Каква е драмата с вноса на слънчоглед от Аржентина? От

Каква е драмата с вноса на слънчоглед от Аржентина? От две седмици в публичния спор си проправя път въпросът с предстоящото идване в България на няколко кораба със слънчоглед от Южна Америка; прочее, кораби пътуват и за Румъния. Местните производители се пробват да привлекат поддръжка най-много с два аргумента – единият е евентуалната заплаха поради другите регулации за зърнопроизводство в страна отвън Европейски Съюз, а другият е предстоящото събаряне на цената на националния и районния пазар. няма по какъв начин (все още) да знаем, само че икономическите измерения на проблема заслужават къс коментар. Дава го Лъчезар Богданов, представен от ФОКУС .

Оказва ли въздействие вносът на цените в района? Да, естествено – само че това е тъкмо мечтаният пазарен резултат. Това е проява по какъв начин свободната замяна и конкуренция предизвикват успеваемостта и дават изгоди на потребителите. Ако в един район на света има добра годишна продукция – какъвто е казусът с миналогодишната и тазгодишната годишна продукция от слънчоглед в Аржентина – най-логично е продукцията да се изнася и осъществя там, където има търсене. Впрочем, българските производители на пшеница вършат тъкмо това – изнасят 70-80% от създадените количества на външни пазари. Международната свободна търговия с храни – станала допустима както поради либерализация, по този начин и поради софтуерния прогрес на превоза в последните няколко епохи – е най-значимият фактор за продоволствена сигурност и попречване на глада в световен мащаб.

Но да се върнем към слънчогледа и олиото. По последни данни от Министерство на земеделието и храните, добивът през 2025 година е бил към 1,5 милиона тона, началните ресурси – към 175 хиляди тона, потреблението за преправка доникъде на февруари – към 927 хиляди тона, и като отстраняваме относително скромните количества импорт и експорт, все още има ресурси от малко под 950 хиляди тона.  В същото време, в България има настоящ потенциал за преправка на 4,5 милиона тона слънчоглед. Очевидно е, че той няма по какъв начин да се натовари с локален рандеман, и че при удобна обстановка за реализация на олио, ще има импорт на суровина. Това се е случвало доста пъти в предишното.

За подтекст е нужно да напомним, че от края на лятото до януари борсовата цена на слънчогледовото олио нарастват с над 11%. " По учебник “ това е тласък за производителите, които са стимулирани да усилят предлагането, а при липса на локална суровина разумната стъпка е да се уговорят доставки посредством импорт. Още повече, вносът разрешава цената на слънчогледовото семе да не се повиши. Пазарните участници регистрират спад на цената на българския пазар – това е повода за обществено демонстрираното неодобрение на земеделците – като корекцията все още е към 30-40 евро на звук, или към 8%. Много или малко е това? Изглежда, че цената се върна на равнищата от лятото на 2025 година

Накратко: нищо ново не се е случило, а следим по какъв начин пазарните сили и конкуренцията работят за по-висока продуктивност и изгоди за потребителите.