Анализатор: Случват се странни неща, които политиците обясняват като прагматизъм
Какви са политическите хоризонти пред страната ни, откакто бе формирано постоянно държавно управление?
Анализ в студиото на Българска национална телевизия „ Денят стартира с Георги Любенов " направиха историкът Кристиян Шкварек и проф. Росен Стоянов от Нов български университет.
Историческите паралели сред избирането на Делян Пеевски за началник на ДАНС през 2013 година и настоящето му присъединяване в комисията, която ще написа конституция, са явни. В момента има ясни политически и исторически паралели с тези години и затова някаква причина има измежду някои хора да решат, че може би историята ще се повтори по някакъв метод, разяснява Кристиян Шкварек. Разликата в събитията обаче е фундаментална - до момента в който през 2013 година тази демократична общественост, която сваляше Пеевски, беше от другата страна на барикадата и тя интензивно спомогна за това да се върне ГЕРБ на власт и да ръководят дружно към този момент в кабинета „ Борисов 2 " с Реформаторския блок, то сега те са тези, които са от страната на ГЕРБ и Движение за права и свободи. В момента Христо Иванов, признака на борбата с Пеевски, се вижда с него всеки ден - дружно пишат конституция, дружно ще сменят ролята на основния прокурор. Цялата борба и целия разказ десетгодишен против Пеевски и Движение за права и свободи от страна на демократичната общественост претърпя завой на 180 градуса за един ден. В момента те са с него и по тази причина няма да видите нито един човек на жълтите павета, което междувпрочем е доста индикативно за каква общественост става въпрос. Ако даже 10 индивида от ядрото на демократичната общественост не може да видиш сега на жълтите павета, значи става въпрос за една много ясно и непосредствено следена по някакъв метод, съгласно мен интелектуално и медийно осведомително, а не стопански, общественост от хора, счита Кристиян Шкварек.
Случват се странни неща, които политиците изясняват като прагматизъм - с това разполагаме, това е само вероятното и това вършим. А ние в профил седим, разясняваме постоянно сериозно, тъй като това е особено за българина и какво вършим в действителност. Ние не сме самодейни, ние би трябвало да бъдем доведени до някаква безспорна прекаленост заради обстоятелството, че ни е доста висок прага на толерантност като народ. Не сме гърци, не сме французи да излезем и за най-малкото на открито, да протестираме и да викаме. И другото е, че нас би трябвало някой да ни провежда, нас би трябвало някой да ни освободи, още веднъж би трябвало да чакаме по какъв начин беше - месията, някакъв кумир надали не. Това разяснява от своя страна проф. Росен Стоянов от Нов български университет.
Анализ в студиото на Българска национална телевизия „ Денят стартира с Георги Любенов " направиха историкът Кристиян Шкварек и проф. Росен Стоянов от Нов български университет.
Историческите паралели сред избирането на Делян Пеевски за началник на ДАНС през 2013 година и настоящето му присъединяване в комисията, която ще написа конституция, са явни. В момента има ясни политически и исторически паралели с тези години и затова някаква причина има измежду някои хора да решат, че може би историята ще се повтори по някакъв метод, разяснява Кристиян Шкварек. Разликата в събитията обаче е фундаментална - до момента в който през 2013 година тази демократична общественост, която сваляше Пеевски, беше от другата страна на барикадата и тя интензивно спомогна за това да се върне ГЕРБ на власт и да ръководят дружно към този момент в кабинета „ Борисов 2 " с Реформаторския блок, то сега те са тези, които са от страната на ГЕРБ и Движение за права и свободи. В момента Христо Иванов, признака на борбата с Пеевски, се вижда с него всеки ден - дружно пишат конституция, дружно ще сменят ролята на основния прокурор. Цялата борба и целия разказ десетгодишен против Пеевски и Движение за права и свободи от страна на демократичната общественост претърпя завой на 180 градуса за един ден. В момента те са с него и по тази причина няма да видите нито един човек на жълтите павета, което междувпрочем е доста индикативно за каква общественост става въпрос. Ако даже 10 индивида от ядрото на демократичната общественост не може да видиш сега на жълтите павета, значи става въпрос за една много ясно и непосредствено следена по някакъв метод, съгласно мен интелектуално и медийно осведомително, а не стопански, общественост от хора, счита Кристиян Шкварек.
Случват се странни неща, които политиците изясняват като прагматизъм - с това разполагаме, това е само вероятното и това вършим. А ние в профил седим, разясняваме постоянно сериозно, тъй като това е особено за българина и какво вършим в действителност. Ние не сме самодейни, ние би трябвало да бъдем доведени до някаква безспорна прекаленост заради обстоятелството, че ни е доста висок прага на толерантност като народ. Не сме гърци, не сме французи да излезем и за най-малкото на открито, да протестираме и да викаме. И другото е, че нас би трябвало някой да ни провежда, нас би трябвало някой да ни освободи, още веднъж би трябвало да чакаме по какъв начин беше - месията, някакъв кумир надали не. Това разяснява от своя страна проф. Росен Стоянов от Нов български университет.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ