Кой колко плаща за здраве?
Каква е цената на здравето в България? Ако прегледате месечната информация за заплатата си, ще видите, че като съзнателен поданик плащате за здраве единствено 8%, удържани от приходите. Реално обаче, отговорите на този въпрос са най-малко толкоз, колкото са пациентите, хронично болните и техните близки.
Реално са налице най-малко 7 разнообразни начина/канала, посредством които вceĸи гpажданин заплаща за здpаве - чpез налози към центpалния бюджет, пpез меcтни налози и такcи, със здравноосигурителни вноски, c публични доплащания за медикаменти и медицински произведения, чpез регламентираните доплащания за активност, избоp на екип, настаняване, пpез доброволни здравно-осигурителни сдружения и pазбира се, c заплащания „ под маcата ”.
Доплащанията до известна степен са естествен метод за финансиране на избрани артикули и услуги, като те постоянно имат възпиращ резултат върху свръхпотреблението на здравни услуги. В България обаче, по данни на Евростат съвсем половината от разноските за опазване на здравето са „ от джоба ” (т.нар. out-of-pocket payments - OOPP). Огромен дял от тези разноски се дължи на разноските за медикаменти и медицински произведения.
Докладите на Европейска комисия сочат, че най-голям дял имат заплащанията за медикаменти – междy 60 и 70%, 15-20% са те за болнична помощ и cpедно 25-30% - за извънболнична помощ.
Известно е, че огромните заплащания от джоба за здраве основават неравенства и затрудняват достъпа до медицински грижи на бедното население, а също по този начин основават и чувство за корумпираност и неправда. Решаването на този проблем не е елементарно, защото от своя страна тези заплащания имат връзка и с улеснен достъп до здравни грижи, което се смята за преимущество на системата ни по отношение на останалите близки европейски страни, а даже и някои от развитите западни.
В България е налице настояща система на нерегламентирани заплащания, акумулираща голям частен финансов запас, заради аргументи, присъщи за страните от Източна Европа: екстензивно развита здравна система, ниско възнаграждение на висококвалифициран здравен личен състав, слаб надзор и отчетност, лобистко законодателство и огромна корупция.
Тази система значително лимитира достъпа на огромни групи от популацията до качествени здравни услуги и не разрешава вливането на спомагателен запас в недофинансирания бранш на опазването на здравето. В резултат общите действителни разноски за опазване на здравето като дял от Брутният вътрешен продукт са високи, само че успеваемостта на бранша е извънредно ниска.
При относителен разбор обаче се оказва, че размерът на тези заплащания е изцяло сравним с отделяните обществени запаси в бранша, което трансформира разноските за опазване на здравето в едно от най-големите пера в домакинските бюджети. Всичко това подкопава устоите на здравната промяна в България и в популацията се основава настройка за цялостно отменяне на модела на обществено здравно обезпечаване и предпочитание за връщане към остарелия модел на бюджетно финансиране на опазването на здравето
Значимостта на казуса може да се съпостави и оцени, в случай че се знае, че сходен размер нерегламентирани заплащания се следи в азиатските страни, някогашни руски републики и в по-малки размери в страни от ЕС/Европа.
Реално са налице най-малко 7 разнообразни начина/канала, посредством които вceĸи гpажданин заплаща за здpаве - чpез налози към центpалния бюджет, пpез меcтни налози и такcи, със здравноосигурителни вноски, c публични доплащания за медикаменти и медицински произведения, чpез регламентираните доплащания за активност, избоp на екип, настаняване, пpез доброволни здравно-осигурителни сдружения и pазбира се, c заплащания „ под маcата ”.
Доплащанията до известна степен са естествен метод за финансиране на избрани артикули и услуги, като те постоянно имат възпиращ резултат върху свръхпотреблението на здравни услуги. В България обаче, по данни на Евростат съвсем половината от разноските за опазване на здравето са „ от джоба ” (т.нар. out-of-pocket payments - OOPP). Огромен дял от тези разноски се дължи на разноските за медикаменти и медицински произведения.
Докладите на Европейска комисия сочат, че най-голям дял имат заплащанията за медикаменти – междy 60 и 70%, 15-20% са те за болнична помощ и cpедно 25-30% - за извънболнична помощ.
Известно е, че огромните заплащания от джоба за здраве основават неравенства и затрудняват достъпа до медицински грижи на бедното население, а също по този начин основават и чувство за корумпираност и неправда. Решаването на този проблем не е елементарно, защото от своя страна тези заплащания имат връзка и с улеснен достъп до здравни грижи, което се смята за преимущество на системата ни по отношение на останалите близки европейски страни, а даже и някои от развитите западни.
В България е налице настояща система на нерегламентирани заплащания, акумулираща голям частен финансов запас, заради аргументи, присъщи за страните от Източна Европа: екстензивно развита здравна система, ниско възнаграждение на висококвалифициран здравен личен състав, слаб надзор и отчетност, лобистко законодателство и огромна корупция.
Тази система значително лимитира достъпа на огромни групи от популацията до качествени здравни услуги и не разрешава вливането на спомагателен запас в недофинансирания бранш на опазването на здравето. В резултат общите действителни разноски за опазване на здравето като дял от Брутният вътрешен продукт са високи, само че успеваемостта на бранша е извънредно ниска.
При относителен разбор обаче се оказва, че размерът на тези заплащания е изцяло сравним с отделяните обществени запаси в бранша, което трансформира разноските за опазване на здравето в едно от най-големите пера в домакинските бюджети. Всичко това подкопава устоите на здравната промяна в България и в популацията се основава настройка за цялостно отменяне на модела на обществено здравно обезпечаване и предпочитание за връщане към остарелия модел на бюджетно финансиране на опазването на здравето
Значимостта на казуса може да се съпостави и оцени, в случай че се знае, че сходен размер нерегламентирани заплащания се следи в азиатските страни, някогашни руски републики и в по-малки размери в страни от ЕС/Европа.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ