Каква е връзката между СССР и Ирландия? В зората на

Каква е връзката сред Съюз на съветските социалистически републики и Ирландия? В зората на едно ново придвижване и гражданска война, предсказано от персони като Карл Маркс, светът стартира да приказва за по-добрите условия на труд, по-разумното възнаграждение и доста други индикатори, единствено и единствено новота концепция да не успее да откри почва в тази посока. Все отново още първоначално говорихме за прилики и ще открием, че когато Ленин стартира да приказва за съсловия и ползи, Ирландия също има един необикновен проблем – голямата бездна сред класите се отразява по всевъзможен метод на стандарта на живот. В апогея на Ленин, ирландците освен могат да го схванат, само че и декларират, че неговият британски е с ирландски акцент.

Оказва се, че през 1916 година той има фенове освен в Руската империя, само че и в Ирландия, като някои от най-запалените са републиканците, работещи напълно за отхвърлянето на английското ръководство. Ленин също е удовлетворен от това внимание, той е твърдо уверен, че точно дребният остров ще бъде камъка, който ще обърне западния империализъм и ще вкара новото начало за класово-ориентираната гражданска война. Случаят в Ирландия ще бъде запомнен като една дребна победа за Съюз на съветските социалистически републики напред в бъдещето, като даже ще се празнува 50-тата годишнина на конгреса на партията – общоприет секретар е Брежнев.

Първият опит на идеологията да пробие на запад, се случва в Дъблин. Около 10 000 души честват болшевишкия прелом в Народното събрание, а единствено една година по-късно и Ирландия ще отпразнува своята самостоятелност. Работническата класа на острова също не е изключително очарована от новите условия на труд, прочее никой не е в този интервал. Условията са извънредно занижени, а заплащането е по-скоро насмешка, която никой не желае да признае или откри. Някои болнични заведения  са толкоз трагични, че постоянно пациентите би трябвало да лежат на пода или да се блъскат в дребни стаи.

Съветски пари, печатани в Ирландия

Междувременно излиза наяве, че един чиновник може да бъде уволнен без никакво предупреждение, като описът с нарушавания е безразсъден. Един служащ може да бъде уволнен в случай че не е учтив, клюкари или не съблюдава заповеди, в случай че откаже да направи нещо, което не е част от неговата работа. Разделението сред чиновниците в болничното заведение също е необичайно. Всеки стажант или санитар ще се подреди автоматизирано до пациентите, до момента в който лекарите ще се считат за най-високия пост. Годишните заплати за мъжете са към 60 паунда или 3500 паунда по отношение на днешния стандарт, при дамите заплащането е с 50% по-малко. Какво е работното време? Най-често се чака от един чиновник да работи към 80 часа, като обедните почивки и даже отпуските ще бъдат считани за някаква фантазия, която няма нищо общо.

Никой даже не подозира, че естеството на самата работа е извънредно мъчно и даже невероятно. С оглед на всичко това ще открием, че болничното заведение Монаган, която приема и хора с психологични отклонения, би трябвало да се оправи с сходен тип възнаграждение и условия. По време на Първата Световна война, сумите за поддържането на един естествен живот ще се покачат фрапантно, поставяйки хората в лечебните заведения в извънредно неравностойно състояние. Междувременно търговците към този момент са съумели да завоюват двойно и тройно повече, в сравнение с всеки различен. И по този начин Монаган ще се трансформира в първата институция, която оформя своята работническа стачка през март 1918 година – не очаквайте да реализират нещо доста велико. Избран за воденето на договаряния е Педър О’Донел, който през декември същата година ще би трябвало да показа условията на чиновниците и да пази работническия интерес.

Педър е единствено на 25 години, само че към този момент има няколко стачки зад тила си – някои са сполучливи, други не толкоз. По това време кове кариерата си на краен коренен член на левицата и остава в историята като подобен, само че за задачата би трябвало и сериозен опит. Избраният прави две безплодни срещи с шефовете на болничното заведение. Неговите претенции са отхвърлени незабавно и за по малко от седмица – някъде към 24 януари или 3 дни преди Ирландската самостоятелност, чиновниците в болничното заведение стартират своята последваща стачка. Почти всички условия са изпълнени, само че едно не среща огромно утвърждение – дамите не могат да получават равни заплати с тези на мъжете. Точно това е камъчето, което чупи договарянията и стачката продължава. Екипът от санитари осъзнава, че има отговорност и не може да изостави своите пациенти.

Те могат да бъдат рискови освен за себе си, само че и за близките, а в случай че решат да избягат – честа процедура по това време – може да минат месеци, преди да има задържане. По условие на една добра стачка, лекари, санитари и мед. сестри се барикадират в лудницата и стартират да вършат преустройките, които желаят, отказвайки да се подчиняват. Алтернативният вид е да не отидат на работа и на съвестта им да тежат други животи. Новините за установяването на локален руски комитет, освен това в лудница, стига чак до ушите на властта. Полицията се пробва да се намеси, само че не преценя личните си сили.

Властите очаквали, че в случай че изсипят силата на 100 служителя на реда пред барикадата, най-вероятно ще принудят опозицията да излезе. Пристигналите представители на реда открили, че изискванията са по-зловещи, в сравнение с самият личен състав ги описвал, те разбрали и желанията на своя „ съперник “ и побързали да застанат от другата страна на барикадата, т.е. да поддържат своите сътрудници. Двете страни играят футбол, вършат танцова веселба. Полицаите даже оферират на мъжете да сменят униформи, с цел да им разрешат да се приберат до дома и да видят фамилиите си.

На 5-я ден от стачката, чиновниците получават информация, че има заповед за щурмуването на постройката. Едва ли има човек в света, който да не знае за високия ирландски дух, който понякога може да се мери единствено с габровския. За да се провали щурмът, лекари и пациенти сменят своите дрехи, блокирайки още веднъж входовете на постройката, въоръжавайки се с лопати и вили. Този път униформените откриват, че би трябвало да се борят с пациенти, прочее и до този миг никой не е желал да бъде основател на клане. На помощ се притича даже и локалният духовник, който с божията воля стартира още веднъж договарянията. Въведен е в болничното заведение от остаряла дама, която куца, тъй като на бастуна си е завързала червен шал, с който да подсказва, че тук има руско въздействие или най-малко идеологическото.

Едва откакто са вътре, облеклата на старицата падат, с цел да стане ясно, че това е господин О’Донъл, който е решил да се включи в стачката, само че нямал право да се разкрива, най-малко не и на този стадий. В края на деня се реализира и мечтаната конвенция. Нито един от стачкуващите няма да получи своите облаги. Работниците получават 56-часова работна седмица. Семействата, които работят, получават правото да си тръгнат едновременно след работа, а дамите получават тъкмо толкоз, колкото и мъжете. На 3 февруари, последният ден от предаването на болничното заведение, лекари, полицията и някои пациенти, провеждат танцова веселба, с цел да отпразнуват своята победа.

Макар и цялото общество да осъжда стачкуващите, резултатът е повече от добър и всички работен организации ще ги дават за образец. Преди тази по-мащабна интервенция, единствено един дребен шивашки завод в Дублин съумява да се опълчи на своя шеф. През идната година има още 100 стачки, освен това с доста по-голям мащаб. Ирландците даже завземат град Лимерик, с цел да спрат разгръщащата се английска войска. Там обстановката става още по-забавна, тъй като ирландците се афишират за руска колония, стартират да разпределят храната и даже печатат свои лични пари, намират време да издават и работен вестник. И кой прибавя тези вълшебен думи до всеки един митинг за по-добри условия?

Точно по този начин, това е господин О’Донъл, който не стопира да приказва за невероятната източна гражданска война. Всеки различен е желал по-добри условия за работа, както и естествена заплата. Никой не се интересувал от комунистическата гражданска война, която трябвало да настъпи, прочее най-голямо значение ѝ дава самият Съюз на съветските социалистически републики, само че това е друга тематика. Както и да се огледа, двете страни по този начин или другояче са обречени да не се припознаят или обикнат. Причината да има такова грубо отменяне е, че Ирландия е известна със своите католически закони и религия в църквата, до момента в който Съюз на съветските социалистически републики от дълго време постанова своята интернационална атеистка политика. Най-вероятно тъкмо това е и повода да не се открият повече сътрудници в дълготраен проект. Така или другояче, една концепция, употребена по верния метод, може да даде доста по-добри резултати.

Снимки: Wikipedia