Каква е съдбата на бежанките от Афганистан и Близкия изток?

Каква е ориста на бежанките от Афганистан и Близкия изток? Темата разясниха в студиото на Линда Ауанис - ръководител на Съвета на дамите бежанки в България и Силсила Махбуб - инженер и публицист от Афганистан.

" Много е тежка тематиката. От деня, когато стартира това нещо, аз и другите хора, които сме отвън Афганистан вътре в самия Афганистан, доста е мъчно да ви разбираем какво ни минава, тъй като сме работили за смяна ", сподели Силсила Махбуб.

Журналистката изясни, че и преди обстановката в не е била доста добре, само че въпреки всичко всеки ден тя и сътрудниците ѝ са излизали от домовете си с вяра, че ще трансформират нещата. Всички са имали право да вървят свободно и на учебно заведение, и на университет.

" През тези 20 години имаше много хора, които желаеха да продължат ученето си, примерно на 45, 60, 70 години, нямаше значение за тях, просто желаеха да продължат ученето си ", добави тя.

Тя е напуснала Афганистан на 20 години, а от 7 е в България.

Линда Ауанис е бежанка от Ирак. Тя споделя, че когато е пристигнала в България преди 26 години, обстановката е била доста друга за бежанците.

" В момента има доста НПО-та, които оказват помощ на бежанците, изключително на дамите. Ние работим и с мъже, и фамилии - мъже, дами и деца. Жените по-бързо се интегрират, по-бързо научават български език, имат голямо предпочитание за смяна. Единствено не знаят правата и отговорностите си, по тази причина сме ние, с цел да им оказваме помощ ", сподели Ауанис.

Тя сподели, че дамите стартират да мислят за обучение и вечерно учебно заведение. Линда Ауанис съобщи, че оръжието на дамата е в образованието, заетостта, където тя може да разчита на себе си и да се развива дружно с другите в новата страна

Силсила Махбуб има компания за текстил, в което работи дружно с още две жени-бежанки. Линда Ауанис твърди, че опция за развиване в България има, а най-трудна за дамите е първата година - с цел да свикнат с хората, езика и културата.

Вижте повече във видеото