Какви са най-големите страхове на българите?Близо 90% намират за реална

Какви са най-големите страхове на българите?

Близо 90% намират за действителна заплахата нарастването на цените у нас да стане прекалено. Близо 70 на 100 се опасяват от режим на тока. Над 70 на 100 се готвят за нова мигрантска вълна. Опасността от трайна политическа неустойчивост също се споделя всеобщо като напълно реалистична - за близо 78 на 100. 
Това демонстрира сондаж на „ Галъп интернешънъл болкан “.  Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 31 август и 8 септември 2022 година измежду 1000 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната оптималната неточност е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 54 хиляди души.
Близо 90% намират за действителна заплахата нарастването на цените у нас да стане прекалено. Тук обществото е на процедура единомислещо. Опасности като евентуален дефицит на газ и съответно отопление се намират за действителни от близо 80% от българите.

Близо 70% пък намират за действителна заплаха даже дефицит на електричество. Макар и този дял да е релативно по-нисък спрямо паниките за газа, очевидно до хората у нас не доближава в оптималната степен събитието, че България е в действителност експортьор на електричество. 
 
Източник " Галъп интернешънъл "
Над 70% се приготвят за нова мигрантска вълна. Този въпрос обаче сякаш към този момент и без друго е част от политическия дневен ред в последните години и не стои с такава заостреност, както въпросите за виталния стандарт, означават от организацията.

Задълбочаването на войната в Украйна се споделя като действителна заплаха от над половината от интервюираните - 56,3 на 100.

Българското общество очевидно не осъзнава в задоволителна степен и заплахата страната ни на процедура да ревизира позициите си по отношение на Запада – под 40% осъзнават тази опасност като действителна. Структурата на отговорите по този въпрос демонстрира и недоумение, разясняват от " Галъп ".

Последното е съизмеримо с оценките за заплахата от ковид – и тук дялове в диапазона под 40% намират действителна опасност. Дали поради ниските сега равнища, дали поради по-ниската заплаха от " Омикрон " като цяло или пък поради цялостното по света занемаряване на тематиката, българското общество, по всичко проличава, избира да завърши с този въпрос. 
Демографските разлики
Най-тревожни по материалните теми са хората на по-висока възраст, с по-ниски приходи. Това е и в директна връзка с партийните пристрастия. По въпроси като връзките на България със Запада или ковид, наред с не изключително високата социална възбудимост, проличава и емфатичен негативизъм измежду партии с по-радикални и сериозни към Запада позиции.

По отношение на вируса основният определител си остава възрастта. По-високите възрасти значат и по-висок боязън от вируса, без значение от партийните пристрастия.

Всички електорати са единомислещи в упованието на политическа неустойчивост, но като че ли най-вече държат на тази тематика последователите на по-старите партии на политическия терен.

Колкото и другите рискове да се отличават в вида си, една условна класификация демонстрира приоритет на обществените пред геополитическите тематики. Това надали е учудващо в общество със сериозна застаряване, обществени неравенства и предразположеност към незападни въздействия, показват от организацията.