Делириум с кебапчета
Както всяка пушка си има елементи, по този начин и всеки организъм си има своя делириум. Някои гонят паяци по стените, други лазят по пода, с цел да ловят змии и гущери, трети стрелят по ниско летящи розови слонове, а моят организъм се включва непосредствено в контакта на околната среда и беседва с нея. Веднъж да вземем за пример приказвах с отсрещния стол, доста забавен събеседник, различен път пробвах да обменя мисли с дървото против нас, само че то се оказа огромно дърво и нищо не научих от него, от време на време беседвам самичък със себе си, само че не е толкоз забавно, тъй като си знам отговорите на въпросите авансово.
Днес обаче ми провървя - до момента в който гонех маслинката в чинията, а тя тичаше и опитваше да се избави, в краката ми се отърка нещо.
- Здрасти, кебапчийско коте - споделих приветливо. - Как е животът?
И въобще не се учудих, когато котето ми отговори.
- Слаба ракия - рече. - Животът нарастна, никой нищичко не пуска, всеки гледа всичко самичък да си изяде. А свободата на котките, обезпечена от ветеринарите и коткозащитниците, за нищо към този момент я нямате.
Котката, както знаем от дядо Киплинг, е най-свободното създание - тя върви и броди където си ще, изключително към кебапчийниците.
- Няма към този момент безвъзмезден обяд, коте - означих. - Такива времена пристигнаха - кебапчето би трябвало да се заслужи!
Кебапчийското коте се замисли.
- Да ти донеса мишка? В мазето има доста.
- Не ми би трябвало лов на дребно. Аман от мишкуване! Една уважаваща себе си кебапчийска котка би трябвало да има по-високи цели!
Котето се отърка и в другия ми крайник.
- Да помъркам мощно, тъй че всички да схванат какъв брой добър и великодушен човек си?
Отказах офертата. Не ми би трябвало да знаят, че съм добър - по-добре е да ми имат страха.
- Ами - въодушеви се котето, - покажи ми кой от всичките тия в близост ти е най-неприятен, ще ида да му пусна бълхи, та да се драпка посред кебапчийницата и всички да му се смеят!
Това към този момент беше друго. Показах му неприятния вид, котето се усука към него и единствено след минутка от всички маси хем се присмиваха, хем се дърпаха по-настрани, та да не прескочи някоя бълха и по тях.
- Това беше добре - похвалих кебапчийското коте. - Само че не мога в този момент да ти дам от кебапчето - ще стане ясно и на кьоравите, че аз съм те пратил. Хората би трябвало да имат вяра, че си изразител на личното си без значение мнение и си подходило обективно и безкористно, като си пуснало насекоми в крачолите на обекта за да разобличиш моралната му и физическа нечистоплътност. Така вършат същинските кебапчийски котки!
- Да, да - поклати глава котето. - Ей поради такива като теб съгласно статистиката съм на 100 и единайсето място по угоеност и независимост! Даже етиопските котки са по-добре от мен! Дай кебапче, де, не се стискай!
Помислих малко.
- Свободата, коте, е на върха на ноктите. Щом ти трябват кебапче и независимост - виждаш ли оня тулуп там? Отиваш, значи, скачаш на масата, отнасяш му мръвката от чинията под претекст, че ти би трябвало за без значение кебапчийско следствие, и изчезваш по най-бързия метод.
- Да ти имах делириума - въздъхна котето. - Онзи знаеш ли по какъв начин бие!
- Ами - предложих, - намерения по какъв начин да организираш работата по този начин, че въобще да не стопли, че си било ти!
Интелигентни същества са това котките - единствено след минута 10 кебапчийски котки се въртяха и мяучеха към масата на дебелака и до момента в който той се залисваше с тях, моят поддръжник му сви пържолата и я отнесе зад ъгъла за самостоятелното си следствие.
Там обаче го сдавиха два помияра и котето още веднъж се върна.
- Те споделиха, че са по-компетентни по мръвските органи от мен - оплака се. - И ми я взеха! Аз какво да върша в този момент?
- Ами - въздъхнах, - ще изчакаме идващия ми делириум, та да ги попитам кой ли ги изпрати пък тях… С способените помияри човек би трябвало да внимава - изключително когато не се знае сигурно кой ги е насъскал…
В нерешителен делириум живеем, да ви кажа, в случай че не знаете! И един съвет - пазете си чиниите, че доста кебапчийска сбирщина се навъди в последно време!
Днес обаче ми провървя - до момента в който гонех маслинката в чинията, а тя тичаше и опитваше да се избави, в краката ми се отърка нещо.
- Здрасти, кебапчийско коте - споделих приветливо. - Как е животът?
И въобще не се учудих, когато котето ми отговори.
- Слаба ракия - рече. - Животът нарастна, никой нищичко не пуска, всеки гледа всичко самичък да си изяде. А свободата на котките, обезпечена от ветеринарите и коткозащитниците, за нищо към този момент я нямате.
Котката, както знаем от дядо Киплинг, е най-свободното създание - тя върви и броди където си ще, изключително към кебапчийниците.
- Няма към този момент безвъзмезден обяд, коте - означих. - Такива времена пристигнаха - кебапчето би трябвало да се заслужи!
Кебапчийското коте се замисли.
- Да ти донеса мишка? В мазето има доста.
- Не ми би трябвало лов на дребно. Аман от мишкуване! Една уважаваща себе си кебапчийска котка би трябвало да има по-високи цели!
Котето се отърка и в другия ми крайник.
- Да помъркам мощно, тъй че всички да схванат какъв брой добър и великодушен човек си?
Отказах офертата. Не ми би трябвало да знаят, че съм добър - по-добре е да ми имат страха.
- Ами - въодушеви се котето, - покажи ми кой от всичките тия в близост ти е най-неприятен, ще ида да му пусна бълхи, та да се драпка посред кебапчийницата и всички да му се смеят!
Това към този момент беше друго. Показах му неприятния вид, котето се усука към него и единствено след минутка от всички маси хем се присмиваха, хем се дърпаха по-настрани, та да не прескочи някоя бълха и по тях.
- Това беше добре - похвалих кебапчийското коте. - Само че не мога в този момент да ти дам от кебапчето - ще стане ясно и на кьоравите, че аз съм те пратил. Хората би трябвало да имат вяра, че си изразител на личното си без значение мнение и си подходило обективно и безкористно, като си пуснало насекоми в крачолите на обекта за да разобличиш моралната му и физическа нечистоплътност. Така вършат същинските кебапчийски котки!
- Да, да - поклати глава котето. - Ей поради такива като теб съгласно статистиката съм на 100 и единайсето място по угоеност и независимост! Даже етиопските котки са по-добре от мен! Дай кебапче, де, не се стискай!
Помислих малко.
- Свободата, коте, е на върха на ноктите. Щом ти трябват кебапче и независимост - виждаш ли оня тулуп там? Отиваш, значи, скачаш на масата, отнасяш му мръвката от чинията под претекст, че ти би трябвало за без значение кебапчийско следствие, и изчезваш по най-бързия метод.
- Да ти имах делириума - въздъхна котето. - Онзи знаеш ли по какъв начин бие!
- Ами - предложих, - намерения по какъв начин да организираш работата по този начин, че въобще да не стопли, че си било ти!
Интелигентни същества са това котките - единствено след минута 10 кебапчийски котки се въртяха и мяучеха към масата на дебелака и до момента в който той се залисваше с тях, моят поддръжник му сви пържолата и я отнесе зад ъгъла за самостоятелното си следствие.
Там обаче го сдавиха два помияра и котето още веднъж се върна.
- Те споделиха, че са по-компетентни по мръвските органи от мен - оплака се. - И ми я взеха! Аз какво да върша в този момент?
- Ами - въздъхнах, - ще изчакаме идващия ми делириум, та да ги попитам кой ли ги изпрати пък тях… С способените помияри човек би трябвало да внимава - изключително когато не се знае сигурно кой ги е насъскал…
В нерешителен делириум живеем, да ви кажа, в случай че не знаете! И един съвет - пазете си чиниите, че доста кебапчийска сбирщина се навъди в последно време!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ