Какви са поуките от имотния скандал, в който представители на

Какви са поуките от имотния скандал, в който представители на разнообразни управляващи са купували жилища под пазарните цени, с приходи, които не всички могат да потвърдят?

Наблюдавайки събитията в последните две седмици, оставам с усещането, че за първи път остарелия принцип, че " всички са маскари " не минава и не притъпява разумната отрицателна социална реакция. Отговори в жанр – " и те са такива " и опитите за ориентиране на вниманието към една или друга партия или персона, раждат още по-голямо омерзение, което подхранва обичайното съмнение към институциите.

Властите предстоящо блокираха. Невъзможността да се контролират взаимно сега е кристално ясна. Системата е толкоз счупена, че обществото чака правдивост отвред другаде, само че не и от изпълнителната, законодателната или от правосъдната власт.

Блокажът е подхранван от обичайните кални борби в общественото пространство, в които се лепят етикети и чертаят още по-дебели разграничителни линии.

Но мръсните акции са измежду главните аргументи сега управляващите да се намират в серпантина на все по-пропадащото доверие.

Стратегията – " ние сме кални, само че и другите са кални " в последна сметка цапа всички. А оцапаните можеш ли да различиш?

Следователно би трябвало да мислим за обществената среда. Тя би трябвало да мине на друго, по-професионално и кардинално равнище. Логиката, че някой е поръчал компромат против някого може да битува единствено в главите и съзнанието на хора и организации, които поръчват компромати против своите съперници. Toва разбиране на света ги прави част от много сенчеста среда, в която няма даже и мисъл за честност или за правила.

Ако действаш по-честно, по-принципно, тогава няма да си в непрекъснатата драма – " аз знам доста неща за теб, само че и ти знаеш доста за мен. Затова мълчанието ще е нашият паритет, да си мълчим и двамата ". Това е като да играеш волейбол на ръба на канара. Ако се увлечеш по някоя по-силна топка, има заплаха да скочиш без да усетиш... Това е реплика на разделяне на управляващите, която е нежна като ламаринена ограда на строителен обект.

Колкото до цените на парцелите, научихме, че в нотариалните актове всеобщо се пишат суми, които са под пазарните оценки, спестявайки Данък добавена стойност, налози, нотариални такси и за продавач, и за покупател. Който си признае първи, че това е повода за по-ниските цени в нотариалния му акт, ще жертва себе си, само че най-малко ще каже истината.

Тук единствено истината, а не отпуските, ще са смисленото жертвоприношение.

Да каже да вземем за пример, че е подписал анекс с продавача, с който по-голямата част от цената е платена в кеш – естествена процедура, противозаконна, само че всеобща, в това число и за дамите, и господата, които ревизираме сега. На това са способни малко на брой, тъй като тогава ще възникне въпросът за произхода на парите им. А това е главния проблем. Произходът могат да ревизират единствено виновните институции. И по този начин стигаме още веднъж до блокажа и кръгът се затваря.

Проверките, които не носят никакви последици за очевидни нарушавания, заразяват цялата среда. Затова в доста квартали в българските градове всеки строи, където си изиска без даже да съблюдава отстъпа от другите здания. Или строи върху покрива, а контролните органи си затварят очите. Затова и всеки паркира, където си изиска, или пресича на алено, или хвърля фаса си през прозореца на колата. Той просто знае, че няма кой да му потърси отговорност или даже да го накаже. Това е като болест, която стартира от един орган и се придвижва върху целия организъм.

Всички имаме пояснение за тази болест, само че имаме ли лекуване? И би трябвало ли да стигнем края по спиралата надолу, с цел да намерим отговора?