Каква е равносметката от първите дни на Световната среща за

Каква е равносметката от първите дни на Световната среща за климата и какви заключения може да създадем, кои са главните тематики, по които международните водачи приказваха и показаха позиции? Това разяснява Николай Петков, координатор и специалист в екологично съдружие " За Земята " в разбор за. През първите дни от конференцията липсват подписани огромни съглашения или отправени обещания, само че най-малко на думи множеството водещи международни водачи отстояват задачите на Парижкото съглашение и потребността за задълбочаване на уговорките. Предстои да се види дали до края на конференцията ще има ново правно обвързващо климатично съглашение сред страните в света. В първите дни на конференцията по климатичните промени в Египет се състоя срещата на върха на международните водачи. На нея те сложиха на дневен ред проблемите пред конференцията – потребността от незабавни дейности в региона на климата, реализация на досегашните обещания и помощ за разрастващите се страни. На този стадий липсват нови огромни правно обвързващи съглашения. В срещата взе участие и президентът Румен Радев, който оглави българската делегация, и който предложи България да бъде хазаин на конференцията през 2024 година. Изказванията на водачите Конференцията бе открита с остра тирада на генералния-секретар на ООН Антонио Гутериш, който предизвести за продължаващото покачване на температурата на Земята. По неговите думи, човечеството е “в борбата за живота си ” и продължаваме да ускоряваме “по автомагистралата на път за климатичния пъкъл ” като продължаваме да натискаме педала на газта. Той също по този начин посочи, че макар споровете, като този в Украйна, това не би трябвало да измества вниманието от климатичните промени.  Той прикани за основаването на “Пакт за климатична взаимност ” – съглашение сред развитите и разрастващите се страни, при които по-богатите поддържат по-бедните. Гутериш съобщи, че развитите страни би трябвало да бъдат водещи, само че и така наречен нововъзникващи стопански системи (държави в развой на бърз напредък и индустриализация, които към момента нямат характерностите на развита икономика) също имат сериозна роля. Гутериш уточни Съединени американски щати и Китай като основни за реализацията на този пакт. Генералният-секретар приключи речта си с посланието:  “Човечеството има избор. Сътрудничество или гибел. Ще има или пакт за климатична взаимност, или пакт за групово самоубийство ”. Подобно по дух изказване имаше и от някогашния американски вицепрезидент и климатичен активист Ал Гор, който се разгласи срещу желанията за нови покупко-продажби за рандеман и превоз на природен газ и съобщи, че човечеството би трябвало да престане да употребява “синята атмосфера като отворен канал ”. Гор назова добива на изкопаеми горива “култура на гибелта ”. Положителни сигнали бяха изпратени от президента на Франция Еманюел Макрон. Той съобщи, че войната в Украйна няма да отклони страната от нейните климатични цели и прикани богатите страни да компенсират по-бедните, които са и най-засегнати от климатичните промени. Той също по този начин прикани за възбрана на добива на горива от дълбоки води – такива под 200 метра дълбочина, защото тази процедура крие високи и на този стадий – неизяснени опасности за морските хабитати. Подобно обръщение се чу и от немския канцлер Олаф Шолц. Той утвърди ангажираността на страната си, като дефинира, че след нужното, заради войната в Украйна и дефицита на газ, кратковременно завръщане към въглищата, 2030-та година ще бъде последна дата за излаз от потреблението им. Германия също по този начин ще усили поддръжката си за стратегии на околната среда до 6 милиарда $, от които до 2 милиарда ще отидат за запазване на горите. Интересен факт беше наличието и на сегашния английски премиер Риши Сунак, който в последния миг реши да оглави делегацията на Обединеното кралство, и на някогашния премиер Борис Джонсън. За разлика от Сунак, Джонсън участва като посетител и бе изключително сериозен към досегашното развиване на обстановката към договарянията за климата – съгласно него, след повишаването на горивата т. година се е развил “разрушителен цинизъм ” и не можем да си позволим слаби и неуверени дейности.  Развитие по водещата тематика “Загуби и вреди ”? В началото на конференцията бе маркиран слаб прогрес по въпроса за “Загуби и вреди ” – компенсирането на загуби, породени от климатичните промени в едва развитите страни. Преговарящите представители на държавни управления се съгласиха да стартират публични полемики по този въпрос, с сложена цел за приемане на заключително решение, като си сложиха период не по-късно от 2024 година Този факт обаче наподобява като следващото отсрочване, поради, че тематиката “Загуби и вреди ” е един от фокусите на COP27. На втория ден на срещата ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова останалите развити страни да последват положителния, по нейно мнение, образец на Европейския съюз за финансирането на ограничения за намаляване и акомодация, част от 100-те милиарда щатски $ годишно, обещани през 2009 г.  На конференцията не участваха президентите на Съединени американски щати и Китай, макар че те са изпратили делегации. Отсъствието на Джо Байдън може да бъде обяснено с уговорките около завършилите неотдавна междинни избори в Съединени американски щати за Конгрес и Сенат.  По време на първите дни от конференцията липсваха декларирани огромни задължения и съглашения, като да вземем за пример “Глобалния пакт за метана ”, само че бяха сложени на фокус главните проблеми – нуждата от усилване на националните приноси и финансова поддръжка за разрастващите се страни. След срещата на върха по-голямата част от водачите си потеглиха от конференцията и оставиха задачата за договарянията на делегациите. До края на конференцията предстоят диалози по отношение на плануваните тематични дни. Девети ноември бе ден на финансите, а 10 ноември е избран за ден на науката и младежта. Нови отчети и рецензии към конференцията Непосредствено преди и по време на първите дни от конференцията бяха оповестени голям брой отчети от разнообразни организации. Според нов отчет, оповестен във вторник, подсилен от Организация на обединените нации, и озаглавен “Финанси за климатични дейности ”, разрастващите се страни ще се нуждаят от общо 2 трилиона $ на година до 2030 година, за цялостното финансиране на поддръжка за ограничения за намаляване, акомодация и загуби и вреди. А в различен нов доклад на интернационалната асоциация Oxfam, се споделя, че милиардерите са виновни за 1 милион пъти повече излъчвания от средностатистическия човек. Според проучването, единствено вложенията на 125 милиардера са виновни за 393 милиона тона CO2 на година, еквивалентни на годишните излъчвания на 85 милиона коли. А това е 1 милион пъти повече от общите излъчвания на “най-бедните ” 90% в света (всеки с годишен приход, по-малък от 173 000 евро). Както и през минали години, по този начин и тази, паника буди наличието по време на събитията и даже поддръжката на огромни компании, в някои случаи даже и на такива за рандеман на изкопаеми горива. Факт е, че Кока-кола, една от най-големите компании-замърсители в света, е измежду спонсорите на COP27, което докара до обвинявания за т.нар. грийнуошинг. А се оказа, че на конференцията участват рекордно огромен брой лобисти за изкопаеми горива – общо 636. Поради тази причина деятелите, които се намират на форума, приканиха за изпъждане на “престъпните ” представители от конференията. В свое изказване Куампи Кпондзо, представител на Приятели на Земята Того, акцентира, че внезапното повишаване на броя на индустриални делегати по време на договарянията за климата ускорява концепцията, че промишлеността гледа на COP като просто един карнавал, а не като пространство, където се търсят решения за продължаващата и надвиснала климатична рецесия. Критики бяха отправени и към присъстващия на срещата президент на Световната банка Дейвид Малпас, който беше декларирал преди време, че не знае дали климатичните промени са факт.  Конференцията продължава да притегля вниманието и към тематиката за човешките права в Египет, където голям брой политически деятели, които са задържани. Олаф Шолц повдигна въпроса за ориста на намиращия се в пандиза деятел Абд ел-Фатах, който към този момент над 220 е оповестил гладна стачка против изискванията, в които е държан. Въпреки рестриктивните мерки за демонстрации тази година, деятели организираха митинги и в синята зона на договарянията. Българската делегация Страната ни е представлявана от 23-ма делегати, управлявани от президента Румен Радев. По време на конференцията  той съобщи, че България е твърдо ангажирана с задачите на Парижкото съглашение. 
Според него преходът към климатична индиферентност би трябвало да бъде добре премислен, равномерен, обществено и стопански обективен, тъй че да усилва благосъстоянието на хората, а не да го понижава. Той добави, че България ще продължи да развива и да разчита на възобновимата сила, зелените водородни решения и енергоспестяващите и съхраняващите сила технологии. Също по този начин Радев  съобщи подготвеност България да бъде хазаин на COP29 през 2024 г.  Според него това е ангажимент на България за напредъка по тематиката климатични промени в нашия район и отвън него. Освен това, съгласно предварителните проекти, през 2024 година хазаин на срещата би трябвало да бъде страна от Източна Европа. Тази концепция в действителност бе декларирана още през юни т.г. от тогавашния вицепремиер по климатичните политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Предстоят следните тематични дни от конференцията:  11 ноември – ден на декарбонизацията.
12 ноември – ден на акомодацията и земеделието.
14 ноември – ден на пола и ден на водата.
15 ноември  – ден на силата и ден на гражданското общество.
16 ноември  – ден на биоразнообразието.
17 ноември  – ден на решенията. От 6 до 18 ноември в Египет се организира 27-та конференция за климатичните промени – COP27. На срещата участват над 120 международни водачи, делегати от 196 страни и общо над 33 000 регистрирани участници – измежду които освен политици, само че и наблюдаващи, специалисти и деятели. Тазгодишният COP е вторият най-посещаван след COP26 в Глазгоу предходната година. Това е показателно за усилването на публичното внимание и ангажираността към климатичните промени през последните години.