Каква е драмата с вноса на слънчоглед от Аржентина? От

Каква е драмата с вноса на слънчоглед от Аржентина? От две седмици в публичния спор си проправя път въпросът с предстоящото идване в България на няколко кораба със слънчоглед от Южна Америка; прочее, кораби пътуват и за Румъния. Местните производители се пробват да привлекат поддръжка най-много с два аргумента – единият е евентуалната заплаха поради другите регулации за зърнопроизводство в страна отвън Европейски Съюз, а другият е предстоящото събаряне на цената на националния и районния пазар. Дали аржентинският слънчоглед дава отговор на условията за допускане до единния пазар няма по какъв начин (все още) да знаем, само че икономическите измерения на проблема заслужават къс коментар.

Оказва ли въздействие вносът на цените в района? Да, естествено – само че това е тъкмо мечтаният пазарен резултат. Това е проява по какъв начин свободната замяна и конкуренция предизвикват успеваемостта и дават изгоди на потребителите. Ако в един район на света има добра годишна продукция – какъвто е казусът с миналогодишната и тазгодишната годишна продукция от слънчоглед в Аржентина – най-логично е продукцията да се изнася и осъществя там, където има търсене. Впрочем, българските производители на пшеница вършат тъкмо това – изнасят 70-80% от създадените количества на външни пазари. Международната свободна търговия с храни – станала допустима както поради либерализация, по този начин и поради софтуерния прогрес на превоза в последните няколко епохи – е най-значимият фактор за продоволствена сигурност и попречване на глада в световен мащаб.

Но да се върнем към слънчогледа и олиото. По последни данни от Министерство на земеделието и храните, добивът през 2025 година е бил към 1,5 милиона тона, началните ресурси – към 175 хиляди тона, потреблението за преправка доникъде на февруари – към 927 хиляди тона, и като отстраняваме относително скромните количества импорт и експорт, все още има ресурси от малко под 950 хиляди тона. В същото време, в България има настоящ потенциал за преправка на 4,5 милиона тона слънчоглед. Очевидно е, че той няма по какъв начин да се натовари с локален рандеман, и че при удобна обстановка за реализация на олио, ще има импорт на суровина. Това се е случвало доста пъти в предишното.

За подтекст е нужно да напомним, че от края на лятото до януари борсовата цена на слънчогледовото олио нарастват с над 11%. „ По учебник “ това е тласък за производителите, които са стимулирани да усилят предлагането, а при липса на локална суровина разумната стъпка е да се уговорят доставки посредством импорт. Още повече, вносът разрешава цената на слънчогледовото семе да не се повиши. Пазарните участници регистрират спад на цената на българския пазар – това е повода за обществено демонстрираното неодобрение на земеделците – като корекцията все още е към 30-40 евро на звук, или към 8%. Много или малко е това? Изглежда, че цената се върна на равнищата от лятото на 2025 година

Накратко: нищо ново не се е случило, а следим по какъв начин пазарните сили и конкуренцията работят за по-висока продуктивност и изгоди за потребителите.

*Текстът е от на Института за пазарна стопанска система.