Харесват ли в България неконформистите?
Каква е разликата сред конформистите и неконформистите ? Харесвани ли са в България неконформистите ? Над тези въпроси разсъждава Диан Тодоров в последния си разбор. В него той въвлича читателите си в играта „ конформисти – неконформисти “, а точно:
„ Първо ще ви обясня разпоредбите на играта. Съществуват две категории хора – едните одобряват и се подчиняват на разпоредбите, а другите, по-революционно настроени, не одобряват разпоредбите, бунтуват се против статуквото, изключително когато го намират за погрешно или неуместно.
Поначало в България и на всички места по света непослушковците не са изключително харесвани. Добре познавам човешката природа и съм наясно, че подмазвачите постоянно са харесвани от началствата и властимащите, само че не на всеки се отдава угодническото държание.
Подмазвачите биват награждавани обилно – изпращат ги на безвъзмездни екскурзии, получават по-високи бонуси, радват се на по-добро отношение, галят ги по послушната главица.
За непослушните остават огризките, т.е. носят си следствията от своето държание. Дори в „ по-цивилизованите ” времена сходни хора са били изпращани в Белене, Сибир /безплатни екскурзии с еднопосочен билет/, не са били допускани да заемат висши управителни длъжности и други сходни бонуси.
Съзнавам, че послушковците са нужни на системата, те са нужни за нейното битие, тя се храни от тях. По тази причина те могат да спят умерено, нужни са. Дори Еразъм Ротердамски е бил заставен да написа писма, с които да показва удивление от властимащите и да им се хареса, защото е зависел от подаянията им, само че по тази причина пък е написал сатиричното произведение „ Възхвала на нелепостта “, което единствено по себе си приказва, че вътрешно той не приема лакейското държание. Докато на други това им е в природата и те в никакъв случай не биха се осмелили да опонират на хора с власт.
Но въпреки това и неконформисти са нужни на този свят, те го трансформират към по-добро. Давам образец със Съединението /6 септември 1885 г./ и Независимостта на България /22 септември 1908 г./, оповестени от хора, неприемащи разпоредбите. Дати и събития, които всеки българин би трябвало да помни. Също по този начин след месец и нещо е Денят на националните будители /1 ноември/. Всички те са били неконформисти, по тази причина ги назовават будители, само че ги правят оценка по-късно във времето. Парадоксът е, че послушковците бурно приветстват непослушковците, просто не им доближава храброст да проявят сходна разпоредителност. Не дай боже да обиден ползите си!
Това е една игра, както споделих първоначално, която по никакъв начин не наподобява на живота в България. Тук всичко цъфти и връзва, началници и подчинени са се хванали за ръце и вървят дружно към светлото бъдеще, което градят, пеейки Интернационала.
В умозаключение считам, че изводът, който се постанова от всичко казано дотук, е един: Бъдете послушни! А който не владее изкуството на подмазвачеството /такива като мен/, ще си носи следствията от своето държание. “
