На 100 години Дик Ван Дайк отдава дълголетието си на едно нещо - не е нито храната, нито спортът
Каква е тайната на дълголетието? За едни отговорът се крие в здравословното хранене, за други - в постоянното придвижване или положителните гени. Но в случай че попитаме именития артист Дик Ван Дайк, който навърши 100 години през декември и се е насочил към 101, ще получим доста по-прост отговор - оптимизмът.
Нашето тяло остарява бързо в два „ изблика “ на 44 и 60 година
Защо е значимо да се подготвим
" Никога не се разсънвам в неприятно въодушевление ", споделя звездата малко преди да отпразнува вековния си празник и да издаде книгата 100 Rules for Living to 100: An Optimist`s Guide to a Happy Life ( " 100 правила по какъв начин да доживеем до 100: Наръчник на оптимиста за благополучен живот " ).
Звучи съвсем прекомерно хубаво, с цел да е истина, само че науката все по-често стига до същия извод - позитивната настройка може да бъде един от основните фактори за по-дълъг и по-пълноценен живот.
през последните десетилетия демонстрират, че хората, които гледат с оптимизъм на живота, по-лесно се оправят със напрежението и постоянно живеят по-дълго. Едно от най-известните проследяващи изследвания стартира още през 30-те години на предишния век с млади монахини, които разказват живота и фантазиите си. Шест десетилетия по-късно учените откриват, че тези, чиито текстове излъчвали повече позитивни страсти, са живели приблизително с 10 години повече.
До сходни заключения стига и английско от 2019 година, съгласно което оптимистите имат доста по-голям късмет да доближат 85-годишна възраст и даже да я надвишават.
Разбира се, никой не твърди, че положителното въодушевление единствено по себе си подсигурява дългоденствие. Но то постоянно върви ръка за ръка с други привички, които имат потвърден позитивен резултат - по-малко стрес, повече обществени контакти, чувство за смисъл и предпочитание да останем дейни.
Това удостоверява и най-дългото проучване върху човешкото благополучие, почнало в Харвард през 1938 година След близо 90 години наблюдения учените стигат до извода, че най-силният индикатор за положително здраве в преклонна възраст не са гените или благосъстоянието, а качеството на взаимоотношенията ни. Хората, които в междинна възраст поддържат близки връзки със фамилията и приятелите си, по-често се радват на по-добро физическо и психическо здраве десетилетия по-късно.
Специалистите считат, че положителната обществена среда работи като самобитен буфер против ежедневния стрес, който с времето се натрупва и оказва въздействие върху организма.
Все повече учени са на мнение, че гените изясняват единствено част от това какъв брой дълго ще живеем. Според някои оценки към 30% от възможностите ни за дългоденствие зависят от наследствеността, а останалите 70% - от метода ни на живот.
Любопитен образец е и сър Дейвид Атънбъро, който също към този момент е столетник. Макар самият той да отдава дълголетието си на шанса, през целия си живот остава физически деен, резервира любознанието си към света и продължава да работи, признавайки, че не харесва концепцията за пенсиониране.
Именно възприятието за цел в живота може да се окаже още една значима част от уравнението. Проучвания измежду столетници демонстрират, че хората, които усещат смисъл в всекидневието си и не престават да се занимават с неща, които ги въодушевяват, по-рядко страдат от хронични болести, инвалидизация или когнитивен спад.
" Да остаряваш добре не значи единствено да избегнеш заболяванията ", споделя биостатистикът Паола Себастиани от Бостънския университет. " Важно е и по какъв начин се чувстваш във връзка с личния си живот ", цитират я от Science Alert.
А Дик Ван Дайк обобщава всичко това по своя характерен метод: " Старостта е комбинация от обстоятелства, метод на мислене и малко шанс. "
Каква е тайната на дълголетието на жителите в една от двете " сини зони " в Европа
Не е единствено храната
Може би точно в това се крие тайната. Защото една откровена усмивка, любознанието към живота и желанието да останем дейни освен вършат годините по-красиви - допустимо е и да ни подарят още няколко от тях.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Нашето тяло остарява бързо в два „ изблика “ на 44 и 60 година
Защо е значимо да се подготвим
" Никога не се разсънвам в неприятно въодушевление ", споделя звездата малко преди да отпразнува вековния си празник и да издаде книгата 100 Rules for Living to 100: An Optimist`s Guide to a Happy Life ( " 100 правила по какъв начин да доживеем до 100: Наръчник на оптимиста за благополучен живот " ).
Звучи съвсем прекомерно хубаво, с цел да е истина, само че науката все по-често стига до същия извод - позитивната настройка може да бъде един от основните фактори за по-дълъг и по-пълноценен живот.
през последните десетилетия демонстрират, че хората, които гледат с оптимизъм на живота, по-лесно се оправят със напрежението и постоянно живеят по-дълго. Едно от най-известните проследяващи изследвания стартира още през 30-те години на предишния век с млади монахини, които разказват живота и фантазиите си. Шест десетилетия по-късно учените откриват, че тези, чиито текстове излъчвали повече позитивни страсти, са живели приблизително с 10 години повече.
До сходни заключения стига и английско от 2019 година, съгласно което оптимистите имат доста по-голям късмет да доближат 85-годишна възраст и даже да я надвишават.
Разбира се, никой не твърди, че положителното въодушевление единствено по себе си подсигурява дългоденствие. Но то постоянно върви ръка за ръка с други привички, които имат потвърден позитивен резултат - по-малко стрес, повече обществени контакти, чувство за смисъл и предпочитание да останем дейни.
Това удостоверява и най-дългото проучване върху човешкото благополучие, почнало в Харвард през 1938 година След близо 90 години наблюдения учените стигат до извода, че най-силният индикатор за положително здраве в преклонна възраст не са гените или благосъстоянието, а качеството на взаимоотношенията ни. Хората, които в междинна възраст поддържат близки връзки със фамилията и приятелите си, по-често се радват на по-добро физическо и психическо здраве десетилетия по-късно.
Специалистите считат, че положителната обществена среда работи като самобитен буфер против ежедневния стрес, който с времето се натрупва и оказва въздействие върху организма.
Все повече учени са на мнение, че гените изясняват единствено част от това какъв брой дълго ще живеем. Според някои оценки към 30% от възможностите ни за дългоденствие зависят от наследствеността, а останалите 70% - от метода ни на живот.
Любопитен образец е и сър Дейвид Атънбъро, който също към този момент е столетник. Макар самият той да отдава дълголетието си на шанса, през целия си живот остава физически деен, резервира любознанието си към света и продължава да работи, признавайки, че не харесва концепцията за пенсиониране.
Именно възприятието за цел в живота може да се окаже още една значима част от уравнението. Проучвания измежду столетници демонстрират, че хората, които усещат смисъл в всекидневието си и не престават да се занимават с неща, които ги въодушевяват, по-рядко страдат от хронични болести, инвалидизация или когнитивен спад.
" Да остаряваш добре не значи единствено да избегнеш заболяванията ", споделя биостатистикът Паола Себастиани от Бостънския университет. " Важно е и по какъв начин се чувстваш във връзка с личния си живот ", цитират я от Science Alert.
А Дик Ван Дайк обобщава всичко това по своя характерен метод: " Старостта е комбинация от обстоятелства, метод на мислене и малко шанс. "
Каква е тайната на дълголетието на жителите в една от двете " сини зони " в Европа
Не е единствено храната
Може би точно в това се крие тайната. Защото една откровена усмивка, любознанието към живота и желанието да останем дейни освен вършат годините по-красиви - допустимо е и да ни подарят още няколко от тях.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ