Каква полза за човека от всичкия му труд, с който

Каква изгода за индивида от всичкия му труд, с който се труди под слънцето? Род прехожда, жанр дохожда, а земята пребъдва вовеки.

Каквото е било, отново ще бъде, и каквото се е предписание, отново ще се прави. Няма нищо ново под слънцето.

Случва се да споделят за нещо: „ Виж, това е ново ”. Но то към този момент е било през вековете, които са били преди нас.

Видях всички работи, които се правят под слънцето. И ето – всичко е суетност и преследване на вятър.

И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумство и нелепост. Но разбрах, че и това е преследване на вятър.

Защото многото мъдрост е огромно мъчение и който натрупа знание, натрупа горест.

На мъдрия очите са в главата му, а глупавият върви в тъмнина; само че разбрах, че една орис реализира двамата.

Защото няма да помнят мъдрия постоянно, както и глупавия. След време всичко ще бъде забравено. И, уви! Мъдрият умира така, както и глупавият.

За всичко си има време, време има за всяко нещо под небето; време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото.

Каква изгода има работещият от това, над което се труди?

И в случай че някой човек яде и пие, и вкусва богатствата от всеки собствен труд, това е подарък Божий.

Всичко на едно място отива: всичко е произлязло от пръст и всичко в пръстта ще се върне.

И така, аз проумях, че няма нищо по-добро от това, човек да се любува на делата си, тъй като това е неговата премия. Защото кой ще го докара след това да погледа това, което ще бъде след него?

Обърнах се и видях всевъзможни угнетения, които стават под слънцето. И ето сълзите на угнетените, а утешител нямат. Силата беше в ръцете на тези, които ги угнетяваха, и нямаше за тях утешител.

Видях също, че всеки труд и всяка удача в работите създава сред хората взаимна злоба. И това е суетност и преследване на вятър.

По-добре е да не даваш обещания, в сравнение с да обещаеш и да не изпълниш.

Както е излязъл гол от майчина вътрешност, по този начин гол ще си отиде, както е дошъл; и нищо няма да вземе от труда си, което би могъл в ръка да отнесе.

Добро име е по-добре от скъпи смазки, и по-добре денят на гибелта, в сравнение с денят на раждането.

Тъга е по-добре от смях; тъй като когато лицето е печално, сърцето става по-добро.

Притеснявайки другите, мъдрият става малоумен, а подаръците развращават сърцето.

По-добре е едно нещо да свърши, в сравнение с да стартира отначало; толерантен е по-добре от надменен.

Не бивай с духа си бърз на яд, тъй като гневът се гнезди в сърцето на глупавите.

Вгледай се в Божиите дела; кой може да изправи това, което Бог е направил погрешно?

Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведник да загине в своята праведност, неверник да живее дълго в нечестието си.

Не прекалявай с праведността и не се изтъквай за доста умен; за какво ти е да изпадаш в ужас и да погубваш себе си?

Няма правоверен човек на земята, който да прави положително и да не бърка. Затова не обръщай внимание на всякаква мълва, която се приказва, с цел да не чуеш тога си, когато злослови против тебе. Защото сърцето ти знае доста случаи, когато и ти самичък си хулил другите.

Има и такава суетност на земята: Гледаш праведници, а ги реализира орис, която заслужават нечестивци за делата си, а с нечестивци става това, което заслужават праведните за своите каузи. И аз си споделих: и това е суетност.

За всекиго и за всички – едно: Една е участта на праведника и нечестивеца, на положителния и на неприятния, на чистия и нечистия, на този, който принася жертви и на този, който не принася, на добродетелния и на грешника, на този, който поставя клетва и на този, който се бои от клетва.

Това е таман неприятното във всичко, що става под слънцето, че една орис е отредена за всички и сърцето на синовете човешки е цялостно със зло, и безумство обладава сърцето им, до момента в който са живи; а по-късно те отиват при мъртвите.

Който е сред живите, има още вяра, тъй като и живо куче е по-добре, в сравнение с мъртъв лъв.

Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят. И няма за тях повече премия, тъй като и споменът за тях е предаден на давност.

И така. Иди, яж хляба си с наслада и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има снизхождение към твоите каузи.

През всички дни на суетния си живот наслаждавай се на живота дружно с дамата, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни. Защото това е твоят дял в живота и в твоя труд, с който се трудиш под слънцето.

Всичко, което ръката ти може да прави, съгласно силите си прави. Защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни познание, ни мъдрост.

Тогава се обърнах и видях под слънцето, че не бързоноги печелят в надпреварване, нито на храбри се дава победа, нито на мъдри – самун, нито на рационални – благосъстояние, нито на изкусни – отзивчивост, само че времето и казусът оказват помощ на всички тях.

И тогава си споделих: по-добре мъдрост, в сравнение с сила; при все че мъдростта на сиромаха се подценява и в думите му не се вслушват.

Думите на мъдрия, изречени умерено, се изслушват по-добре, в сравнение с крясъка на този, който господства сред глупави.

Отровни мухи скапват и вършат зловонно благовонното масло на мировареца: същото прави една дребна нелепост на почитан човек на неговата мъдрост и чест.

Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия – наляво. (Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на глупавия – в левицата му)

По какъвто път и да върви глупецът, у него постоянно не доближава разсъдък и всекиму той ще се изкаже, че е малоумен.

Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, тъй като кротостта заглажда и огромни неточности.

Който копае яма, самичък ще падне в нея и който ограда разрушава, змия ще го ухапе.

Горко на теб, земя, когато царят ти е момче и когато князете ти стартират рано да ядат!

Блазе ти, земя, когато царят ти е от жанр доблестен, и князете ти в точния момент ядат, за поддръжка, а не за веселие!

И ще се върне пръстта в земята, каквато си е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.

Суета на суетите, сподели Еклесиаст, всичко е суетност!

А с изключение на всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш доста книги – то няма край, и да четеш доста – то е уморително за тялото.

Да изслушаме същината на всичко: пердах се от Бога и спазвай Неговите заповеди, тъй като в това се заключава всичко за индивида.

Защото Бог ще призове на съд всяко дело и всичко скрито, било то положително или зло.