Как да направим дома си по-добро място за живеене
Какви са главните правила, които трансформират жилището ни в дом, за това описват двама архитекти, специализирали в интериорния дизайн - Антонина Илиева от студио DIY и Димитър Рахов от студио Hash.
Когато става дума за смяна на интериора на жилищното пространство, е доста значимо хората да си дават сметка в какъв по-голям подтекст стои това пространство. Например, в случай че сме София какъв град е София, какво ще се види, когато излезеш отвън жилището, входното пространство и така нататък Затова е хубаво да си представяме София в най-хубавия й тип, споделя Антонина.
Като погледнем цялата среда, започваме да изследваме функционалността и на другите фактори като пространството и светлината, както несъмнено и желанието на клиента. Всички започваме с изключение на от проучване на пространството, и от проучване на самия консуматор. Правим нещо като психически профил на самия консуматор - от какво има потребност, по какъв начин живее. Почти се въплъщаваме в неговото всекидневие, с цел да изследваме какво би желал от самото пространство и функционалността му и тогава взимаме решения, изясни Димитър.
Това, че всеки човек е самостоятелен не разрешава да се обобщават трендове за хората в столицата и да се оферират подготвени решения. Интериорните дизайнери даже окуражават хората да търсят тази своя характерност при основаването на едно пространство. Индивидуалността на всеки дом се дефинира от това кое е най-важното за дадения човек, за един това може да бъде кухнята, за различен - една огромна библиотека.
Техническите елементи отстъпват на естетическото възприятие на дизайнера и студиото което съставлява. Човек избира точно това естетическо възприятие, добавя архитектът, т.е., когато решим да се доверим на интериорен дизайнер е добре да имаме поради неговия жанр и това до каква степен той съответствува с това, което ние желаеме. Ние като архитекти сме длъжни даже по душа да сме минималисти, да създадем някой типичен интериор или комбинация - някаква еклектика, бързо изяснява Димитър.
Според Антонина, обаче не тъкмо стила дефинира дали плана има приключено звучене и някаква целокупност, а по-дълбоки правила като конструкция на пространствата, осъществяване на някакъв подробност, който е обвързван със структурата на пространствата. Тенденцията на отворените пространства към момента е реалност. Това е по този начин, тъй като хората стартират да осъзнават хубостта на пространството, изяснява Димитър.
Има такава наклонност за обединение на пространствата, само че тя произлиза от нещо друго и то е търсенето на някаква по-богата вариативност на пространствата, а в подтекста на приблизително огромни градски жилища, тази вариативност е по-трудно да се реализира с мънички килийни стаи, изяснява Антонина.
Въпреки това обаче, когато има огромни пространства не е нужно да бъдат обединявани. Димитър добавя, че тази вариативност може да бъде реализирана и с мобилни мебели или преносими стени. Вече има мебели, които се движат по релси, вградени в тавана или пода и така нататък
Ако желаеме да обособим работно помещение в дома си, то експертите поучават, това помещение да бъде обособено настрана от ругите в дома, с цел да не се объркват функционалностите. Най-малкото човек възприема едно пространство, където работи по един способи и мястото, където си почива по различен, по тази причина е добре да не се работи в спалнята, споделя Димитър. Всяка една активност има друго решение и способите за това решение също са доста, добавя той.
Според Антонина, дизайнерите и до през днешния ден разсъждават по какъв начин еволюира домът по отношение на това какво се случва в живота на човек. Тя прави прилика с коуоркинг пространствата (coworking - споделени работни пространства- бел. ред.) - там пространствата са слети, само че могат да бъдат и разграничени. Освен това осветлението в работния ъгъл може да бъде употребявано като преход от работното към домашното пространство. Ако има наклонност в материалите, то тя е, когато става дума за жилище, хората да избират естествените материали - камък, дърво, метал, стъкло и избират да употребяват материали, които носят духът на времето, добавя Антонина.
Когато става дума за смяна на интериора на жилищното пространство, е доста значимо хората да си дават сметка в какъв по-голям подтекст стои това пространство. Например, в случай че сме София какъв град е София, какво ще се види, когато излезеш отвън жилището, входното пространство и така нататък Затова е хубаво да си представяме София в най-хубавия й тип, споделя Антонина.
Като погледнем цялата среда, започваме да изследваме функционалността и на другите фактори като пространството и светлината, както несъмнено и желанието на клиента. Всички започваме с изключение на от проучване на пространството, и от проучване на самия консуматор. Правим нещо като психически профил на самия консуматор - от какво има потребност, по какъв начин живее. Почти се въплъщаваме в неговото всекидневие, с цел да изследваме какво би желал от самото пространство и функционалността му и тогава взимаме решения, изясни Димитър.
Това, че всеки човек е самостоятелен не разрешава да се обобщават трендове за хората в столицата и да се оферират подготвени решения. Интериорните дизайнери даже окуражават хората да търсят тази своя характерност при основаването на едно пространство. Индивидуалността на всеки дом се дефинира от това кое е най-важното за дадения човек, за един това може да бъде кухнята, за различен - една огромна библиотека.
Техническите елементи отстъпват на естетическото възприятие на дизайнера и студиото което съставлява. Човек избира точно това естетическо възприятие, добавя архитектът, т.е., когато решим да се доверим на интериорен дизайнер е добре да имаме поради неговия жанр и това до каква степен той съответствува с това, което ние желаеме. Ние като архитекти сме длъжни даже по душа да сме минималисти, да създадем някой типичен интериор или комбинация - някаква еклектика, бързо изяснява Димитър.
Според Антонина, обаче не тъкмо стила дефинира дали плана има приключено звучене и някаква целокупност, а по-дълбоки правила като конструкция на пространствата, осъществяване на някакъв подробност, който е обвързван със структурата на пространствата. Тенденцията на отворените пространства към момента е реалност. Това е по този начин, тъй като хората стартират да осъзнават хубостта на пространството, изяснява Димитър.
Има такава наклонност за обединение на пространствата, само че тя произлиза от нещо друго и то е търсенето на някаква по-богата вариативност на пространствата, а в подтекста на приблизително огромни градски жилища, тази вариативност е по-трудно да се реализира с мънички килийни стаи, изяснява Антонина.
Въпреки това обаче, когато има огромни пространства не е нужно да бъдат обединявани. Димитър добавя, че тази вариативност може да бъде реализирана и с мобилни мебели или преносими стени. Вече има мебели, които се движат по релси, вградени в тавана или пода и така нататък
Ако желаеме да обособим работно помещение в дома си, то експертите поучават, това помещение да бъде обособено настрана от ругите в дома, с цел да не се объркват функционалностите. Най-малкото човек възприема едно пространство, където работи по един способи и мястото, където си почива по различен, по тази причина е добре да не се работи в спалнята, споделя Димитър. Всяка една активност има друго решение и способите за това решение също са доста, добавя той.
Според Антонина, дизайнерите и до през днешния ден разсъждават по какъв начин еволюира домът по отношение на това какво се случва в живота на човек. Тя прави прилика с коуоркинг пространствата (coworking - споделени работни пространства- бел. ред.) - там пространствата са слети, само че могат да бъдат и разграничени. Освен това осветлението в работния ъгъл може да бъде употребявано като преход от работното към домашното пространство. Ако има наклонност в материалите, то тя е, когато става дума за жилище, хората да избират естествените материали - камък, дърво, метал, стъкло и избират да употребяват материали, които носят духът на времето, добавя Антонина.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ