Земята не е плоска, но Вселената вероятно е
Каква е формата на Вселената? Този на пръв взор елементарен въпрос озадачава учените от години. За да отговорим на него вярно, би трябвало да разплетем, с изключение на всичко останало, загадката на тъмната материя и тъмната сила. На този стадий обаче не разполагаме с нужните за тази цел принадлежности.
Ето за какво сега само можем да допускаме. Доколкото ни е известно, Вселената е триизмерно плоска. Не, това не значи, че живеем в Плоскоземия или че по някакъв метод нашата планета е плоска (защото в действителност не е). Всичко е обвързвано с геометрията на Вселената, а плоската Вселена в действителност има една доста семпла геометрия – две паралелни линии в тази Вселена, които в никакъв случай не се пресичат, а сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е постоянно 180 градуса.
Геометрията на Вселената се пресмята чрез стойностите на другите съставни елементи – електромагнитна радиация, елементарна материя, тъмна материя и тъмна сила. Ако общият общ брой на плътността на всички тези детайли съвпадне с несъмнено число, наречено „ сериозна компактност “, то Вселената е плоска. Ако цената е по-ниска или по-висока, то геометрията ще бъде доста по-различна – както можете да видите по-долу.
Източник: NASA/WMAP Science Team
Ако плътността на вселената е по-малка от тази сериозна компактност, то формата ще прилича седло или късче чипс (ако вселената е двуизмерна). В тази Вселена две паралелни линии освен, че не се пресичат, само че и последователно се раздалечават. Това е така наречен „ отворена Вселена).
В другата прекаленост съществува така наречен „ затворена Вселена “. Вселената в този случай има геометрия, която е двуизмерният еквивалент на повърхността на сфера. Това не значи, че Вселената е една огромна топка – това просто са самобитни способи, чрез които можем да разберем сложността на 4-измерна геометрия благодарение на нещо, с което сме добре осведомени.
В една затворена Вселена паралелните линии се пресичат два пъти. Това може и да ви се коства изцяло неправилно, само че е елементарно да си го представим. Да вземем за образец меридианите – мислените линии, ситуирани върху земната повърхнина, от северния до южния полюс, съдържащи всички точки с една и съща географска дължина. Тези линии са паралелни една по отношение на друга при екватора. Всички те обаче се срещат при Северния и Южния полюс.
Как сме достигнали до тези догатки? Наблюденията на съставените елементи на Вселената ни споделят, че нашата Вселена е извънредно близо до сериозната компактност – т.е. доста е евентуално тя да е плоска. Въпреки че геометрията е относително елементарна, съществуват голям брой физически проблем по пътя ни.
На първо място, не знаем какво тъкмо съставляват тъмната материя и тъмната сила. Много е евентуално те да повлияят на геометрията на Вселената. Дори и да пренебрегваме този проблем, съществуват още редица други спънки. За да може Вселената да има компактност, която е извънредно близка до сериозната през днешния ден, това значи, че по време на Големия гърмеж тя би трябвало да е тъкмо толкоз, колкото е и сериозната. А на този стадий не съществуват доказателства, които да накарат а мислим, че това е по този начин.
Източник: IFLScience
