Какви е деца раждала“... Завършват XXXIII Олимпийски игри в Париж...Благодарим

„ Какви е деца раждала “... Завършват XXXIII Олимпийски игри в Париж...
Благодарим ви, прелестни български девойки и момчета!
Благодарим на всички, завоювали правото да показват България на Олимпийските игри.
Благодарим ви, че в едни тежки - комплицирани времена - времена на настървение, разцепление, във времена на безбожничество и обезсърчение, ни обединихте!
Благодарим ви, че още веднъж ни събрахте, въпреки и пред телевизионните екрани, и ни накарахте в един глас да крещим от екстаз, да шепнем молебствия, да напрягаме мускули, да плачем и се смеем, да се молим, да претърпяваме всяка ваша стъпка, неточност, загуба и победа...
Заедно!
Благодарим ви, че ни отсрамихте.
Че показахте на света силата и хубостта на българските мъже и дами, девойки и момчета - забравеното красиво лице на България!
Гордеем се с вас! С всички вас! Обичаме ви...
Защото в тази Олимпиада България няма загуби! В тази Олимпиада вие ни накарахте да се срамим от себе си - постоянно мрънкащи, измързеливени, изпростели, очакващи някой различен да свърши работата вместо нас...
Благодарим!
А на тези, които позволиха неточности (защото не им е вграден неестествен интелект), тъй като са към момента единствено хора, тъй като ние - ентусиастите, ги претоварихме с упования и условия, да реализират това, което ние не бихме се и пробвали. Искам да кажа на всеослушание - ВЕЛИКИ съдебна техническа експертиза!
И освен с порива да достигнете Олимпийския връх!
Велики сте поради определения и към момента неизвървян път... Продължете, не спирайте макар болката, умората, разочарованието, макар неразбирането, съблазните на лекия пъстър живот...
Продължете макар...
Защото сте определени!...
Ще си разреша още няколко реда за девойките от художествената гимнастика... Благодаря ви! Благодаря ти, Боряна! Благодаря и на твоята треньорка.
Ти мина през страданието... Прие го! Стоически, по спартански! И не спря. Продължи... Сега Ти си учителят! Ти си и ще бъдеш образец и лидер на десетки, избрали пътя на огромния спорт...
Бъди, благо момиче. Приеми и тази отговорност, тъй като знаеш и можеш...
Мисля, че ми е позволено и мога да споделя като някогашна... Никой не ме е виждал, нито като играч (достатъчно ощетяван), нито като треньор (достатъчно омерзен), с нахално ощетявани състезатели, да рева! Никой! Никога и на никое място...
И в този момент не ме видяха, само че плаках. Плаках при успехите и загубите...
Не плаках при отнетия орден на нашия отбор и при недопуснатата до финали прелестна Стили. И освен тъй като съм го преживявала неведнъж, а тъй като задоволително разбирам, с цел да преценява, че за следващ път нашите деца бяха нахално подценени!
Не плаках, тъй като знам, че Те ще продължат, че са още „ гърмяни зайци “ за съревнование от величината на Олимпийските игри... Не плаках, тъй като знам, че им би трябвало нашата поддръжка, религия, мощ и увереност в това, че би трябвало да продължат... Заедно - до идващите Олимпийски игри... Един тим, събран в пестник. Знам, че в случай че ги убедим в това, ще имат Европейски и Световни трофеи, ще имат победи и загуби... И след извървения път, след болката, насладата и страданието, ще доближат фантазията си! И тази победа ще бележи и съпровожда в живота... Ще бъдат първенци!
Боряна го направи... Следвайте я.
Ще завърша с думите на великана Майкъл Джордан: „ В кариерата си изпуснах повече от 9000 удара. Загубих съвсем 300 мача, 26 пъти имах опция да нанеса окончателния печеливш удар,... само че пропуснах... И още веднъж..., и още веднъж..., и още веднъж..., претърпявах провали... И УСПЯХ!... “
И в никакъв случай не забравяйте
„...какви е деца раждала,
раждала, ражда и в този момент
българка майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!... “
Скъпи другари, пропуснах да загатна дребната Стили, а тя заслужава, апелирам за опрощение - поправих и се оправдавам, тъй като тя е дребното ни бъдещо бисерче. Да я подкрепим!

Фейсбук