, това беше доста объркващо и рисково. Това беше главният проблем на уредниците, а на второ място не бяха проведени добре палатките на лагер 3, а без палатки за нас беше невероятно да си починем. Когато стигнахме на лагер 3, палатките бяха единствено 2, останалите 2 бяха на Тамара и на Али. Организаторите бяха подсигурили единствено две, това значи, че бяхме 20 индивида в две палатки за 4-ма.

Понякога в планината

имаш неприятно възприятие, само че не можеш да направиш нищо,

времето не ти разрешава, искаш, само че не можеш. Когато хората започнаха да се връщат от лагер 3 и моите хора не се върнаха на базовия лагер знаех, че нещо неприятно е станало, само че времето беше неприятно и аз не можех да се върна, желаех да потегли да ги диря, само че не можех. Затова останах на базовия лагер и започнах да ревизирам по кое време времето ще е по-добро, с цел да потегли да ги диря.

Саджид ще продължава да търси телата на татко си Али, на Снори и на Хуан Пабло Мор. Убеден е, че ще ги откри. Мисли, че те въпреки всичко са съумели да качат върха и е станал случай на връщане.

Мисля, че мощният вятър ги е блъснал и те към момента са някъде там закачени на някое въже. И в случай че са положителни изискванията през лятото, мисля че ще можем да намерим телата им.

Всъщност Саджид е най-младия човек изкачил К2, това става през 2019-та година, когато той е единствено на 19. Трудно се оправя със загубата на татко си, само че ще продължи задачата му. Най-добрият другар на Скатов е експедицията е гръцкият планинар Антониос Сакарис, който не може да спре да мисли за случилото се.

Моите мемоари са още там, изгубих доста положителни другари, изключително Атанас, той беше най-хубавият ми другар в Хималаите и е доста тежко за мен, доста ми е мъчително че го изгубих. Всички, които го познаваха знаят, че той непрекъснато се усмихваше и беше доста благ занимателен.

Той ми

сподели една седмица преди старта - не се усещам добре и няма да съумея до върха,

студено е и организацията не е добре. Всъщност повече даже не пробваха до върха, мислех че Атанас също ще остане на базовия лагер, само че в последна сметка той реши да опитва. Беше доста мощен, съумя да изкачи два лагера за един ден, без храна без вода, изтощен, просто беше доста елементарно да направи една дребна неточност и да почине.
Източник: bnt.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР