Математици със сензационно разкритие: Ето защо Хитлер загуби войната
Какви неточности е направил Хитлер съгласно версията на английските историци? Нацистка Германия имаше опция да завоюва „ Битката за Англия “ и това доста да повлияе на резултата от Втората международна война, в случай че бе взела други стратегически решения. До това умозаключение стигнаха откривателите от Йоркския университет на Англия, осведоми "Труд ".
Използвайки компютърен модел, те дефинираха, че най-вероятно немците щяха да са спечелили в борбата, в случай че бяха нападнали британците не на 10 юли, а на 18 юни 1940 година, незабавно след известната тирада на Уинстън Чърчил „ Техният звезден час “.
Друга съдбовна неточност на Третия райх бе прекъсването на офанзивата на Луфтвафе върху английските летища след първия сполучлив удар на 13 август същата година. Началото на масираната въздушна офанзива на острова е известно в историята като „ Денят на орела “.
Проучването „ Началната борба за Англия “ бе оповестено в брой 1 на „ Списание за военна история “ през януари 2020-а. Негови създатели са Бренен Феган, Йън Харууд, Нел МакКей, Кристофър Прайс, Ед Ричардс и А. Джейми Ууд. Ключовата мисъл на историците е, че немците не са осъзнавали своето предимство във въздуха.
В случай на по-целенасочени и огромни офанзиви с бомбардировачи на Луфтвафе на авиобазите във Англия, агресорът щеше да реализира най-хубавите резултати от своята акция, сигурни са учените от Йоркския университет.
„ Компютърните симулации демонстрираха, че в случай че немците са атакували по-рано и са се съсредоточили на бомбардировки върху летищата, Кралските Военновъздушни сили е било допустимо да бъдат победени, и по този начин да се проправи пътя за огромно навлизане на сухопътните сили на Вермахта “, означават откривателите.
Експериментът с включените компютърни технологии демонстрира, че в случай че вероятността за успеха на Англия в борбата е била 50%, то с тези две тактически промени от страна на немците тя би била снижена до по-малко от 10%. Ако действителните шансове за победа на британците са оценени на 98%, то същите аргументи биха ги намалили до единствено 34 на 100.
Един от съавторите на публикацията, МакКей, е уверен, че приложения статистически способ за начален старт може да помогне на историците да изследват различните сюжети и да дават нова информация за историческите несъгласия и разногласия.
Чърчил назова най-голямата авиационна борба на Втората международна война „ Битката за Англия “ – тя се организира от 10 юли до 30 октомври 1940 година.
Целта на Германия, която към този момент се бе разправила с Франция, бе да сътвори комфортни авиобази от другата страна на Ламанша и да реализира превъзходство във въздуха, да унищожи английските военновъздушни сили, да унищожи промишлеността и инфраструктурата на враждебната страна, да деморализира популацията и вследствие на това да принуди Англия да се съобщи.
След като Луфтвафе извърши първите точки от програмата, Адолф Хитлер планираше десант на брега с 40 дивизии. Планът е за 16 юли 1940-а, само че интервенция „ Морски лъв “ в никакъв случай не бе стартирана.
Противно на упованията на фюрера, огнената тирада на Чърчил въодушеви британците, и за разлика от французите, те оказаха упорита опозиция и не бързаха да се предадат на милостта на спечелилия. В хода на събитията устремът на нацистите непрекъснато се променяше.
Ако при започване на акцията самолетите на Луфтвафе бомбардираха главно крайбрежните конвои и военноморските бази, то месец по-късно те минаха към летища, а по-късно към заводи за самолети и даже малко по-късно и към цивилен цели. Тази фаза на битката стартира на 7 септември, и е известна като „ Блиц “ – тя бе отговор на английските налети върху Берлин.
За 57 нощи немците сринаха Лондон, в който умират над 40 000 цивилни, както и други военни и промишлени центрове като Портсмут, Бирмингам, Ковънтри, Ливърпул, Саутхямптън, Белфаст, Кардиф и други.
Въпреки колосалните жертви и забележителните опустошения в градовете, Англия освен устоя на експанзията, само че и нанесе съществени вреди на вражеските военновъздушни сили и в последна сметка завоюва.
Нацистка Германия претърпя първото си проваляне във Втората международна война, а Хитлер насилствено беше заставен да се откаже от първичното си желание и да признае невъзможността да пробие защитата на Британските острови.
15 септември 1940 година, когато се организира най-големият и най-яростен набег върху Лондон, се отбелязва в страната като „ Денят на Битката за Англия “. Смята се, че загубите, които понесе Луфтвафе по това време, са съдействали за развиването на борбата.
Френски историк преди този момент откри следващата неточност на фюрера. През 2012 година излиза книгата на Люк Мари „ Най-абсурдните решения в историята “. В нея създателят обръща внимание на другата стратегическа неточност на Хитлер, която съгласно него е трансформирала хода на войната. Първоначално немските Военновъздушни сили имат доста преимущество в броя на техниката – 2500 против 700.
Бомбардировачите на Луфтвафе нападат извънредно заводи и летища, а самият фюрер изрично не разрешава офанзива на градове. Но през нощта на 25 август 1940-а, един от самолетите губи курса си и неправилно хвърля бомби в покрайнините на Лондон.
Това промени радикално отношението на народа към военните интервенции, а апатията и психологическият срив отстъпват на внезапния народен напредък. На идната нощ английски самолети към този момент бомбардират столицата на Третия райх, като до 7 септември правят седем набега.
„ За 10 дни над Англия бяха свалени 367 самолета на Луфтвафе, до момента в който британците изгубиха 183 самолета. В същото време множеството от техните летища са разрушени, а половината от радарните и оръжейните заводи бяха отвън строя. На 24 август Англия беше на прага на злополуката, когато се случи „ знамение “: немски водач неправилно хвърли бомби в лондонско предградие.
Тази неточност се оказа доста по-сериозна, в сравнение с може да наподобява на пръв взор и той несъзнателно промени хода на цялата война “, съобщи френският историк Мари.
Бомбардировката над Лондон разгневиха британците, до момента в който Чърчил я одобри за планувана офанзива. В акция на отмъщение потеглиха 81 самолета на Кралските Военновъздушни сили. Във Англия се завърнаха единствено една трета от тях. Но немците за първи път усетиха заплахата за своя живот и видяха лицето на войната.
Това докара до голям психически резултат освен върху елементарните жители, само че даже и върху Хитлер. Както твърди неговият телохранител Рохус Миш в своите записки, въздушната опасност по време на визитата на комисаря на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики Вячеслав Молотов в Берлин е подтикнала фюрера да замисли построяването на супербункер за скривалище.
Ето какво написа Мари за немската реакция на бомбардировките над Берлин: „ Хитлер бе уязвен. Подобно на Чърчил преди няколко дни, той загуби своето самообладание и подреди на водачите да нанесат удар по британските агломерации. Емоциите надвиха над тактиката. „ Ще унищожим огромните градове! “, сподели фюрерът в берлинския замък на спорта. Това решение беше съдбовната неточност на Хитлер.
Неговата авиация съвсем беше сложила на колене Кралските Военновъздушни сили, само че той трагично промени задачата, и разпореди просто „ да се сравнят “ британците.
Хитлер към този момент не искаше да унищожи британския ВПК, а се опитваше да тероризира популацията, неправилно вярвайки, че това може да наруши техния дух.
Поредната неточност. Колкото повече бомби падаха върху Лондон и другите английски градове, толкоз по-зло и сплотено бе популацията към своя водач. Освен това, защото британските градове станаха единствената цел на бомбардировките на Германия, това разреши на Кралските Военновъздушни сили да се изправят на крайници “.
Използвайки компютърен модел, те дефинираха, че най-вероятно немците щяха да са спечелили в борбата, в случай че бяха нападнали британците не на 10 юли, а на 18 юни 1940 година, незабавно след известната тирада на Уинстън Чърчил „ Техният звезден час “.
Друга съдбовна неточност на Третия райх бе прекъсването на офанзивата на Луфтвафе върху английските летища след първия сполучлив удар на 13 август същата година. Началото на масираната въздушна офанзива на острова е известно в историята като „ Денят на орела “.
Проучването „ Началната борба за Англия “ бе оповестено в брой 1 на „ Списание за военна история “ през януари 2020-а. Негови създатели са Бренен Феган, Йън Харууд, Нел МакКей, Кристофър Прайс, Ед Ричардс и А. Джейми Ууд. Ключовата мисъл на историците е, че немците не са осъзнавали своето предимство във въздуха.
В случай на по-целенасочени и огромни офанзиви с бомбардировачи на Луфтвафе на авиобазите във Англия, агресорът щеше да реализира най-хубавите резултати от своята акция, сигурни са учените от Йоркския университет.
„ Компютърните симулации демонстрираха, че в случай че немците са атакували по-рано и са се съсредоточили на бомбардировки върху летищата, Кралските Военновъздушни сили е било допустимо да бъдат победени, и по този начин да се проправи пътя за огромно навлизане на сухопътните сили на Вермахта “, означават откривателите.
Експериментът с включените компютърни технологии демонстрира, че в случай че вероятността за успеха на Англия в борбата е била 50%, то с тези две тактически промени от страна на немците тя би била снижена до по-малко от 10%. Ако действителните шансове за победа на британците са оценени на 98%, то същите аргументи биха ги намалили до единствено 34 на 100.
Един от съавторите на публикацията, МакКей, е уверен, че приложения статистически способ за начален старт може да помогне на историците да изследват различните сюжети и да дават нова информация за историческите несъгласия и разногласия.
Чърчил назова най-голямата авиационна борба на Втората международна война „ Битката за Англия “ – тя се организира от 10 юли до 30 октомври 1940 година.
Целта на Германия, която към този момент се бе разправила с Франция, бе да сътвори комфортни авиобази от другата страна на Ламанша и да реализира превъзходство във въздуха, да унищожи английските военновъздушни сили, да унищожи промишлеността и инфраструктурата на враждебната страна, да деморализира популацията и вследствие на това да принуди Англия да се съобщи.
След като Луфтвафе извърши първите точки от програмата, Адолф Хитлер планираше десант на брега с 40 дивизии. Планът е за 16 юли 1940-а, само че интервенция „ Морски лъв “ в никакъв случай не бе стартирана.
Противно на упованията на фюрера, огнената тирада на Чърчил въодушеви британците, и за разлика от французите, те оказаха упорита опозиция и не бързаха да се предадат на милостта на спечелилия. В хода на събитията устремът на нацистите непрекъснато се променяше.
Ако при започване на акцията самолетите на Луфтвафе бомбардираха главно крайбрежните конвои и военноморските бази, то месец по-късно те минаха към летища, а по-късно към заводи за самолети и даже малко по-късно и към цивилен цели. Тази фаза на битката стартира на 7 септември, и е известна като „ Блиц “ – тя бе отговор на английските налети върху Берлин.
За 57 нощи немците сринаха Лондон, в който умират над 40 000 цивилни, както и други военни и промишлени центрове като Портсмут, Бирмингам, Ковънтри, Ливърпул, Саутхямптън, Белфаст, Кардиф и други.
Въпреки колосалните жертви и забележителните опустошения в градовете, Англия освен устоя на експанзията, само че и нанесе съществени вреди на вражеските военновъздушни сили и в последна сметка завоюва.
Нацистка Германия претърпя първото си проваляне във Втората международна война, а Хитлер насилствено беше заставен да се откаже от първичното си желание и да признае невъзможността да пробие защитата на Британските острови.
15 септември 1940 година, когато се организира най-големият и най-яростен набег върху Лондон, се отбелязва в страната като „ Денят на Битката за Англия “. Смята се, че загубите, които понесе Луфтвафе по това време, са съдействали за развиването на борбата.
Френски историк преди този момент откри следващата неточност на фюрера. През 2012 година излиза книгата на Люк Мари „ Най-абсурдните решения в историята “. В нея създателят обръща внимание на другата стратегическа неточност на Хитлер, която съгласно него е трансформирала хода на войната. Първоначално немските Военновъздушни сили имат доста преимущество в броя на техниката – 2500 против 700.
Бомбардировачите на Луфтвафе нападат извънредно заводи и летища, а самият фюрер изрично не разрешава офанзива на градове. Но през нощта на 25 август 1940-а, един от самолетите губи курса си и неправилно хвърля бомби в покрайнините на Лондон.
Това промени радикално отношението на народа към военните интервенции, а апатията и психологическият срив отстъпват на внезапния народен напредък. На идната нощ английски самолети към този момент бомбардират столицата на Третия райх, като до 7 септември правят седем набега.
„ За 10 дни над Англия бяха свалени 367 самолета на Луфтвафе, до момента в който британците изгубиха 183 самолета. В същото време множеството от техните летища са разрушени, а половината от радарните и оръжейните заводи бяха отвън строя. На 24 август Англия беше на прага на злополуката, когато се случи „ знамение “: немски водач неправилно хвърли бомби в лондонско предградие.
Тази неточност се оказа доста по-сериозна, в сравнение с може да наподобява на пръв взор и той несъзнателно промени хода на цялата война “, съобщи френският историк Мари.
Бомбардировката над Лондон разгневиха британците, до момента в който Чърчил я одобри за планувана офанзива. В акция на отмъщение потеглиха 81 самолета на Кралските Военновъздушни сили. Във Англия се завърнаха единствено една трета от тях. Но немците за първи път усетиха заплахата за своя живот и видяха лицето на войната.
Това докара до голям психически резултат освен върху елементарните жители, само че даже и върху Хитлер. Както твърди неговият телохранител Рохус Миш в своите записки, въздушната опасност по време на визитата на комисаря на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики Вячеслав Молотов в Берлин е подтикнала фюрера да замисли построяването на супербункер за скривалище.
Ето какво написа Мари за немската реакция на бомбардировките над Берлин: „ Хитлер бе уязвен. Подобно на Чърчил преди няколко дни, той загуби своето самообладание и подреди на водачите да нанесат удар по британските агломерации. Емоциите надвиха над тактиката. „ Ще унищожим огромните градове! “, сподели фюрерът в берлинския замък на спорта. Това решение беше съдбовната неточност на Хитлер.
Неговата авиация съвсем беше сложила на колене Кралските Военновъздушни сили, само че той трагично промени задачата, и разпореди просто „ да се сравнят “ британците.
Хитлер към този момент не искаше да унищожи британския ВПК, а се опитваше да тероризира популацията, неправилно вярвайки, че това може да наруши техния дух.
Поредната неточност. Колкото повече бомби падаха върху Лондон и другите английски градове, толкоз по-зло и сплотено бе популацията към своя водач. Освен това, защото британските градове станаха единствената цел на бомбардировките на Германия, това разреши на Кралските Военновъздушни сили да се изправят на крайници “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ