КАКВА Е СКРИТАТА ИГРА – Има моменти в международната политика,

СКРИТАТА ИГРА: Как Китай и Русия използват Иран, за да изтощят американските ресурси

КАКВА Е СКРИТАТА ИГРА – Има моменти в интернационалната политика, когато обособени събития наподобяват като изолирани вести. Но когато бъдат подредени едно до друго, те стартират да наподобяват като част от по-голяма структура.

От Русия е изтекла информация за конфиденциален американски боен проект за удар против Иран. Малко по-късно същата Русия е продала на Техеран оръжия, с които да се отбрани от този удар.

И съвсем никой не приказва какво значи това, когато двете дейности се прочетат дружно

Според изявления на The New York Times и Politico, на 20 февруари съветското разузнаване е предоставило на Иран подробен проект за възможен американски удар – съответни цели, платформи за изстрелване, времеви прозорци и оперативна логичност. Информацията е била предадена на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война, до момента в който дипломатическите диалози в Женева към момента са били в подготвителна фаза.

Ако тази информация е точна, това значи, че основното преимущество на всяка модерна въздушна интервенция – изненадата – е било съществено компрометирано. От „ Пустинна стихия “ насам американската военна теория разчита точно на експедитивност, съгласуваност и ненадейност. Когато съперникът към този момент познава архитектурата на акцията, цената на всяка последваща стъпка нараства.

Шест седмици по-рано, през декември 2025 година, Русия безшумно подписва оръжейна договорка с Иран на стойност 500 млн. $

Financial Times разкрива елементи: 500 пускови установки Verba MANPADS и 2500 ракети 9М336 – най-сериозното подсилване на иранската Противовъздушна отбрана след доставката на С-300. Сделката е подписана посредством „ Рособоронэкспорт “ за възобновяване на отслабените противовъздушни качества на Иран след интервенция „ Midnight Hammer “.

Така се получава стратегическа симетричност, която мъчно може да бъде пренебрегната

Една и съща страна първо предава информация за възможен американски удар, а по-късно обезпечава средства за неговото посрещане. Дали има съгласуваност или просто стратегическа логичност – резултатът е еднакъв: Иран знае какво следва и разполага със средства да го оспори.

Добавяйки Китай към тази картина и усилването на сателитното наблюдаване върху американски бази и самолетоносачи, както и прехвърлянето на разрушителни свръхзвукови противокорабни ракети CM-302, се получава образно създаването на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), която типично за съветските служби от мракобесните им времена, постоянно има втори проект.

Няма формален тристранен съюз

Русия обезпечава разузнаване и противовъздушна защита. Китай – противокорабни качества и наблюдаване в действително време. Така Иран получава проекта за удар, средствата да отбрани въздушното си пространство и ракети, които усилват риска за американското наличие по море

Няма формален тристранен съюз. Няма подписан контракт. Но три сили работят по този начин, че възможен американски удар да стане оптимално безценен.

Тук идва разумния въпрос – за какво Русия с почти 2 милиона съветски жители в Израел и забележителен търговски продан, би въоръжавала страна, която намерено се опълчва на Израел?

Отговорът даде самия Владимир Путин през юни 2025 година, когато назовава Израел „ съвсем рускоговоряща страна “. Течът на информация е ориентиран против Съединени американски щати, не против Израел. Системите Verba са предопределени да поразяват самолети – в това число американски.

Москва и Пекин не се нуждаят от иранска победа

Те имат интерес Съединени американски щати да харчат запаси. Всеки изстрелян „ Томахоук “ значи по-малко налични муниции в други евентуални театри, в това число Тайван. Според източници от Пентагона запасите от избрани високоточни оръжия са лимитирани и изискват години за попълване.

Иран не е равносилен сътрудник. Той е инструмент – задоволително въоръжен, с цел да нанася щети; задоволително осведомен, с цел да се подготви; само че не безусловно задоволително мощен, с цел да завоюва.

Стратегическата концепция се оказва не е Иран да победи. А Съединени американски щати да бъдат принудени да изразходват скъпи високоточни оръжия, да разпилеят запаси и да отслабят позициите си другаде – да вземем за пример в Тихия океан към Тайван.

Оптималният сюжет за Москва и Пекин е война, която Съединени американски щати може и да завоюват – само че на цена, която не могат да си разрешат да платят наново.

Така въпросът престава да бъде чисто боен. Въпросът който остава да виси като дамоклев меч не е дали Съединени американски щати могат да ударят и победят Иран, а дали има смисъл да стартират секретна военна интервенция, за която съперникът ще се окаже квалифициран?

Отново би трябвало да напомним думите на Желязната лейди: „ Никога нямам доверие на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “!