Къде според археолозите греши Индиана Джоунс за археологията
Каква е разликата сред археолога и търсача на съкровища? Най-общо казано, археолозите разкопават забавни обекти и изследват всички заобикалящи ги детайли, с цел да получат по-добра визия за предишното. Това е научна процедура за извличане на познания, при която се обръща внимание на съответни обекти, както и на заобикалящия ги подтекст, с цел да се реконструира животът на историческите хора. Понякога няколко артефакта са единственият намек, който имаме за цяла антична цивилизация или общественост, защото няма писмени документи, от които да се учим. Поради това археолозите би трябвало да интерпретират тези разнородни улики, с цел да възстановят картината на живота по това време.
За разлика от тях търсачите на съкровища или спасителите търсят скъпи по своята същина предмети за персонална облага, постоянно за сметка на заобикалящия ги подтекст. В това отношение активността им не се разграничава доста от тази на обирджиите на гробници (например, тези, които отмъкват предмети от пирамидите в Египет). В тази обстановка знанието не е от огромно значение и съвсем постоянно то пада жертва в името на материалната полза. В попкултурата същинските търсачи на съкровища се въплъщават от Лара Крофт от поредицата „ Tomb Raider “ и Нейтън Дрейк от видеоигрите „ Uncharted “.
Но какво да кажем за Индиана Джоунс?
Вярно е, че неговите истории непроменяемо се концентрират върху приемането на един-единствен артефакт за сметка на всичко останало към него. Най-често той е въоръжен с цялата нужна информация за този съответен предмет и просто би трябвало да го открие и вземе. След това се впуска в приключението – трошейки и чупейки всичко по пътя си.
„ Археологията в никакъв случай не е гонене на един-единствен предмет, изключително когато този предмет е неотложно изваден от подтекста, в който е открит “, споделя доктор Кристофър Лоуман, доцент в катедрата по антропология в Калифорнийския университет в Ървайн.
„ Археологията е проучване на материалното, човешкото минало. И посредством него – метод да се опитаме да разберем хората, културите, индивидите и общностите от други времена и места. А за Индиана Джоунс преследването на едно богатство в последна сметка се трансформира в толкоз огромен фокус на работата му, че ние в последна сметка не научаваме съвсем нищо за това какъв е бил животът в предишното. “
Извън вълнуващите си завършения Джоунс е и учител в университет, с докторска степен. Всъщност тази специфичност на биографията му става все по-важна с напредването на филмовата поредност – тъй като все по-често приключенията му се опълчват на академичната му роля в университета, където той чете лекции и разисква археологически практики с обожаващите го студенти. Това го прави малко по-труден за установяване къде тъкмо е сред археолог и изследовател на съкровища.
„ Мисля, че изключително в хода на филмовата поредност излиза наяве, че той води живот, който най-малко от сезонна позиция доста наподобява на това, което вършат доста университетски археолози през днешния ден “, добавя Лоуман. „ Те водят занятия през годината, а по-късно отиват на терен и вършат проучвания. “
Тук обаче приликите сред доктор Джоунс и археолозите от действителния свят свършват. Когато той напуща лекционната зала, работата му на терен става малко подозрителна. „ Мисля, че има прилики – прибавя Лоуман, – само че щом стигне до полето, това, което прави, евентуално е по-лошо даже от множеството му съвременници през 30-те години на ХХ век във връзка с опазването на обектите. Той е добър като научен археолог, само че на процедура е ужасяващ. “
Този въпрос за опазването на обектите е основната разлика сред това, което археолозите се стремят да вършат, и това, което измислените герои постоянно не вършат. За един археолог откриването на обекти и артефакти, които съставляват интерес, върви редом с нуждата да ги запази и опази, с цел да предотврати разрушаването им. Това обезпечава опция за осъществяване на бъдещи проучвания и разрешава на други хора да ги изследват.
За страдание, доста археолози евентуално не биха могли да последват Джоунс, Крофт или Дрейк на терен, като се има поради, че множеството към този момент са разрушени или затрупани с тела.
Инди в действителност в никакъв случай не е бил умислен да бъде одобрен учен: когато Джордж Лукас за пръв път предлага героя, той е бандит, който съзнателно отмъква артефакти като „ крадец на гробници, чартърен “, а не като археолог. „ По създание – споделя Лукас на конференция за историята на „ Похитителите на изчезналия кивот “, – той е ловджия на глави “ и „ археолог отвън закона “. Но с течение на годините докторатът му наподобява става все по-голям за неговата история, защото той стартира да заема позиции в университетските среди.
Много от първите археолози в началото са работили в работа на нападащи армии: да вземем за пример, нашествието на Наполеон в Египет през 1798 година е съпроводена от художници, археолози и историци, които документират завоеванието и разкопават страната за артефакти. Именно по този начин е открит известният Розетски камък.
През XIX в. археолозите постоянно са били дилетанти, запалени по културите, които изследват, само че активността им е била обвързвана с колониализма и употребата. Така хиляди артефакти и свещени предмети са изнесени от местата им, с цел да попаднат в музеи в други страни или в частни сбирки.
По-късно през века археологията последователно става дисциплинираност с ясни морални стандарти, с открити способи и с практики съответно за местенето на артефакти. Това включва даване на подробни чертежи и скици на целия обект, както и на обособени предмети. Но към момента има нещо от остарелия „ храбър “ метод, което не изчезва изцяло – и доктор Джоунс символизира парченце от тази сантиментална, само че нездравословна визия.
„ Индиана Джоунс значително въплъщава университетския хайлайф от 30-те години на ХХ век, за които част от това държание евентуално се счита за много забавно “ – изяснява Лоуман.
Но през десетилетията региона се трансформира, като на напред във времето излизат нови подходи и рамки за разбор, които се отдалечават от обичайна археология и се концентрират повече върху науката и опитите. Възможно е да забележим проблясъка от това развиване в Инди от по-късните филми, който се усеща малко по-остарял и недостижим. Тогава действието към този момент се развива през 50-те и 60-те години на ХХ век, когато студентите по археология се насочват към систематизирания за човешкото държание, а не към фокусиран върху обектите разбор.
