Учени: Маите се оказват още по-кръвожадни отколкото се смяташе
Каква е ролята на войната в цивилизацията на маите? Нови доказателства от езерни утайки към изоставения град Уицна (Witzna – град, който се намира северно от днешна Гватемала) сочат, че рисковата, тотална война не е просто аспект от края на маите, водещ до нейното проваляне, а характерност на междуградското съревнование по време на пика на културата на маите. Изследователите на Университета Бъркли и Университета в Тулан откриха пълен пласт от въглени от солидна офанзива довела до изгорената земя върху Уицна, датиран от 697 година сл. Н.е.
Този аспект от скорошно изследване със 3D скенер Лидар демонстрира целия параден център, разпрострян се на 2 километра по варовиков било с аспект към Лагуна Ек’Наб (бяло петно), мястото за взимане на проби за това палеоекологично изследване. Източник: Франсиско Естрада-Бели, PACUNAM & University of Tulane Досега се смяташе, че Маите в Централна Америка са били по-добра и нежна цивилизация, изключително спрямо ацтеките в Мексико. В разцвета на културата на маите преди към 1500 години, войната наподобява по-скоро обвързвана с ритуалната традиция, предопределена да служи за изнудване и откуп за пленени вождове и значими персони или за покоряване на съперничещи династии, с лимитирано влияние върху околното население.
Едва по-късно, археолозите считат, че увеличаващата се суша и изменението на климата довеждат до тотални войни – градовете и династиите биват заличени от картата при по този начин наречените унищожаващи събития – и заличаването на цивилизация на маите в низините към 1000 година сл. Н.е.
Нови доказателства, открити от откриватели от Калифорнийския университет Бъркли и Геологическата работа на Съединени американски щати, слагат под въпрос всичко това. На тяхната база допускаме, че маите са провеждали военни акции, употребявайки тактиката на „ изгорената земя “. Тя има за цел да унищожи всичко, което е актив за съперника. А това включва даже и посевите – още по-шокиращо е, че се ползва в разгара на тяхната цивилизация, време на разцвет и художествена изисканост.
Констатацията също по този начин ни демонстрира, че тази ескалация на военните спорове, евентуално обвързвана с изменението на климата и дефицита на запаси, не е причина за разпадането на цивилизацията на маите в низините.
„ Тези данни в действителност провокират една от преобладаващите теории за краха на маите “, споделя Дейвид Уол, доцент по география на UC Berkeley и откривател в USGS в парка Менло, Калифорния. „ Констатациите прекатурват тази концепция, че войната в действителност е станала интензивна едвам доста късно в тяхната история. “
Дейвид Уол и Лисана Андерсън от USGS с локален помощник, взимат проба от наслойка от центъра на езерото Ek’Naab. Снимка: Франсиско Естрада-Бели, Тулан
„ Способността да се обвързват геоложки доказателства за унищожителен пожар за събитие, маркирано в епиграфския запис, стана допустимо с помощта на относително рядкото разкриване на глиф на емблемата на античния град на маите, отразява взаимното свързване на разнообразни находки, нещо съвсем нечувано до момента в региона на геоархеологията “, – споделя Уол.
