Икономист пред Искра.бг: Високата инфлация е риск за приемането ни в еврозоната
Какви са критериите за приемане на еврото? Те са дефинирани в Договора от Маастрихт, а точно:
– Критерий за ценова непоклатимост, съгласно който междинният ритъм на инфлация не надвишава с повече от 1,5% междинния ритъм на инфлация в трите страни членки с най-хубави резултати в региона на ценовата стабилност;
– Бюджетният недостиг да не надвишава 3% от БВП;
– Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП;
– Средният размер на номиналния дълготраен лихвен % да не надвишава с повече от 2% междинната стойност на индикатора за трите страни членки с най-хубави резултати в региона на ценовата стабилност;
– Участие на националната валута във валутно-курсовия механизъм за интервал от минимум две години преди оценката, без обезценяване по отношение на централния курс към еврото.
Дали България извършва критериите за влизане в еврозоната и дали ще бъде призната на 1 януари 2025 година?
Отговорите на тези въпроси потърсихме от икономиста Румен Гълъбинов . Той сподели пред Искра.бг :
„ Бюджетният недостиг от 3% е макроикономическия индикатор, който е доста значим и в който би трябвало да се вместим. Другият значим индикатор продължава да бъде инфлацията. Европейската централна банка регистрира, че за октомври тази година инфлацията в еврозоната е слязла на 2,9%, а в България за същия интервал на годишна база е 5,8%, т.е. ние двойно продължаваме да бъдем над инфлацията в еврозоната. “
„ Инфлацията у нас се дължи на сложни фактори. От огромно значение е политиката на Европейската централна банка, която усилва лихвите и по този метод смъква значително инфлацията в еврозоната. Така оказва помощ и на нас да свалим инфлацията, макар че не сме членове на еврозоната, само че сме с закрепен курс на еврото. В общи линии следваме тези придвижвания и като инфлация, и като лихвени проценти, дружно с тези страни, които са в еврозоната. При всички положения би трябвало да сведем нашата инфлация по-близко да междинната в еврозоната, а не да бъде 2 пъти по-висока “ , акцентира икономистът. Според него тъкмо поради критериите на инфлация, „ рискуваме отново да ни бъде отказано влизането в еврозоната “ .
„ По отношение на дълг-държавно ръководство към Брутен вътрешен артикул /БВП/, ние сме на доста положително равнище – под 25%. Въпросът е с новите заеми и предели, които ще се взимат и дефинират да запазим опцията рационално и рационално да си обслужваме тези задължения. Да нямаме усложнение в настоящото им заплащане на главници, на лихви и така нататък, и в това време да си развиваме стопанска система “, уточни икономистът.
По думите на Гълъбинов Европейска комисия ни дава по-ниски равнища на напредък , в сравнение с е планувано за идната година за растеж на Брутният вътрешен продукт. Според него в този смисъл България гледа по-оптимистично към приходите и към растежа на стопанската система за 2024 година.
