Ето защо не стигаме до производството на български танкове
Каква е историята на първия български танк и за какво в последна сметка планът за него не се осъществя? Това споделя най-големият колекционер на остаряла българска техника у нас Антон Оруш на уеб страницата си sandacite.bg.
През втората половина на 80-те, след осъществен разбор, български военни вземат решение, че характерният планински релеф на Балканите изисква специфичен лек „ планински “ танк – доста преносим, с огромна огнева мощност и мъчно видим от радиолокаторите.
Този план е предоставен на Военния научно-технически институт в София, с цел да създаде лек плаващ танк.
Като евентуален военен конкурент е обсъждан югославският М-84 – на междинна отдалеченост оръдието на българския би трябвало да му нанася провали. По това време се чака и Гърция и Турция скоро да одобряват на въоръжение немския танк „ Леопард 2 “, по тази причина задачата е да му се опълчи съответно противопоставяне измежду характерния балкански релеф.
По това време в Казанлък се създава бойната машина за пехотата БМП-23. Проектантите усилват бронята ѝ, повдигат борда (за по-добро плаване) и усилват про́света. Иновация е потреблението в танка на многослойна ризница от плочи зеолит – минерал, добиван в Родопите, извънредно резистентен против противотанкови муниции. Такава ризница има и антирадарни качества поради характерния материал и неналичието на процеп сред листовете ѝ.
Теглото на танка е проектирано да бъде 18 т., а екипажът – от трима души. Максималната му скорост е планувана за 70 км/ч на суша и 6 при корабоплаване. Производството би трябвало да се разпредели сред няколко предприятия. Заводът „ Зебра “ в Курило е планувано да създава гъсениците, Заводът за дизелови мотори във Варна – мотора на танка (600 – 700 к.с.), а картечницата ПКТ към този момент се създава от цех „ Арсенал “ – Казанлък. За производител на МТ-12 пък е очакван Заводът за тежко машиностроене в Радомир, а снарядите ще идват от ВМЗ Сопот. Производители на ризница са няколко предприятия в разнообразни а най-после танкът ще се сглобява също в Радомир.
В края на 1988 година амбициозният план е към този момент подготвен и се преглежда на високо държавно ниво. Той е утвърден и от руски военни специалисти, въпреки те да не го гледат с изключително положително око, тъй като се планува за експорт, да вземем за пример в Бразилия. Затова на България е препоръчан импорт на руските ПТ-76 на доста ниска цена и помощ в модернизирането им, само че заместник-министърът на защитата ген.-полк. Борис Тодоров изрично се опълчва. Той счита, че България би трябвало да има повече свои оръжия, съгласно него ПТ-76 е стар, има слаба ризница и маломощно оръдие. Пратениците почитат доводите и стартира направата на макети и елементи.
Междувременно обаче идва 10.ХІ.1989 година и въпреки финансирането внезапно да понижава, въпреки всичко стартират контакти с израелски производители, които да доставят за танка високотехнологични наблюдателни уреди. Малко по-късно обаче Институтът е закрит, конструкторите са уволнени, документите – унищожена, а от плана за български танк се резервира само макетът.
През втората половина на 80-те, след осъществен разбор, български военни вземат решение, че характерният планински релеф на Балканите изисква специфичен лек „ планински “ танк – доста преносим, с огромна огнева мощност и мъчно видим от радиолокаторите.
Този план е предоставен на Военния научно-технически институт в София, с цел да създаде лек плаващ танк.
Като евентуален военен конкурент е обсъждан югославският М-84 – на междинна отдалеченост оръдието на българския би трябвало да му нанася провали. По това време се чака и Гърция и Турция скоро да одобряват на въоръжение немския танк „ Леопард 2 “, по тази причина задачата е да му се опълчи съответно противопоставяне измежду характерния балкански релеф.
По това време в Казанлък се създава бойната машина за пехотата БМП-23. Проектантите усилват бронята ѝ, повдигат борда (за по-добро плаване) и усилват про́света. Иновация е потреблението в танка на многослойна ризница от плочи зеолит – минерал, добиван в Родопите, извънредно резистентен против противотанкови муниции. Такава ризница има и антирадарни качества поради характерния материал и неналичието на процеп сред листовете ѝ.
Теглото на танка е проектирано да бъде 18 т., а екипажът – от трима души. Максималната му скорост е планувана за 70 км/ч на суша и 6 при корабоплаване. Производството би трябвало да се разпредели сред няколко предприятия. Заводът „ Зебра “ в Курило е планувано да създава гъсениците, Заводът за дизелови мотори във Варна – мотора на танка (600 – 700 к.с.), а картечницата ПКТ към този момент се създава от цех „ Арсенал “ – Казанлък. За производител на МТ-12 пък е очакван Заводът за тежко машиностроене в Радомир, а снарядите ще идват от ВМЗ Сопот. Производители на ризница са няколко предприятия в разнообразни а най-после танкът ще се сглобява също в Радомир.
В края на 1988 година амбициозният план е към този момент подготвен и се преглежда на високо държавно ниво. Той е утвърден и от руски военни специалисти, въпреки те да не го гледат с изключително положително око, тъй като се планува за експорт, да вземем за пример в Бразилия. Затова на България е препоръчан импорт на руските ПТ-76 на доста ниска цена и помощ в модернизирането им, само че заместник-министърът на защитата ген.-полк. Борис Тодоров изрично се опълчва. Той счита, че България би трябвало да има повече свои оръжия, съгласно него ПТ-76 е стар, има слаба ризница и маломощно оръдие. Пратениците почитат доводите и стартира направата на макети и елементи.
Междувременно обаче идва 10.ХІ.1989 година и въпреки финансирането внезапно да понижава, въпреки всичко стартират контакти с израелски производители, които да доставят за танка високотехнологични наблюдателни уреди. Малко по-късно обаче Институтът е закрит, конструкторите са уволнени, документите – унищожена, а от плана за български танк се резервира само макетът.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ