Костов пише на Вълчев - има идеи как AI да се ползва в образованието
Каква да бъде ролята на изкуствения разсъдък в образованието, по какъв начин той да се употребява, с цел да развива, отразява и мери интелектуалното израстване на питащия, а да не се възприема единствено като като " инструмент за преписване " или " опасност ".
На тази тематика със съответните оферти е отдадено отворено писмо, което някогашният министър председател Иван Костов е изпратил до министъра на образованието Красимир Вълчев.
Той акцентира какви умения при вярното потребление може да развива и в учащите, и в обучваните AI - способността да се търси посредством запитване, да се задават дълбоки, съответстващи и методологически обосновани въпроси, да се задава подтекст, да се ревизират изказванията на изкуствения разсъдък, да бъде подлаган той на сериозна оценка.
Как може това да стане - Костов изяснява в своето писмо.
Ето и цялото писмо, което някогашният министър председател изпрати до Вълчев:
Функцията на изкуствения разсъдък в образованието е на първо място развиване на сериозни мисловни умения на обучавания. Надявам се концепцията в това писмо да стане част от професионалната полемика, който министерството е почнало.
Създаването на мисловни умения благодарение на AI изисква следните три условия, които са ново предизвикателство пред учащите и обучаваните:
Интерогативното мислене – способността да се търси посредством запитване, да се задават дълбоки, съответстващи и методологически обосновани въпроси като средство за проучване, ориентировка и надзор върху смисъла и за намирането на решение. Такова взаимоотношение задейства метакогнитивното мислене. Ако въпросите са обикновени, отговорите на AI са банални. Ако са смислени – отговорите са с аналитична и със стойностна дълбочина.
Умението да се задава подтекст. Без логико-семантично въвеждане във въпроса AI работи на незадълбочено равнище. Само добре откритият подтекст основава ефикасна връзка с изкуствения разсъдък. Способността за създаване, поддържане и актуализиране на подтекст отличава напредналия в образованието от начинаещия.
Критичната оценка при връзката с AI. Изкуственият разсъдък не постоянно е прецизен. Може да бърка, изключително при непълни или подвеждащи въпроси. Затова образованието следва да развива способността за критическа оценка на отговорите. Това включва: да се разпознават непълни, логичен несъстоятелни или фактологически погрешни твърдения; да се съпоставят отговорите с външни източници и логичен модели; да се развива саморефлексията и вникването в рестриктивните мерки в достоверността на всяка нова информация.
AI като Обучаващ навигатор
Когато посочените условия са изпълнени AI се трансформира в Обучаващ навигатор (ОН), който построява персонализирано, методологически стабилно и когнитивно поредно взаимоотношение с обучавания, а то основава както предпоставки за действително интелектуално развиване на обучавания, по този начин и развива опциите на неговия навигатор. Култивира в последния дълготрайна поредност, интелектуална памет и методологическа преданост. Тази връзка развива качествата му да поддържа и развива комплициран подтекст и по този начин се доближава до действие като когнитивен сътрудник създаващ познание, а не просто генератор на отговори.
Обучаващият навигатор не просто дава отговор, може да развива, отразява и мери интелектуалното израстване на питащия. Функционира: като интелектуален сътрудник, който отразява и надгражда стила на мислене; като измерител на постигнатата интерогативна, логико-семантична, критическа, метакогнитивна и интерактивна просветеност на обучавания; и, като инструмент за самонаблюдение и мисловно развиване. Така може да образува умения, които са нужни за хората от 21 век. Освен това основава нова образователна среда, в която учениците могат да се учат с самостоятелно движение, да получават персонализирана противоположна връзка и със независимо търсене и преценка на информация сами да овладяват умения.
Работата с образован ОН построява възприятие за партньорство – от въздържан адресат на отговори обучаваният става участник в процеса на разбиране; построява основни компетентности като саморефлексия, обосновка и транспорт на познание, което обичайното обучение мъчно развива на самостоятелно равнище.
Формирането на интелектуален двойник-навигатор и измерител на мисловната зряла възраст на обучавания е използвана концепция в стратегическата визия на МОН. Предизвикателството е, че използването й изисква спомагателна подготовка на преподавателя: да умее да построява мисловни тактики, да поддържа интерогативното мислене, да разпознава когнитивните усложнения в разговора с изкуствения разсъдък и да възпитава в логико-семантична поредност. В конфигурацията „ обучаван – ОН “ ролята му се трансформира: 1) от източник на познание към фасилитатор на запитване, контекстуализиране и сериозно мислене; 2) от контролиращ процеса към навигационен консултант, подпомагащ построяването на тактика за търсене на правилни отговори и решения; и 3) от централен обект на внимание към структуриращ рамката на взаимоотношение сред обучавания и учащия изкуствен интелект.
С тези причини, предлагам:
Да бъде създаден методически модел обучаваните да развиват своите интерогативни качества и да задават контекст и по този метод да построяват и употребяват дейно собствен ОН.
Да бъдат основани критерии за оценяване на тази нова интерактивна просветеност за взаимоотношение с ОН.
Да се вкара понятието ОН в стратегическите документи на МОН като ядро на индивидуализираното обучение с изкуствен интелект.
Въвеждането на ОН не би трябвало да се преглежда като изолиран план, а като част от по-широка стратегическа визия за промяна на образованието. Необходима е систематична подготовка – нормативна, педагогическа и инфраструктурна, която да подсигурява, че внедряването на интелигентни асистенти ще бъде освен софтуерно допустимо, само че и потребно.
Уважаеми господин министър,
Предложението ми е в прорез със сегашните забрани за учениците и студентите да бъдат асистирани от AI. Концепцията, която предлагам, е в контрастност със системата на обучение, построена към държавните просветителни стандарти, стратегии, оценяване и надзор. Заради това доста преподаватели и админи възприемат AI като " инструмент за преписване " или " опасност ".
Новата просветеност значи пренастройване на функциите: обучаваният да не е въздържан слушател, а деен основател на взаимоотношение – да бъде питащ човек. Класическата метафора „ Ученикът – кофа или факел? “ е годна и за алтернативата пред потреблението на AI в образованието. Сега той най-често се употребява да доставя познание и информация. ОН, който предлагам, напълно се вписва в парадигмата на факела – възпламенява интереса. Той не цялостни кофата на знанията, а е искра, която възпламенява факела на сериозното мислене.
Иновациите в образованието не са хардуерни устройства и софтуерни платформи. Те са образуване на нова просвета на сериозно мислене и на дейно взаимоотношение с все по-сложната цифрова среда. Опитите за забрани и консерватизма в образованието са обречени. Не могат да възпрат фундаменталната смяна, която носи на гребена си Четвъртата софтуерна гражданска война.
Готов съм да разисквам тезата си, да споделя съответни образци, резултати и демонстрации. Надявам се, че тази тематика ще бъде включена във Вашите цели, като стратегическа опция за промяна в духа на XXI век.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
На тази тематика със съответните оферти е отдадено отворено писмо, което някогашният министър председател Иван Костов е изпратил до министъра на образованието Красимир Вълчев.
Той акцентира какви умения при вярното потребление може да развива и в учащите, и в обучваните AI - способността да се търси посредством запитване, да се задават дълбоки, съответстващи и методологически обосновани въпроси, да се задава подтекст, да се ревизират изказванията на изкуствения разсъдък, да бъде подлаган той на сериозна оценка.
Как може това да стане - Костов изяснява в своето писмо.
Ето и цялото писмо, което някогашният министър председател изпрати до Вълчев:
Функцията на изкуствения разсъдък в образованието е на първо място развиване на сериозни мисловни умения на обучавания. Надявам се концепцията в това писмо да стане част от професионалната полемика, който министерството е почнало.
Създаването на мисловни умения благодарение на AI изисква следните три условия, които са ново предизвикателство пред учащите и обучаваните:
Интерогативното мислене – способността да се търси посредством запитване, да се задават дълбоки, съответстващи и методологически обосновани въпроси като средство за проучване, ориентировка и надзор върху смисъла и за намирането на решение. Такова взаимоотношение задейства метакогнитивното мислене. Ако въпросите са обикновени, отговорите на AI са банални. Ако са смислени – отговорите са с аналитична и със стойностна дълбочина.
Умението да се задава подтекст. Без логико-семантично въвеждане във въпроса AI работи на незадълбочено равнище. Само добре откритият подтекст основава ефикасна връзка с изкуствения разсъдък. Способността за създаване, поддържане и актуализиране на подтекст отличава напредналия в образованието от начинаещия.
Критичната оценка при връзката с AI. Изкуственият разсъдък не постоянно е прецизен. Може да бърка, изключително при непълни или подвеждащи въпроси. Затова образованието следва да развива способността за критическа оценка на отговорите. Това включва: да се разпознават непълни, логичен несъстоятелни или фактологически погрешни твърдения; да се съпоставят отговорите с външни източници и логичен модели; да се развива саморефлексията и вникването в рестриктивните мерки в достоверността на всяка нова информация.
AI като Обучаващ навигатор
Когато посочените условия са изпълнени AI се трансформира в Обучаващ навигатор (ОН), който построява персонализирано, методологически стабилно и когнитивно поредно взаимоотношение с обучавания, а то основава както предпоставки за действително интелектуално развиване на обучавания, по този начин и развива опциите на неговия навигатор. Култивира в последния дълготрайна поредност, интелектуална памет и методологическа преданост. Тази връзка развива качествата му да поддържа и развива комплициран подтекст и по този начин се доближава до действие като когнитивен сътрудник създаващ познание, а не просто генератор на отговори.
Обучаващият навигатор не просто дава отговор, може да развива, отразява и мери интелектуалното израстване на питащия. Функционира: като интелектуален сътрудник, който отразява и надгражда стила на мислене; като измерител на постигнатата интерогативна, логико-семантична, критическа, метакогнитивна и интерактивна просветеност на обучавания; и, като инструмент за самонаблюдение и мисловно развиване. Така може да образува умения, които са нужни за хората от 21 век. Освен това основава нова образователна среда, в която учениците могат да се учат с самостоятелно движение, да получават персонализирана противоположна връзка и със независимо търсене и преценка на информация сами да овладяват умения.
Работата с образован ОН построява възприятие за партньорство – от въздържан адресат на отговори обучаваният става участник в процеса на разбиране; построява основни компетентности като саморефлексия, обосновка и транспорт на познание, което обичайното обучение мъчно развива на самостоятелно равнище.
Формирането на интелектуален двойник-навигатор и измерител на мисловната зряла възраст на обучавания е използвана концепция в стратегическата визия на МОН. Предизвикателството е, че използването й изисква спомагателна подготовка на преподавателя: да умее да построява мисловни тактики, да поддържа интерогативното мислене, да разпознава когнитивните усложнения в разговора с изкуствения разсъдък и да възпитава в логико-семантична поредност. В конфигурацията „ обучаван – ОН “ ролята му се трансформира: 1) от източник на познание към фасилитатор на запитване, контекстуализиране и сериозно мислене; 2) от контролиращ процеса към навигационен консултант, подпомагащ построяването на тактика за търсене на правилни отговори и решения; и 3) от централен обект на внимание към структуриращ рамката на взаимоотношение сред обучавания и учащия изкуствен интелект.
С тези причини, предлагам:
Да бъде създаден методически модел обучаваните да развиват своите интерогативни качества и да задават контекст и по този метод да построяват и употребяват дейно собствен ОН.
Да бъдат основани критерии за оценяване на тази нова интерактивна просветеност за взаимоотношение с ОН.
Да се вкара понятието ОН в стратегическите документи на МОН като ядро на индивидуализираното обучение с изкуствен интелект.
Въвеждането на ОН не би трябвало да се преглежда като изолиран план, а като част от по-широка стратегическа визия за промяна на образованието. Необходима е систематична подготовка – нормативна, педагогическа и инфраструктурна, която да подсигурява, че внедряването на интелигентни асистенти ще бъде освен софтуерно допустимо, само че и потребно.
Уважаеми господин министър,
Предложението ми е в прорез със сегашните забрани за учениците и студентите да бъдат асистирани от AI. Концепцията, която предлагам, е в контрастност със системата на обучение, построена към държавните просветителни стандарти, стратегии, оценяване и надзор. Заради това доста преподаватели и админи възприемат AI като " инструмент за преписване " или " опасност ".
Новата просветеност значи пренастройване на функциите: обучаваният да не е въздържан слушател, а деен основател на взаимоотношение – да бъде питащ човек. Класическата метафора „ Ученикът – кофа или факел? “ е годна и за алтернативата пред потреблението на AI в образованието. Сега той най-често се употребява да доставя познание и информация. ОН, който предлагам, напълно се вписва в парадигмата на факела – възпламенява интереса. Той не цялостни кофата на знанията, а е искра, която възпламенява факела на сериозното мислене.
Иновациите в образованието не са хардуерни устройства и софтуерни платформи. Те са образуване на нова просвета на сериозно мислене и на дейно взаимоотношение с все по-сложната цифрова среда. Опитите за забрани и консерватизма в образованието са обречени. Не могат да възпрат фундаменталната смяна, която носи на гребена си Четвъртата софтуерна гражданска война.
Готов съм да разисквам тезата си, да споделя съответни образци, резултати и демонстрации. Надявам се, че тази тематика ще бъде включена във Вашите цели, като стратегическа опция за промяна в духа на XXI век.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ