Каква е мисията на Lilly в България днес и къде

Каква е задачата на Lilly в България през днешния ден и къде се вписват затлъстяването и диабетът?
Мисията на Lilly в България е в цялостен синхрон с нашата световна цел – да трансформираме научните нововъведения в действителни здравни резултати там, където тежестта за обществото е най-голяма.
Затлъстяването и диабетът са в центъра на тази задача, тъй като са в основата на метаболитното здраве и оказват мощно въздействие върху дълготрайните резултати – освен за пациентите, само че и за здравната система и стопанската система като цяло.

През 2025 година взехме съзнателното решение да приказваме намерено за затлъстяването в България освен като за здравно положение, а и като за стратегическо публично и икономическо предизвикателство.

Това беше значима смяна. България е обещаващ пазар, в който виждаме забележителна опция за Lilly да реализира смяна и да окаже влияние, а с нея идва и отговорността – да способстваме с данни, експертиза и дълготраен ангажимент, като в същото време продължаваме да развиваме нововъведения в области като заболяването на Алцхаймер, онкологията и имунологията, тъй че пациентите да се възползват от научния прогрес при голям брой съществени болести.

Защо Lilly дефинира затлъстяването като хронично заболяване, а не като въпрос на метод на живот, и какво се промени от предходната година насам?
Определяме затлъстяването като хронично заболяване, тъй като точно това демонстрира науката. Третирането му като въпрос на метод на живот опростява комплицирано биологично положение и подхранва стигмата, което в последна сметка води до закъснение на грижата и утежняване на здравните последици.

През 2025 година обърнахме внимание на една неуместна действителност в България – множеството хора, живеещи със затлъстяване, или не бяха диагностицирани, или не се лекуваха.

Една година по късно към този момент разполагаме с данни за действителен прогрес в системата – знак, че смяната е допустима, когато информираността, здравната процедура и здравната система
стартират да се синхронизират.

В същото време тези данни също демонстрират и какъв брой дълъг път ни следва. Дори при този растеж, единствено доста дребна част от хората, които биха имали изгода от лекуване, понастоящем го получават.

Именно по тази причина фокусът ни остава върху образованието, превъзмогването на стигмата и решения на равнище здравна система. Затлъстяването не може да бъде адресирано само посредством самостоятелни старания – нужна е здравна система, която го разпознава като хронично и лечимо заболяване.

Миналата година представихте данни за икономическото влияние на затлъстяването. Какво ни споделят тези цифри през днешния ден?
Икономическите данни остават явен сигнален сигнал. Затлъстяването коства на България над 3,31 милиарда евро всяка година, като по-голямата част от тази тежест идва от непреки разноски като загуба на работливост и отсъствия от работа, а не от директни разноски за опазване на здравето.

Това демонстрира, че затлъстяването не е просто здравен проблем – то е макроикономическо предизвикателство. Без координирани национални политики и структурни промени тези цифри няма да се трансформират.

Индивидуалните старания, изолираните начинания или краткосрочните акции не са задоволителни, с цел да извърнат наклонността при проблем от подобен мащаб.

Какви съответни политически стъпки са нужни?
България в този момент би трябвало уверено да премине от осъзнаване към деяние. Скринингът, националният указател и интегрираните пътеки на грижа към този момент не са въпрос на избор – те са нужда, в случай че желаеме действителна смяна в резултатите.

Превенцията постоянно ще бъде значима, само че тя не може да замести достъпа до лекуване за хората, които към този момент живеят със затлъстяване. Всяка година закъснение усилва както човешката цена за пациентите, по този начин и икономическата цена за обществото.

От наша позиция, затлъстяването би трябвало да бъде обсъждано като дълготрайна инвестиция в публичното здраве и икономическата резистентност.

Освен затлъстяването и диабета, кои други области остават приоритет за Lilly?
Освен метаболитното здраве, заболяването на Алцхаймер е основен приоритет за Lilly. Днес диагнозата постоянно се забавя с до две години, а появяването на лечения, които модифицират хода на болестта, прави ранната и точна диагностика по-важна от всеки път.

Биомаркерите, националните политики и протоколи ще бъдат от основно значение, с цел да могат пациентите да се възползват от нововъведенията.

В същото време продължаваме да влагаме в онкологията и имунологията, с явен фокус върху равния достъп до лечения, които трансформират лекуването.

Нашият ангажимент е дълготраен – да подсигуряваме, че научният прогрес се трансформира в действителна изгода за пациентите при голям брой съществени болести.