Какви бяха грешките и заблудите на Запада по отношение на

Какви бяха грешките и заблудите на Запада във връзка с Русия, за какво Путин се съпоставя с Петър I и от какво зависи краят на войната? Въпроси към Гвендолин Засе, една от водещите немски специалисти за Източна Европа.

В Германия излезе от щемпел книгата Ви „ Войната против Украйна “. В нея посочвате, че войната в действителност не е почнала на 24 февруари 2022, а осем години по-рано, когато Русия анексира Крим. Защо е значимо да бъде обяснено това?

 

Тази книга е опит да бъде обяснено какво се случва и за какво. Важно е да се знае предисторията, тъй като имаме някои неверни показа. Затова се постанова да напомним, че тази война в действителност стартира през 2014 година,. Това беше удар по правилото на държавния суверенитет, акт на война, който Западът тогава не назова с същинското му име.

Много хора на Запад не схванаха това, което беше неточност. Ако не беше анексиран Крим, нямаше да я има войната в Донбас и нямаше да се стигне до днешната широкомащабна експанзия. Войната потегли точно от грубото нарушение на нормите на интернационалното право, а всички последвали събития следваха същата логичност.

Защо, съгласно Вас, страните от Европейския съюз не виждаха, или не желаеха да видят, какво в действителност се случва и какъв брой рисково е то? Наивно ли беше това или би трябвало да търсим повода по-скоро в някакви стопански ползи?

Едното не изключва другото. Можем да приказваме за политическа доверчивост, защото в връзките с Русия беше изработен опит икономическите ползи да бъдат отделени от политиката, в това число политиката за сигурност. Тук преди всичко е виновността на немските политици, довели страната до такава мощна енергийна взаимозависимост от Русия. Даже през януари тази година, още преди да стартира огромната експанзия на Русия, немските политици продължаваха да пазят " Северен поток 2 ". От това съветските управляващи заключиха, че няма заплаха от бездънен раздор в икономическите връзки - каквото и да се случи. А това разшири полето за деяние на Русия.

Но грешката беше освен в неразбирането на връзката сред политическите и икономическите ползи, а и в неразбирането на измененията в Източна Европа. Мнозина продължиха да възприемат Русия по същия метод, както в миналото се възприемаше Съветският съюз, губейки от взор Украйна и другите страни в района. Също толкоз незадълбочено и неправилно тази война се възприема от мнозина на Запад като „ войната на Путин “. Да, той дава заповедите, само че тази война не се роди просто ей по този начин в главата му. Това се случи на фона на политически и обществени процеси както в Русия, по този начин и в Украйна, а и на Запад.

(…)

През 2014 година и той се увери, че има задоволително необятно поле за деяние. В даден миг съветският президент си е дал сметка, че никой не е безконечен, и е решил да се заеме с това, с което може да остане в историята. С нападението против Украйна той явно е желал да се запише в историята като политик, който е нараснал въздействието на Русия в света.

В книгата си говорите за желанието на Путин да се подреди до съветските царе, и в частност до Петър Първи. Но нали Петър I е желал да европеизира Русия, даже е отрязал брадите на болярите си. Путин прави тъкмо обратното…

Не съм аз тази, която, самият Путин загатна за това в изказванията си, говорейки за завладените територии от този цар. Путин просто пропуща обстоятелството, че Петър I е желал доближаване с Европа. Руският президент очевидно се е изгубил във времето. Държи се по този начин, като че ли не е 21-ви, а 19-ти век с неговия империализъм. Парадоксът е в това, че с сходни дейности той може даже да унищожи системата, която самичък е построил.

Какво по-точно имате поради?

Виждаме, че тази система е подложена на доста по-голям напън, в сравнение с преди 24 февруари. Мобилизацията среща известна опозиция в обществото, само че тази опозиция към момента не сериозна. В същото време виждаме, че „ ястребите “ в обкръжението на Путин от ден на ден укрепват своите позиции. Все повече се усеща и раздразнителност във властовите кръгове в Москва, както и неустановеност измежду районните съдружници на Русия, в това число в страните от Централна Азия. Включително и тъй като Русия не разполага с военните запаси, с цел да въздейства по-специално в Нагорни Карабах, както и в Централна Азия. Възможно е след войната с Украйна целият този район да се окаже доста по-малко подвластен от Русия. Накрая всичко може да наподобява много по-различно от това, което си е представял Путин.

След анексията на четири района на Украйна виждате ли въобще някакъв излаз, някакъв сюжет за завършек на войната, или Владимир Путин ще я докара до скръбен край?

В момента всичко приказва за това, че Путин желае да унищожи украинската страна и украинците като нация - без значение от цената. Що се отнася до анексираните територии, Москва не бърза да завърши процеса, по-нататъшните стъпки ще зависят от събитията на бойното поле.

Руският публицист и лауреат на Нобеловата премия за мир Дмитрий Муратов счита, че даже Путин да се отдръпна от властта, това не е гаранция, че войната ще завърши. В Москва се засилват „ ястребите “, които упорстват за още по-твърди дейности против Украйна. Споделяте ли този боязън?

Проф. Гвендолин Засе

И без да се отдръпва Путин, в неговото обграждане могат да вземат превес както " ястребите ", по този начин и бранителите на по-умерените дейности. И едните, и другите са заинтригувани от това системата да не се трансформира. По-нататъшното развиване на събитията в Русия значително ще зависи от това каква ще бъде обществената обстановка, какъв брой мощно ще подействат глобите.

Какво друго може да наклони везните в едната или другата посока?

Всичко ще зависи на първо място от единството в НАТО и Европейски Съюз, както и от издръжливостта на западните сътрудници на Украйна. разчита, че ще успее да подкопае това единение - изключително когато високите цени на силата станат осезаеми тази зима. Следователно западните държавни управления би трябвало да обяснят на своите гласоподаватели за какво е значимо да продължат да поддържат Украйна както финансово, по този начин и военно. Тази поддръжка би трябвало да бъде дълготрайна, би трябвало да сме готови за това, че тази война ще има разнообразни етапи. Всеки миг на съмнение или прекъсване на тази поддръжка, всяка пауза Русия ще употребява за прегрупиране на силите си.

*****

Вижте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: