Как „Шуми Марица“ става национален химн след Съединението?
Каква е историята на кървавата ария на бойната ни популярност и по какъв начин „ Шуми Марица “ се трансформира в националния ни химн след Съединението на България?
В мигове на национални тествания, когато патриотизмът е доказван с кръв, от освободителните битки до Втората международна война, една ария се носи по българските бойни полета.
„ Шуми Марица “ на всички места се е слушала, че доста постоянно даже оркестърът е предвождал българските войски “, сподели Славея Сурчева, специалист – НВИМ.
Славея Сурчева от Националния военноисторически музей ни придвижва във времената след Съединението, когато „ Шуми Марица “ се трансформира в народен химн. Но не със закон, а поради любовта на българите.
„ Всички създатели, които са описвали войната споделят за въздействието, което тази ария има над българите. Той на никое място не одобрен в документ, нито в Конституцията е написано, че „ Шуми Марица “ е химнът на България. Върхов миг в историята е сръбско-българската война, която ние водим, с цел да защитим съединението на Княжество България с Източна Румелия “, описа Славея Сурчева.
Оказва се, че „ Шуми Марица “ се ражда още преди Съединението. Автор на текста е учителят Никола Живков, а музиката взима от кавър на немска военна ария.
„ Той е секретар на четата на Филип Тотю и дружно с нея взе участие в сръбско-турската война от 1876 година След войната той отива в Плоещ, където написа текста на „ Шуми Марица “. Една от песните, която е много известна по това време е една немска ария, в превод заглавието ѝ е „ Когато бойците минават през града “. Но в действителност „ Шуми Марица “ военният марш, който познаваме през днешния ден, го познаваме с текста на Иван Вазов “, описа още специалистът Славея Сурчева.
„ Шуми Марица “ е нашият народен химн от 1886 до 1947 година. Тогава България става Народна република, а комунистическата власт пробва да заличи връзките с монархическото минало на страната ни.
Но макар политиката, до ден сегашен, няма формален празник, в който гвардейски духов оркестър да не извършва кървавата ария на бойната ни популярност.
В мигове на национални тествания, когато патриотизмът е доказван с кръв, от освободителните битки до Втората международна война, една ария се носи по българските бойни полета.
„ Шуми Марица “ на всички места се е слушала, че доста постоянно даже оркестърът е предвождал българските войски “, сподели Славея Сурчева, специалист – НВИМ.
Славея Сурчева от Националния военноисторически музей ни придвижва във времената след Съединението, когато „ Шуми Марица “ се трансформира в народен химн. Но не със закон, а поради любовта на българите.
„ Всички създатели, които са описвали войната споделят за въздействието, което тази ария има над българите. Той на никое място не одобрен в документ, нито в Конституцията е написано, че „ Шуми Марица “ е химнът на България. Върхов миг в историята е сръбско-българската война, която ние водим, с цел да защитим съединението на Княжество България с Източна Румелия “, описа Славея Сурчева.
Оказва се, че „ Шуми Марица “ се ражда още преди Съединението. Автор на текста е учителят Никола Живков, а музиката взима от кавър на немска военна ария.
„ Той е секретар на четата на Филип Тотю и дружно с нея взе участие в сръбско-турската война от 1876 година След войната той отива в Плоещ, където написа текста на „ Шуми Марица “. Една от песните, която е много известна по това време е една немска ария, в превод заглавието ѝ е „ Когато бойците минават през града “. Но в действителност „ Шуми Марица “ военният марш, който познаваме през днешния ден, го познаваме с текста на Иван Вазов “, описа още специалистът Славея Сурчева.
„ Шуми Марица “ е нашият народен химн от 1886 до 1947 година. Тогава България става Народна република, а комунистическата власт пробва да заличи връзките с монархическото минало на страната ни.
Но макар политиката, до ден сегашен, няма формален празник, в който гвардейски духов оркестър да не извършва кървавата ария на бойната ни популярност.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ