Какви качества трябва да притежава съвременният будител? Има ли идеали

Какви качества би трябвало да има актуалният будител? Има ли идеали сега българското общество или въобще нещо, към което да се сплоти и нацията, и политиците? Александър Андреев беседва с Павлина Върбанова.

Българският трикольор

Павлина Върбанова е филоложка и създателка на онлайн справочника за правопис, пунктуация и граматични правила .  

Дъждовни води: Госпожо Върбанова, откриватели като Жоржета Назърска считат, че поражда като терапия против обезверяването след краха на по този начин наречения „ български народен блян “, че в него се отразява една мощна идеализация на Българското възобновление. Дали и през днешния ден не следим сходна обстановка на обезверяване и на идеализация на предишното?

Върбанова: Може и да има такова подобие, само че разликите са много по-големи. Все отново, когато този ден е бил основан като празник, доста малко време е деляло хората от Възраждането, бил е минал към половин век. А в този момент от Възраждането и неговите идеали към този момент ни разделят век и половина – и това към този момент е ужасно доста. Особено като имаме поради с какви темпове се развива всичко към нас, с какви темпове се трансформира нашата актуалност. Моето най-голямо безпокойство и терзание е, че има доста огромна бездна към този момент сред възрожденските идеали и идеалите на нашето съвремие, които на процедура липсват. Днес си мислех тъкмо за това: има ли идеали сега българското общество? Има ли нещо, към което въобще да се сплоти и нацията, да се обединят и политиците?

Дъждовни води: Като казвате за идеали и за историческата традиция на този празник: тази година се навършват тъкмо 100 години от формалното оповестяване на 1 ноември за Ден на националните будители и тъкмо 30 години от възобновяване на празника след срутва на Народна република България. Първоначално на този ден се празнуват – както Вие казахте – възрожденците, българските просветители, книжовници и революционери, само че по-късно празничният му обхват се уголемява. Според Вас обаче, доколкото разбирам, празникът към момента не е задоволително обвързван със съвременността, по този начин ли?
Редакцията предлага
Върбанова: Да, аз имам в действителност възприятието, че българите изпитват нужда да изпълнят този празничен ден с някакво ново наличие. И преди няколко години бях малко стъписана, когато много хора – за моя огромна изненада – ме нарекоха „ будителка ". Тоест, причислиха ме към актуалните будители. Аз малко се стреснах, тъй като си мисля, че въпреки всичко би трябвало да бъдеш публично по-значим, с цел да те нарекат „ будител ". От друга страна това приказва тъкмо за някаква липса, която хората се пробват да запълнят, тъй като желаят да приближат този празник до самите себе си, да му придадат някакъв актуален смисъл.

Дъждовни води: Нека тогава да фокусираме тъкмо този въпрос: Каква задача би трябвало да имат днешните будители?

Върбанова: Мислила съм доста за думата „ задача ", гледала съм и в речниците дори. Тази дума се свързва с историческа значителност: човек би трябвало да е сторил нещо исторически значимо, с цел да кажем, че е имал задача. А днешните будители би трябвало да се ангажират с дела. Това е по-адекватно определение, съгласно мен. Просто нещо, което да правят в името на обществото, за публичното богатство, в случай че се опитаме да откри актуален еквивалент на старинния израз „ на ползу роду ".

Дъждовни води: Ако ми разрешите този комплимент: Вие сте се заели с идея „ ползу роду ". Тази година се навършват и 10 години от старта на Вашия превъзходен план „ Как се написа “. Какво ще си подарите, какво ще подарите и на хилядите си фенове за този празник?

Върбанова: По-големият подарък е за потребителите, които избирам да назовавам читатели на уеб страницата, тъй като „ консуматори " звучи леко комерсиално. Замислили сме една акция, която е обвързвана със стоте най-важни правила в. Разбира се, това е условно, тъй като е мъчно да се подберат обективно тъкмо стоте най-важни. Аз съм се управлявала от два съществени критерия. Първият: разпоредбите да са постоянно прилагани в практиката. Вторият: такива правила, при чието използване се позволяват изключително доста неточности. По тези два критерия аз съм подбрала тези 100 правила. Мисля си, че по този метод всеки от читателите ще може да насочи вниманието си към своята лична правописна, граматическа и пунктуационна просвета. Или казано най-общо: да насочи вниманието си към своята.

Павлина Върбанова е българска филоложка, създателка на уеб страницата за правопис " Как се написа "

Дъждовни води: Нека да приключим тогава диалога ни с първото предписание, което оглавява листата на стоте най-важни.

Върбанова: Първото предписание, което ще видят читателите? Или най-важното, съгласно мен?

Дъждовни води: Хайде тогава и двете.

Върбанова: Много ми е мъчно да отсея едно или две значими правила. Поставила съм си за цел в тази акция да обърна внимание на кодификатора, Института за български език при Българска академия на науките, да обърне много, доста съществено внимание на тези 120 правила за слято, полуслято и разделно изписване, които изтезават освен елементарния българин неспециалист, само че и специалистите-филолози.

Дъждовни води: И редактори! Благодаря Ви доста и цветущ празник!

*С Павлина Върбанова беседва Александър Андреев, който през 2005 година получи премията „ Златен будилник " на стратегия „ Христо Ботев " на БНР, присъждана във връзка Деня на будителите.