Будителките, без които България нямаше да е същата
Каква е ролята на дамите в построяването на България в годините след Освобождението? Това главната тематика на плана " Будителките ", който ще бъде показан в 31 октомври от 19.00 в изложба " +Това " на улица " Марин Дринов " 30. За него в четвъртък ще опише един от неговите създатели - Елица Павлович, а той е дело на самостоятелния женски уебсайт " Момичетата от града ".
" Будителките " се концентрира върху персоналните истории на 15 българки, сред които Екатерина Каравелова, Евдокия Филова, Люба Кутинчева, Елисавета Консулова-Вазова, Мара Белчева. Това е едвам първият стадий на плана, който ще продължи през 2020 година с издаването на книга и с основаване на годишни награди за модерни будителки. През идната година особено жури ще разгласи категориите, в които ще се раздават оценките, както и номинациите. След това всеки ще може да гласоподава за своя любимец, а за първи път премиите ще бъдат връчени на 1 ноември 2020 година
15-те будителки, с чиито истории всеки може да се запознае на уеб страницата " Момичетата от града ", са разпределени в 5 категории: изкуство, просвета, общество, хубост и литература.
Сред тях попада Анастасия Тошева - една от първите български учителки. Тя се ражда на 18 януари 1837 година в Ески Заара ( бел. ред. - Стара Загора). Благодарение на стипендия, отпусната от Захарий Княжески, тя в продължение на седем години учи в Русия, където овладява съветски и френски език. Завръща се в България през 1857 година В записките си разказва по какъв начин тя и другите стипендианти са посрещнати - околните им ги чакат отвън града с печени агнета, а ученичките от метоха им целуват ръка.
© "Момичетата от града "
Анастасия Тошева
Първото учебно заведение в Стара Загора отваря порти през същата година и в него Тошева преподава четене, писане, богословие, броене и ръкоделие. На идната година обаче в града избухва зараза и учебното заведение е затворено. Тошева стопира да преподава, откакто се омъжва за Тоше Тошев през 1859 година, само че през 1863 година в града е отворено девическо учебно заведение и тя още веднъж се връща към учителстването. Изнася сказки, с цел да насърчи майките да изпращат децата си на учебно заведение, а доста от възпитаничките й сами стават преподаватели.
По-късно пътят й минава през Габрово, където е извикана, с цел да усъвършенства изискванията в женското учебно заведение. Там тя отваря интернат и скоро ученичките са толкоз доста, че се постанова да ангажират преподаватели от мъжката гимназия. След гибелта на брачна половинка си става шеф на Старозагорската девическа гимназия, а когато се пенсионира, превежда редица книги от френски и съветски.
Завършилата в Дрезден проектант Виктория Ангелова-Винарова е създател на плана, по който е издигната Столична библиотека. Тя печели състезанието, когато е едвам на 24 година. Въпреки че е родена във Велико Търново през 1902 година, Виктория Ангелова-Винарова оставя забележима диря върху градската среда в София. Някои от най-известните основани от нея здания са разрушени по време на бомбардировките по време на Втората международна война, само че част от тях са се запазили и то през днешния ден. Сред е Софийската математическа гимназия " Отец Паисий ". Неин е планът и за уголемение и преустрояване на Националния природонаучен музей.
Сред будителките на " Момичетата от града " е и проф Елисавета Карамихайлова - първият български нуклеарен физик. Родена е през 1897 година във Виена и също по този начин е първата жена, назначена като хабилитиран учител в Софийския университет. Тя е създател на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на Българска академия на науките. Една от нейните дела е обвързвана с битката против замърсяването от завода за уранова руда, който се е намирал в региона на Бухово. Тя сама съумява да мери замърсяването на почвата и водите и се пробва да вкара ограничения за неговото ограничение по времето на комунистическия режим в България, когато уранодобивът е засекретена активност.
Други персони, включени в " Будителките ", са Теодора Пейкова, която дружно със брачна половинка си издава списание " Икономия и домакинство " в интервала преди Втората международна война. Родената във Велико Търново Люба Кутинова е един от най-големите пътешественици - с изключение на страни като Япония, Мианмар ( бел. ред. - тогава Бирма), " Тайланд ( бел. ред. - тогава Сиам) Пейкова пътешества и из Близкия изток - Йемен, Оман - нещо, което е предизвикателство за времето си.
Желаещите могат да научат повече за животите и на Екатерина Каравелова, Яна Язова, Мара Белчева, Бистра Винарова-Радева, Екатерина Ненчева, Ана Карима, Констанца Ляпчева, Евдокия Филова, Елисавета Консулова-Вазова.
" Будителките " се концентрира върху персоналните истории на 15 българки, сред които Екатерина Каравелова, Евдокия Филова, Люба Кутинчева, Елисавета Консулова-Вазова, Мара Белчева. Това е едвам първият стадий на плана, който ще продължи през 2020 година с издаването на книга и с основаване на годишни награди за модерни будителки. През идната година особено жури ще разгласи категориите, в които ще се раздават оценките, както и номинациите. След това всеки ще може да гласоподава за своя любимец, а за първи път премиите ще бъдат връчени на 1 ноември 2020 година
15-те будителки, с чиито истории всеки може да се запознае на уеб страницата " Момичетата от града ", са разпределени в 5 категории: изкуство, просвета, общество, хубост и литература.
Сред тях попада Анастасия Тошева - една от първите български учителки. Тя се ражда на 18 януари 1837 година в Ески Заара ( бел. ред. - Стара Загора). Благодарение на стипендия, отпусната от Захарий Княжески, тя в продължение на седем години учи в Русия, където овладява съветски и френски език. Завръща се в България през 1857 година В записките си разказва по какъв начин тя и другите стипендианти са посрещнати - околните им ги чакат отвън града с печени агнета, а ученичките от метоха им целуват ръка.
© "Момичетата от града "
Анастасия Тошева
Първото учебно заведение в Стара Загора отваря порти през същата година и в него Тошева преподава четене, писане, богословие, броене и ръкоделие. На идната година обаче в града избухва зараза и учебното заведение е затворено. Тошева стопира да преподава, откакто се омъжва за Тоше Тошев през 1859 година, само че през 1863 година в града е отворено девическо учебно заведение и тя още веднъж се връща към учителстването. Изнася сказки, с цел да насърчи майките да изпращат децата си на учебно заведение, а доста от възпитаничките й сами стават преподаватели.
По-късно пътят й минава през Габрово, където е извикана, с цел да усъвършенства изискванията в женското учебно заведение. Там тя отваря интернат и скоро ученичките са толкоз доста, че се постанова да ангажират преподаватели от мъжката гимназия. След гибелта на брачна половинка си става шеф на Старозагорската девическа гимназия, а когато се пенсионира, превежда редица книги от френски и съветски.
Завършилата в Дрезден проектант Виктория Ангелова-Винарова е създател на плана, по който е издигната Столична библиотека. Тя печели състезанието, когато е едвам на 24 година. Въпреки че е родена във Велико Търново през 1902 година, Виктория Ангелова-Винарова оставя забележима диря върху градската среда в София. Някои от най-известните основани от нея здания са разрушени по време на бомбардировките по време на Втората международна война, само че част от тях са се запазили и то през днешния ден. Сред е Софийската математическа гимназия " Отец Паисий ". Неин е планът и за уголемение и преустрояване на Националния природонаучен музей.
Сред будителките на " Момичетата от града " е и проф Елисавета Карамихайлова - първият български нуклеарен физик. Родена е през 1897 година във Виена и също по този начин е първата жена, назначена като хабилитиран учител в Софийския университет. Тя е създател на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на Българска академия на науките. Една от нейните дела е обвързвана с битката против замърсяването от завода за уранова руда, който се е намирал в региона на Бухово. Тя сама съумява да мери замърсяването на почвата и водите и се пробва да вкара ограничения за неговото ограничение по времето на комунистическия режим в България, когато уранодобивът е засекретена активност.
Други персони, включени в " Будителките ", са Теодора Пейкова, която дружно със брачна половинка си издава списание " Икономия и домакинство " в интервала преди Втората международна война. Родената във Велико Търново Люба Кутинова е един от най-големите пътешественици - с изключение на страни като Япония, Мианмар ( бел. ред. - тогава Бирма), " Тайланд ( бел. ред. - тогава Сиам) Пейкова пътешества и из Близкия изток - Йемен, Оман - нещо, което е предизвикателство за времето си.
Желаещите могат да научат повече за животите и на Екатерина Каравелова, Яна Язова, Мара Белчева, Бистра Винарова-Радева, Екатерина Ненчева, Ана Карима, Констанца Ляпчева, Евдокия Филова, Елисавета Консулова-Вазова.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ