Германия отново е болният човек на Европа. Има ли изход?
Какви неточности позволи Федералната република и какво би трябвало да се промени
Икономическите специалисти в Германия не са оптимистични за 2025 година. Това сочат прогнозите на няколко института в страната, систематизирани от немската социална телевизия АРД. От Германския институт за стопански проучвания чакат растежът на стопанската система през идната година да е едвам 0,2%. От института " Ифо " (Институт за стопански проучвания към Мюнхенския университет) и института " Лайбниц " в Хале предвиждат растеж от 0,4%. От Института за международна стопанска система в Кил пък чакат застоялост. Очакванията са едвам през 2026 година немската стопанска система да тръгне нагоре с по-сериозен растеж от 0,8% до 1,2%.
Все повече компании възнамеряват съкращения
2024 година ще е белязана от стопански спад - чака се свиването на Брутният вътрешен продукт в Германия да е сред 0,1% и 0,2%. Актуалната рецесия обаче не е нов феномен - най-голямата стопанска система в Европа е изправена пред тежки проблеми от години. От третото тримесечие на 2021 година насам Германия отбелязва или най-малък растеж, или стесняване на стопанската система.
Засега немският трудов пазар съумява да устои на конюнктурните проблеми - безработицата в страната е сред 5,8% и 6,1%. Това обаче може да се промени. Според изследване на Института за немска стопанска система четири от всеки 10 немски компании възнамеряват да съкратят работни места през идната година. Икономистите от " Ифо " също чакат нарастване на безработицата.
Германия изостава от останалите водещи стопански системи
Германия е в тежко състояние в съпоставяне и с останалите страни от Еврозоната, където стопанската система през третото тримесечие на 2024 година е повишена приблизително с 0,9% за разлика от 0,1% растеж във Федералната република. През 2025 година се чака това разминаване да се резервира. Според Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), през идната година стопанската система на Германия ще пораства най-бавно от всичките 38 страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Германската промишленост, която дълги години беше най-голямата мощ на страната, се трансформира в нейна уязвимост. Според специалистите индустриалният бранш страда от структурни проблеми като дефицит на личен състав, високи разноски и бюрократични пречки. Цените на електрическата енергия и газа не престават да са над предкризисните равнища, а доста браншове не могат да запълнят своя дефицит на квалифицирана работна ръка. Всичко това е довело до " сериозна загуба на конкурентоспособност, изключително на неевропейските пазари ", обобщават от " Ифо ". Засилващият се протекционизъм и геополитическото напрежение също повлияват върху немската стопанска система, която е насочената към експорт. " Германският стопански модел наподобява просто към този момент не е на мода ", споделят специалистите на немската банка " Хелаба ", представени от АРД.
Меркел не организира основни промени
Как се стигна до тук? Според английското издание " Икономист " ръководството на Ангела Меркел носи сериозна отговорност за положението на немската стопанска система. Непроведените промени през 16-те години, в които тя беше отпред на страната, още веднъж трансформира Германия в " болния човек на Европа ". През 2009 година Германия вкара в своята конституция така наречен " дългова спирачка ", която лимитира опцията бюджетът да е на недостиг. Това докара до продължителен дефицит на вложения в обществените услуги. Но освен английското издание е на това мнение. Много икономисти в Германия също считат, че дълговата спирачка е съществена спънка пред вложенията и растежа. Според тях това е и една от аргументите за неприятната инфраструктура в страната.
Има ли излаз? За да изплува още веднъж над водата, Германия би трябвало да насочи напъните си към понижаване на данъчната тежест за бизнеса, ограничение на бюрокрацията и енергийните разноски, разширение на цифровата, енергийна и транспортна инфраструктура и привличането на спомагателна работна ръка - връщане на по-възрастни жители към специалностите им, обосноваване на повече дами да работят, както и улеснение на достъпа на задгранични служащи до трудовия пазар. Ако се подхващат стъпки в тази посока, стопанската система може да нарасне с 1,1% през идната година или близо три пъти повече от прогнозата.
Материалът е оповестен в
Икономическите специалисти в Германия не са оптимистични за 2025 година. Това сочат прогнозите на няколко института в страната, систематизирани от немската социална телевизия АРД. От Германския институт за стопански проучвания чакат растежът на стопанската система през идната година да е едвам 0,2%. От института " Ифо " (Институт за стопански проучвания към Мюнхенския университет) и института " Лайбниц " в Хале предвиждат растеж от 0,4%. От Института за международна стопанска система в Кил пък чакат застоялост. Очакванията са едвам през 2026 година немската стопанска система да тръгне нагоре с по-сериозен растеж от 0,8% до 1,2%.
Все повече компании възнамеряват съкращения
2024 година ще е белязана от стопански спад - чака се свиването на Брутният вътрешен продукт в Германия да е сред 0,1% и 0,2%. Актуалната рецесия обаче не е нов феномен - най-голямата стопанска система в Европа е изправена пред тежки проблеми от години. От третото тримесечие на 2021 година насам Германия отбелязва или най-малък растеж, или стесняване на стопанската система.
Засега немският трудов пазар съумява да устои на конюнктурните проблеми - безработицата в страната е сред 5,8% и 6,1%. Това обаче може да се промени. Според изследване на Института за немска стопанска система четири от всеки 10 немски компании възнамеряват да съкратят работни места през идната година. Икономистите от " Ифо " също чакат нарастване на безработицата.
Германия изостава от останалите водещи стопански системи
Германия е в тежко състояние в съпоставяне и с останалите страни от Еврозоната, където стопанската система през третото тримесечие на 2024 година е повишена приблизително с 0,9% за разлика от 0,1% растеж във Федералната република. През 2025 година се чака това разминаване да се резервира. Според Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), през идната година стопанската система на Германия ще пораства най-бавно от всичките 38 страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Германската промишленост, която дълги години беше най-голямата мощ на страната, се трансформира в нейна уязвимост. Според специалистите индустриалният бранш страда от структурни проблеми като дефицит на личен състав, високи разноски и бюрократични пречки. Цените на електрическата енергия и газа не престават да са над предкризисните равнища, а доста браншове не могат да запълнят своя дефицит на квалифицирана работна ръка. Всичко това е довело до " сериозна загуба на конкурентоспособност, изключително на неевропейските пазари ", обобщават от " Ифо ". Засилващият се протекционизъм и геополитическото напрежение също повлияват върху немската стопанска система, която е насочената към експорт. " Германският стопански модел наподобява просто към този момент не е на мода ", споделят специалистите на немската банка " Хелаба ", представени от АРД.
Меркел не организира основни промени
Как се стигна до тук? Според английското издание " Икономист " ръководството на Ангела Меркел носи сериозна отговорност за положението на немската стопанска система. Непроведените промени през 16-те години, в които тя беше отпред на страната, още веднъж трансформира Германия в " болния човек на Европа ". През 2009 година Германия вкара в своята конституция така наречен " дългова спирачка ", която лимитира опцията бюджетът да е на недостиг. Това докара до продължителен дефицит на вложения в обществените услуги. Но освен английското издание е на това мнение. Много икономисти в Германия също считат, че дълговата спирачка е съществена спънка пред вложенията и растежа. Според тях това е и една от аргументите за неприятната инфраструктура в страната.
Има ли излаз? За да изплува още веднъж над водата, Германия би трябвало да насочи напъните си към понижаване на данъчната тежест за бизнеса, ограничение на бюрокрацията и енергийните разноски, разширение на цифровата, енергийна и транспортна инфраструктура и привличането на спомагателна работна ръка - връщане на по-възрастни жители към специалностите им, обосноваване на повече дами да работят, както и улеснение на достъпа на задгранични служащи до трудовия пазар. Ако се подхващат стъпки в тази посока, стопанската система може да нарасне с 1,1% през идната година или близо три пъти повече от прогнозата.
Материалът е оповестен в
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ