Приватизацията в България: 1997-2001
Какви са обстоятелствата за приватизацията, осъществена сред 1997-2001 година при държавното управление на ОДС? Именно раздържавяването през този интервал е най-често обект на груби операции, клевети и псевдоазследвания. (Първите две изявления, отдадени на приватизацията, може да видите тук и тук )
Политически, нормативен и стопански подтекст
Към оценените дотук политически консенсус и предпоставки за осъществяването на приватизация в България, следва да се добави, че в Програмата на ОДС, Програмата на държавното управление " България 2001 " и в " Стратегията за ускорение на приватизацията ", ускорената приватизация е избрана като един от най-важните цели. Посочените документи опровергават спекулациите, че приватизацията е била стихийна и безредна, както и клеветите, че е осъществявана отвън закона.
Приватизацията се реализира в изискванията на деен обществен разговор с служащите, чиновниците и синдикатите. Затова, макар извънредно отрицателните справедливи условия, не се позволяват съществени обществени разтърсвания. През 1999 година Агенцията за приватизация е оповестена от КНСБ за обществен сътрудник №1.
Приватизацията протича под извънредно негативно влияние на военните дейности в прилежаща Югославия и на ембарго. Азиатската рецесия и съветският дефолт на дълга ускоряват срутва на цените на изкуствените торове и множеството химически артикули, на черните и цветни метали и в допълнение утежняват българските валутни приходи. Външните въздействия, държавният банкрут и икономическата злополука от 1996 година дефинират България като високо рискова страна и лимитират присъединяване на външните вложители в приватизацията.
Законова наредба: Приватизацията в интервала 1997-2001 година се прави при извънредно подробна наредба, съдържаща се в ЗППДОбП и 30 подзаконови нормативни актове и вътрешни правила. Направени са законови промени, които усилват опциите за надзор, в това число от Народното събрание и опозицията.
Освен това е налице и правосъден надзор. За всяко нарушаване, заинтригуваните могат да отнесат разногласието си с приватизиращите органи за решение от Върховния административен съд. От формираните в тази връзка над 160 каузи против актове, единствено седем акта на приватизиращи органи са променени или анулирани. Нито една договорка не е развалена или оповестена за оскъдна, което е отзив за законосъобразността на процеса.
Всички значими покупко-продажби на Агенцията за приватизация са утвърдени от Надзорния съвет, в който са включени представители на всички парламентарно показани политически сили. Най-големите и значими за стопанската система приватизационни покупко-продажби стават след утвърждение на Министерския съвет.
Стабилизационните съглашения с Международния валутен фонд и Световната банка открояват ускорената приватизация като главен систематичен аршин. Неспазването му значи прекъсване на траншовете от контрактуваните заеми, които са витално значими за поддържане на платежоспособността и стабилизиране на страната. Големият напредък на приватизацията в интервала 1997–2001 се признава от интернационалните финансови институции и Европейската комисия, които са взели участие или следили тези процеси.
Почти всички огромни покупко-продажби (повече от 100) са осъществени по авансово контрактувани стратегии с интернационалните финансови институции и с Американската организация за интернационално развиване. Около 27 огромни покупко-продажби са осъществени с консултанти и медиатори, финансирани от стратегия САРА на Европейската комисия, която България извършва като страна, искаща договаряния за участие в Европейския съюз.
Следователно, приватизацията се прави съгласно съглашения и стратегии с най-важните за страната интернационалните и европейски институции, и с тяхното интензивно присъединяване. Срещу това България избавя националната си валута и обслужва задълженията си. Затова изказванията, че приватизацията е била " незаконна ", в действителност упрекват в съучастничество в закононарушение интернационалните институции, които помогнаха на България да излезе от икономическата злополука.
Икономически и финансови условия: В края на 1996 година България е изостанала доста от централноевропейските страни - по касов път са раздържавени 7.2% от активите на държавните предприятия. Масовата приватизация едвам е почнала. Вътре в страна има извънредно стеснен паричен и кредитен запас за присъединяване в приватизацията. През януари 1998 година парите на популацията и на частните предприятия в послание, безсрочните, срочните и спестовните депозити в лв. и непозната валута са общо 3 842.8 млн. деноминирани лв. или 2 544.9 млн. $ [1]. Само с част от тях може да се взе участие в приватизацията. И дребна част от техните притежатели поемат риска да купят акции или дял от страната.
След невиждания банкрут на 15 банки, българската банкова система е мощно резервирана за отпущането на заеми за вложения в приватизирани индустриални активи. Целият вътрешен заем в левове и валута през януари 1998 година е 5 262.1 млн. деноминирани лв.. Година по-късно е понижен с 13.9% до 4 530.2 млн.21 От тук следва, че в интервала 1997-2001 година в България няма задоволителен вътрешен паричен запас за приватизация . Едновременно мощно е стеснен външният инвеститорски интерес, заради посочените нагоре външни аргументи. Това изяснява, за какво индустриалните активи не могат да се продадат на по-високи цени от постигнатите .
Приватизацията 1997-2001
Организация: Програмата на държавното управление се конкретизира в Годишни проекти от Съвета по структурна промяна. Той ги съгласува с Програмата за ускорена приватизация, която е контрактувана с интернационалните финансови институции против поддръжката им за възобновяване на платежоспособността на страната. Нуждата от ускорена приватизация, при посочените нагоре неподходящи фактори, постанова в процеса по разнообразни стратегии да бъдат ангажирани многочислени консултанти, които са финансирани от Европейска комисия, от Американската организация за интернационално развиване и от Световната банка. Пряко от Агенцията за приватизация са ангажирани медиатори и консултанти за повече от 100 от най-големите покупко-продажби, като по-голямата част са с първокласна известност: Райфайзен инвестмънт, Водоснабдителна система Atkins, Прайс Уотърхаус Купърс, DFS, RES&CO, KPMG, Баренц груп, Делойт и Туш, Дрезднер Клайнуърд Бенсън, Дойче банк, Arthur Andersen, Roland Berger& Partners.
Приватизационни покупко-продажби . Според формалните доклади в 1997-2001 са приватизирани:
Таблица 1. Приватизацията 1997-2001
Отчет на АПСК 2012
Органи
В % от държавните активи
АПСК
21,05
Други органи
9,56
ЦМП
14,58
Общо 1997-2001
45,19
Общо 1997-2001 без ЦМП
30,61
Отчет на Национален статистически институт 2004
Ефекти от приватизацията
Сума в млн. лв.
Пряк финансов резултат
5 536,17
Общ финансов резултат
10 568,6
Таблица 1 дава отговор на въпросите, какъв брой ефикасни са били финансовите резултати от приватизацията спрямо целия интервал до 2004.
Общият финансов резултат от приватизацията в интервала 1997-2001 година от 71.79%, подхожда на относителния дял да приватизираните държавни активи, който е 71.4% (след като се в профил делът на всеобщата приватизация, за която не се регистрират финансови ефекти). Прекият финансов резултат от 63.43% демонстрира, че повече активи са донесли по-малко резултат. Обяснението е, че са приватизирани над 70% от структуроопределящите предприятия, които са във в действителност банкрут.
" Приватизация вместо разпродажба " е теза на доктор Желязко Христов (покойният някогашен ръководител на КНСБ) и девиз на КНСБ в интервала 1997-2001 година Тази теза демонстрира, че приватизацията не може да се преглежда като покупко-продажба за осъществяване на финансов резултат за страната. В някогашните социалистически страни тя не е имала подобен приоритет. Приключителният баланс на немската Treuhand демонстрира, че разноските за преструктуриране, внасяне на капитал, финансиране на фирмени загуби, лихви, обществени заплащания, вдишване на задължения, възобновяване на природата и други са за DM 332 милиарда и надвишават приходите за DM 76 милиарда Негативният баланс от приватизацията е –DM 256 милиарда [2] Масовата приватизация, която бе насърчавана като най-бързия метод, е друго доказателство на тезата. На две талази Чехия раздържавява CZK 455 милиарда [3] или US$ 16.6 милиарда Приключителният баланс на чешката Агенция за приватизация демонстрира, че преходът на страната към пазарна стопанска система коства 20.5 милиарда щатски $, които са отишли за покриване на големи разноски за ръководство на дълга, за спасяването и продажбата на държавни компании, банки и земи сред 1991-2005 година
След 45 години комунизъм и идващите осем години, в които не бяха подхванати никакви промени, бе разбираемо, че българското общество като цяло не познаваше пазарите на индустриалните активи, нямаше визия за фирмен банкрут, за образуването на цени на акции и дялове, за фирмени облаги и загуби, за задължения и просрочия. Това е главната причина за извънредно отрицателните реакциите по отношение на приватизацията на МК " Кремиковци " и АК " Балкан ". Ще проследим, по какъв начин с тези приватизационни покупко-продажби са осъществени двата целта на българската приватизация: частната благосъстоятелност като изискване за участието на страната в Европейски Съюз и като опция от банкрут или за неговото отсрочване.
МК " Кремиковци ". В средата на 1999 година не може никога да се допусне очистване на металургичния комбинат. Защото стопанската система на страната рискува да изпадне в трета тежка икономическа рецесия. Закриването на най-голямото дружество, натоварено с задължения от съвсем 1 милиарда деноминирани лв., изключва финансовите механизми за пролонгация, за дългови прехвърляния и други спешни принадлежности и блокира стопанския оборот на съвсем 10 на 100 от едвам излизащата от злополука национална стопанска система.
" Кремиковци " е образец за източване на входа и на изхода, за трупане на квазидържавни задължения, достигащи 5% от Брутният вътрешен продукт и имащи неколкократно по-голям отрицателен резултат върху стопанската система и банките. Само просрочените отговорности на комбината в деноминирани лв. сега на договорката са за над 642 млн.; след това са предявени искания от разнообразни кредитори за още 200 млн. лв.. Фалитът лишава от работа 12 500 индивида в комбината и още толкоз заети в - ж. п. превоза, пристанищата, енергетиката, снабдители, компании за техническа поддръжка и други Това са причините на държавното управление да облекчи част от дълга на МК " Кремиковци " и да одобри продажбата по посочения в Таблица 2 метод.
Според методиката на Национален статистически институт тази продажба се регистрира в деноминирани лв. със следните директен и общ финансови резултати:
Таблица 2. Финансови резултати при приватизацията на МК " Кремиковци "
Показатели
Млн. щатски долара*
Договорени заплащания, за акциите
0.000001
Поети отговорности от купувача
244
(Скрити отговорности, отвън договора)
(106)
(Изплатени отговорности впоследствие)
(104.0)
Пряк финансов резултат
244
Договорени вложения
300
Общ финансов резултат
544
* По курса на деноминирания лев към щатския $ на 30.06.1999
Вече има отговори на въпроса, до каква степен е бил сполучлив опитът посредством приватизация да бъде избавен " Кремиковци ":
Приватизацията удължи действието му с 10 години. За този интервал бяха избавени хиляди работни места. Беше извоювано време за преструктуриране на обвързваните с него предприятия. В този интервал загубите са понижени и през 2003 е регистрирана облага от 119.4 млн. лева;
Купувачът не извърши напълно нито едно от поетите отговорности за вложения, за погашение на отговорностите и за опазване на работните места. На това съображение сред 2001 и 2009 година няколко държавни управления имат опция да скапват приватизационната договорка без никакъв финансов ущърб за страната - подлежащата на връщане цена е 1 евро. Дебатите в Народно събрание [4] демонстрират, че другите управляващи са споделяли целта за избавяне от банкрут и по тази причина, вместо да скапват договорката, вършат опити за предоставяне на държавни помощи;
Когато " Кремиковци " АД е разгласен във банкрут през 2009 година, отрицателният резултат се наслагва върху почналата икономическа криза, само че не я трансформира в тежка криза;
Приватизацията не оздравява изначално нежизнеспособния Комбинат. През 2005 година " Глобал Стийл " АД на международния водач в черната металургия " Митал ", поема риска да закупи МК " Кремиковци ". След няколко години несполучливи опити схваща, че задачата е невъзможна и го афишира във банкрут. Това е доказателство, че " Кремиковци " е бил жертван още преди построяването му, че поради загубите и дотациите е обесен като воденичен камък на българите и на стопанската система от най-некомпетентната тирания в социалистическия лагер. Това са причините, че приватизацията е изиграла своята роля, била е нужна и вярна.
АК " Балкан " - " разгромната приватизация " против " смешната цена " от 150 000 $. Всъщност Договорът за приватизация на компанията от 30.06.1999 година задължава купувача да внесе по escrow сметка 6 млн. $, " с които средства Дружеството да стартира да обслужва отговорностите си ". Освен това купувачът поема отговорностите да даде за три години, а по-късно да обезпечи акредитиви за 7 години на стойност 2.4 млн. $ годишно, " с които сдружението да обслужва отговорностите си ". Купувачът поема останалите отговорности и се задължава да влага 100 млн. $ за интервал от 5 години. Затова съгласно методиката на Национален статистически институт, продажбата на АК " Балкан " се регистрира в деноминирани лв. като директен и общ финансов резултат по следния метод:
Таблица 3. Договорени финансови резултати при приватизацията на АК " Балкан "
Показатели
Млн. щатски долара*
Договорени заплащания, за акциите
0.15
Поети отговорности от купувача, от тях
109.84
(Гарантирани отговорности от купувача);
(24.0)
(Изплатени отговорности от купувача).
(6.0)
Пряк финансов резултат
109.99
Договорени вложения
100.00
Общ финансов резултат
209.99
* По курса на деноминирания лев към щатския $ на 30.06.1999
Това са причините на Агенцията за приватизация да подписа контракта за приватизация на АК " Балкан " и на Министерският съвет да я утвърди. Затова, приватизацията на самолетната компания беше подкрепена от профсъюзите и от работещите в нея и беше предпочетена със всичките ѝ опасности пред неизбежната разпродажба. (Дори да се одобри, че балансовите активи на компанията костват 30 млн. $, каквито случайни изказвания има, т.е. 54 млн. лв., те остават съвсем 4 пъти по-малко от отговорностите на компанията.)
Изводи
Приватизациите не са обезпечено сполучливи, още по-малко - на банкрутирали предприятия. Приватизацията сред 1997-2001 година не е избавила две, а евентуално и други от 71 продадени фалиращи държавни предприятия [5]. Но, както се вижда от обстоятелствата, това не е поради приватизационните им контракти - станало е поради стопанисването им от купувача или поради независещи от него аргументи. Няма гаранции, че купувачът безусловно ще оздрави и ще направи печелившо купеното дружество. Политическият консенсус и ускорената касова приватизация не могат да спрат с магическа пръчка разграбването от комунистическото раздържавяване, само че те са единственото средство това да се направи. Няколко неуспеха не могат да разгласят за неуспех направените хиляди приватизационни покупко-продажби . Те единствено удостоверяват, че приватизацията е рисков развой.
Разбира се, финален отговор може да даде приключителният баланс – изчисленията тук не се опират на информация за всички покупко-продажби. Но те са изцяло задоволителни, с цел да потвърдят, че българската приватизация от 1997-2001 година е сполучлива, освен поради финансовите си резултати, а тъй като:
Изведе страната от икономическата злополука, направи сигурен лв., реализира макроикономическа стабилизация и предпостави 10-годишен стопански напредък ;
Защото се опълчи на ограбването на държавните предприятия на входа и на изхода им; откри притежатели на безстопанствените и на фалиралите; спря повишаването на вътрешните квазидържавни задължения и стана основа за оздравяването на бюджета и на банките на страната. Вследствие на приватизацията през 2000 година държавният дълг е 11 406.6 млн. лв. и е единствено 40.8 % от Брутният вътрешен продукт (27 928 млн. лв. в настоящи цени), а лихвените разноски спадат на 12.2 % от бюджетните постъпления;
Изпълнението на изискването да бъдат приватизирани 60% от подлежащите на приватизация активи е повода, Европейски Съюз да предложения България на договаряния за участие през 1999 година ;
България стана член на НАТО и Европейски Съюз с приета за функционираща пазарна икономика;
Сравнявана с резултатите в другите някогашни социалистически страни, българската приватизация, в това число тази от 1997-2001 година, е една от най-успешните. Освен това е осъществена при най-неблагоприятните условия. Българското общество следва да отдаде дължимото или най-малко да схваща, какво е постигнала съсредоточената политическа воля на ОДС.
________________________________________________________________________________________
[1] http://www.bnb.bg
[2] Privatisation at the End of the Century, Herbert Giersch Editor, Springer
[3] PRIVATIZATION IN THE CZECH REPUBLIC DURING THE TRANSITION YEARS: SUCCESS OR FAILURE? by Ladislav Svitek, p. 91
[4] http://www.parliament.bg
[5] ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 213 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1996 година, Дъждовни води. бр. 72 от 23.08.1996г.
*Публикуваме последната от поредицата публикации на Иван Костов, министър -председател (1997-2001 г.) и сегашен началник на съдружие " Център за разбори и ръководство на опасности ", отдадени на дебата за приватизацията в България.
Политически, нормативен и стопански подтекст
Към оценените дотук политически консенсус и предпоставки за осъществяването на приватизация в България, следва да се добави, че в Програмата на ОДС, Програмата на държавното управление " България 2001 " и в " Стратегията за ускорение на приватизацията ", ускорената приватизация е избрана като един от най-важните цели. Посочените документи опровергават спекулациите, че приватизацията е била стихийна и безредна, както и клеветите, че е осъществявана отвън закона.
Приватизацията се реализира в изискванията на деен обществен разговор с служащите, чиновниците и синдикатите. Затова, макар извънредно отрицателните справедливи условия, не се позволяват съществени обществени разтърсвания. През 1999 година Агенцията за приватизация е оповестена от КНСБ за обществен сътрудник №1.
Приватизацията протича под извънредно негативно влияние на военните дейности в прилежаща Югославия и на ембарго. Азиатската рецесия и съветският дефолт на дълга ускоряват срутва на цените на изкуствените торове и множеството химически артикули, на черните и цветни метали и в допълнение утежняват българските валутни приходи. Външните въздействия, държавният банкрут и икономическата злополука от 1996 година дефинират България като високо рискова страна и лимитират присъединяване на външните вложители в приватизацията.
Законова наредба: Приватизацията в интервала 1997-2001 година се прави при извънредно подробна наредба, съдържаща се в ЗППДОбП и 30 подзаконови нормативни актове и вътрешни правила. Направени са законови промени, които усилват опциите за надзор, в това число от Народното събрание и опозицията.
Освен това е налице и правосъден надзор. За всяко нарушаване, заинтригуваните могат да отнесат разногласието си с приватизиращите органи за решение от Върховния административен съд. От формираните в тази връзка над 160 каузи против актове, единствено седем акта на приватизиращи органи са променени или анулирани. Нито една договорка не е развалена или оповестена за оскъдна, което е отзив за законосъобразността на процеса.
Всички значими покупко-продажби на Агенцията за приватизация са утвърдени от Надзорния съвет, в който са включени представители на всички парламентарно показани политически сили. Най-големите и значими за стопанската система приватизационни покупко-продажби стават след утвърждение на Министерския съвет.
Стабилизационните съглашения с Международния валутен фонд и Световната банка открояват ускорената приватизация като главен систематичен аршин. Неспазването му значи прекъсване на траншовете от контрактуваните заеми, които са витално значими за поддържане на платежоспособността и стабилизиране на страната. Големият напредък на приватизацията в интервала 1997–2001 се признава от интернационалните финансови институции и Европейската комисия, които са взели участие или следили тези процеси.
Почти всички огромни покупко-продажби (повече от 100) са осъществени по авансово контрактувани стратегии с интернационалните финансови институции и с Американската организация за интернационално развиване. Около 27 огромни покупко-продажби са осъществени с консултанти и медиатори, финансирани от стратегия САРА на Европейската комисия, която България извършва като страна, искаща договаряния за участие в Европейския съюз.
Следователно, приватизацията се прави съгласно съглашения и стратегии с най-важните за страната интернационалните и европейски институции, и с тяхното интензивно присъединяване. Срещу това България избавя националната си валута и обслужва задълженията си. Затова изказванията, че приватизацията е била " незаконна ", в действителност упрекват в съучастничество в закононарушение интернационалните институции, които помогнаха на България да излезе от икономическата злополука.
Икономически и финансови условия: В края на 1996 година България е изостанала доста от централноевропейските страни - по касов път са раздържавени 7.2% от активите на държавните предприятия. Масовата приватизация едвам е почнала. Вътре в страна има извънредно стеснен паричен и кредитен запас за присъединяване в приватизацията. През януари 1998 година парите на популацията и на частните предприятия в послание, безсрочните, срочните и спестовните депозити в лв. и непозната валута са общо 3 842.8 млн. деноминирани лв. или 2 544.9 млн. $ [1]. Само с част от тях може да се взе участие в приватизацията. И дребна част от техните притежатели поемат риска да купят акции или дял от страната.
След невиждания банкрут на 15 банки, българската банкова система е мощно резервирана за отпущането на заеми за вложения в приватизирани индустриални активи. Целият вътрешен заем в левове и валута през януари 1998 година е 5 262.1 млн. деноминирани лв.. Година по-късно е понижен с 13.9% до 4 530.2 млн.21 От тук следва, че в интервала 1997-2001 година в България няма задоволителен вътрешен паричен запас за приватизация . Едновременно мощно е стеснен външният инвеститорски интерес, заради посочените нагоре външни аргументи. Това изяснява, за какво индустриалните активи не могат да се продадат на по-високи цени от постигнатите .
Приватизацията 1997-2001
Организация: Програмата на държавното управление се конкретизира в Годишни проекти от Съвета по структурна промяна. Той ги съгласува с Програмата за ускорена приватизация, която е контрактувана с интернационалните финансови институции против поддръжката им за възобновяване на платежоспособността на страната. Нуждата от ускорена приватизация, при посочените нагоре неподходящи фактори, постанова в процеса по разнообразни стратегии да бъдат ангажирани многочислени консултанти, които са финансирани от Европейска комисия, от Американската организация за интернационално развиване и от Световната банка. Пряко от Агенцията за приватизация са ангажирани медиатори и консултанти за повече от 100 от най-големите покупко-продажби, като по-голямата част са с първокласна известност: Райфайзен инвестмънт, Водоснабдителна система Atkins, Прайс Уотърхаус Купърс, DFS, RES&CO, KPMG, Баренц груп, Делойт и Туш, Дрезднер Клайнуърд Бенсън, Дойче банк, Arthur Andersen, Roland Berger& Partners.
Приватизационни покупко-продажби . Според формалните доклади в 1997-2001 са приватизирани:
Таблица 1. Приватизацията 1997-2001
Отчет на АПСК 2012
Органи
В % от държавните активи
АПСК
21,05
Други органи
9,56
ЦМП
14,58
Общо 1997-2001
45,19
Общо 1997-2001 без ЦМП
30,61
Отчет на Национален статистически институт 2004
Ефекти от приватизацията
Сума в млн. лв.
Пряк финансов резултат
5 536,17
Общ финансов резултат
10 568,6
Таблица 1 дава отговор на въпросите, какъв брой ефикасни са били финансовите резултати от приватизацията спрямо целия интервал до 2004.
Общият финансов резултат от приватизацията в интервала 1997-2001 година от 71.79%, подхожда на относителния дял да приватизираните държавни активи, който е 71.4% (след като се в профил делът на всеобщата приватизация, за която не се регистрират финансови ефекти). Прекият финансов резултат от 63.43% демонстрира, че повече активи са донесли по-малко резултат. Обяснението е, че са приватизирани над 70% от структуроопределящите предприятия, които са във в действителност банкрут.
" Приватизация вместо разпродажба " е теза на доктор Желязко Христов (покойният някогашен ръководител на КНСБ) и девиз на КНСБ в интервала 1997-2001 година Тази теза демонстрира, че приватизацията не може да се преглежда като покупко-продажба за осъществяване на финансов резултат за страната. В някогашните социалистически страни тя не е имала подобен приоритет. Приключителният баланс на немската Treuhand демонстрира, че разноските за преструктуриране, внасяне на капитал, финансиране на фирмени загуби, лихви, обществени заплащания, вдишване на задължения, възобновяване на природата и други са за DM 332 милиарда и надвишават приходите за DM 76 милиарда Негативният баланс от приватизацията е –DM 256 милиарда [2] Масовата приватизация, която бе насърчавана като най-бързия метод, е друго доказателство на тезата. На две талази Чехия раздържавява CZK 455 милиарда [3] или US$ 16.6 милиарда Приключителният баланс на чешката Агенция за приватизация демонстрира, че преходът на страната към пазарна стопанска система коства 20.5 милиарда щатски $, които са отишли за покриване на големи разноски за ръководство на дълга, за спасяването и продажбата на държавни компании, банки и земи сред 1991-2005 година
След 45 години комунизъм и идващите осем години, в които не бяха подхванати никакви промени, бе разбираемо, че българското общество като цяло не познаваше пазарите на индустриалните активи, нямаше визия за фирмен банкрут, за образуването на цени на акции и дялове, за фирмени облаги и загуби, за задължения и просрочия. Това е главната причина за извънредно отрицателните реакциите по отношение на приватизацията на МК " Кремиковци " и АК " Балкан ". Ще проследим, по какъв начин с тези приватизационни покупко-продажби са осъществени двата целта на българската приватизация: частната благосъстоятелност като изискване за участието на страната в Европейски Съюз и като опция от банкрут или за неговото отсрочване.
МК " Кремиковци ". В средата на 1999 година не може никога да се допусне очистване на металургичния комбинат. Защото стопанската система на страната рискува да изпадне в трета тежка икономическа рецесия. Закриването на най-голямото дружество, натоварено с задължения от съвсем 1 милиарда деноминирани лв., изключва финансовите механизми за пролонгация, за дългови прехвърляния и други спешни принадлежности и блокира стопанския оборот на съвсем 10 на 100 от едвам излизащата от злополука национална стопанска система.
" Кремиковци " е образец за източване на входа и на изхода, за трупане на квазидържавни задължения, достигащи 5% от Брутният вътрешен продукт и имащи неколкократно по-голям отрицателен резултат върху стопанската система и банките. Само просрочените отговорности на комбината в деноминирани лв. сега на договорката са за над 642 млн.; след това са предявени искания от разнообразни кредитори за още 200 млн. лв.. Фалитът лишава от работа 12 500 индивида в комбината и още толкоз заети в - ж. п. превоза, пристанищата, енергетиката, снабдители, компании за техническа поддръжка и други Това са причините на държавното управление да облекчи част от дълга на МК " Кремиковци " и да одобри продажбата по посочения в Таблица 2 метод.
Според методиката на Национален статистически институт тази продажба се регистрира в деноминирани лв. със следните директен и общ финансови резултати:
Таблица 2. Финансови резултати при приватизацията на МК " Кремиковци "
Показатели
Млн. щатски долара*
Договорени заплащания, за акциите
0.000001
Поети отговорности от купувача
244
(Скрити отговорности, отвън договора)
(106)
(Изплатени отговорности впоследствие)
(104.0)
Пряк финансов резултат
244
Договорени вложения
300
Общ финансов резултат
544
* По курса на деноминирания лев към щатския $ на 30.06.1999
Вече има отговори на въпроса, до каква степен е бил сполучлив опитът посредством приватизация да бъде избавен " Кремиковци ":
Приватизацията удължи действието му с 10 години. За този интервал бяха избавени хиляди работни места. Беше извоювано време за преструктуриране на обвързваните с него предприятия. В този интервал загубите са понижени и през 2003 е регистрирана облага от 119.4 млн. лева;
Купувачът не извърши напълно нито едно от поетите отговорности за вложения, за погашение на отговорностите и за опазване на работните места. На това съображение сред 2001 и 2009 година няколко държавни управления имат опция да скапват приватизационната договорка без никакъв финансов ущърб за страната - подлежащата на връщане цена е 1 евро. Дебатите в Народно събрание [4] демонстрират, че другите управляващи са споделяли целта за избавяне от банкрут и по тази причина, вместо да скапват договорката, вършат опити за предоставяне на държавни помощи;
Когато " Кремиковци " АД е разгласен във банкрут през 2009 година, отрицателният резултат се наслагва върху почналата икономическа криза, само че не я трансформира в тежка криза;
Приватизацията не оздравява изначално нежизнеспособния Комбинат. През 2005 година " Глобал Стийл " АД на международния водач в черната металургия " Митал ", поема риска да закупи МК " Кремиковци ". След няколко години несполучливи опити схваща, че задачата е невъзможна и го афишира във банкрут. Това е доказателство, че " Кремиковци " е бил жертван още преди построяването му, че поради загубите и дотациите е обесен като воденичен камък на българите и на стопанската система от най-некомпетентната тирания в социалистическия лагер. Това са причините, че приватизацията е изиграла своята роля, била е нужна и вярна.
АК " Балкан " - " разгромната приватизация " против " смешната цена " от 150 000 $. Всъщност Договорът за приватизация на компанията от 30.06.1999 година задължава купувача да внесе по escrow сметка 6 млн. $, " с които средства Дружеството да стартира да обслужва отговорностите си ". Освен това купувачът поема отговорностите да даде за три години, а по-късно да обезпечи акредитиви за 7 години на стойност 2.4 млн. $ годишно, " с които сдружението да обслужва отговорностите си ". Купувачът поема останалите отговорности и се задължава да влага 100 млн. $ за интервал от 5 години. Затова съгласно методиката на Национален статистически институт, продажбата на АК " Балкан " се регистрира в деноминирани лв. като директен и общ финансов резултат по следния метод:
Таблица 3. Договорени финансови резултати при приватизацията на АК " Балкан "
Показатели
Млн. щатски долара*
Договорени заплащания, за акциите
0.15
Поети отговорности от купувача, от тях
109.84
(Гарантирани отговорности от купувача);
(24.0)
(Изплатени отговорности от купувача).
(6.0)
Пряк финансов резултат
109.99
Договорени вложения
100.00
Общ финансов резултат
209.99
* По курса на деноминирания лев към щатския $ на 30.06.1999
Това са причините на Агенцията за приватизация да подписа контракта за приватизация на АК " Балкан " и на Министерският съвет да я утвърди. Затова, приватизацията на самолетната компания беше подкрепена от профсъюзите и от работещите в нея и беше предпочетена със всичките ѝ опасности пред неизбежната разпродажба. (Дори да се одобри, че балансовите активи на компанията костват 30 млн. $, каквито случайни изказвания има, т.е. 54 млн. лв., те остават съвсем 4 пъти по-малко от отговорностите на компанията.)
Изводи
Приватизациите не са обезпечено сполучливи, още по-малко - на банкрутирали предприятия. Приватизацията сред 1997-2001 година не е избавила две, а евентуално и други от 71 продадени фалиращи държавни предприятия [5]. Но, както се вижда от обстоятелствата, това не е поради приватизационните им контракти - станало е поради стопанисването им от купувача или поради независещи от него аргументи. Няма гаранции, че купувачът безусловно ще оздрави и ще направи печелившо купеното дружество. Политическият консенсус и ускорената касова приватизация не могат да спрат с магическа пръчка разграбването от комунистическото раздържавяване, само че те са единственото средство това да се направи. Няколко неуспеха не могат да разгласят за неуспех направените хиляди приватизационни покупко-продажби . Те единствено удостоверяват, че приватизацията е рисков развой.
Разбира се, финален отговор може да даде приключителният баланс – изчисленията тук не се опират на информация за всички покупко-продажби. Но те са изцяло задоволителни, с цел да потвърдят, че българската приватизация от 1997-2001 година е сполучлива, освен поради финансовите си резултати, а тъй като:
Изведе страната от икономическата злополука, направи сигурен лв., реализира макроикономическа стабилизация и предпостави 10-годишен стопански напредък ;
Защото се опълчи на ограбването на държавните предприятия на входа и на изхода им; откри притежатели на безстопанствените и на фалиралите; спря повишаването на вътрешните квазидържавни задължения и стана основа за оздравяването на бюджета и на банките на страната. Вследствие на приватизацията през 2000 година държавният дълг е 11 406.6 млн. лв. и е единствено 40.8 % от Брутният вътрешен продукт (27 928 млн. лв. в настоящи цени), а лихвените разноски спадат на 12.2 % от бюджетните постъпления;
Изпълнението на изискването да бъдат приватизирани 60% от подлежащите на приватизация активи е повода, Европейски Съюз да предложения България на договаряния за участие през 1999 година ;
България стана член на НАТО и Европейски Съюз с приета за функционираща пазарна икономика;
Сравнявана с резултатите в другите някогашни социалистически страни, българската приватизация, в това число тази от 1997-2001 година, е една от най-успешните. Освен това е осъществена при най-неблагоприятните условия. Българското общество следва да отдаде дължимото или най-малко да схваща, какво е постигнала съсредоточената политическа воля на ОДС.
________________________________________________________________________________________
[1] http://www.bnb.bg
[2] Privatisation at the End of the Century, Herbert Giersch Editor, Springer
[3] PRIVATIZATION IN THE CZECH REPUBLIC DURING THE TRANSITION YEARS: SUCCESS OR FAILURE? by Ladislav Svitek, p. 91
[4] http://www.parliament.bg
[5] ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 213 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1996 година, Дъждовни води. бр. 72 от 23.08.1996г.
*Публикуваме последната от поредицата публикации на Иван Костов, министър -председател (1997-2001 г.) и сегашен началник на съдружие " Център за разбори и ръководство на опасности ", отдадени на дебата за приватизацията в България.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ