Да се гмурнеш. Буквално.
Както всяка година, морските ни завършения занимават мозъците и сърцата ни още от пролетта. Планирането на местоположението не е проблем: северното черноморие е нашето. Били сме в Гърция и в Египет, не е като да не сме пробвали и чуждоземските морета, само че – в действителност, вкъщи ни е най-добре, тук е нашият свят. Вероятно тъй като на север от Каварна има кътчета, които се посещават от малко на брой – а точно спокойствието и безлюдните места са ни по сърце. Аз не съм добър плувец, нито съм се гмуркала в миналото. Кой знае за какво обаче взех решение (като жабата от историята с подковаването на коня), че ми е ред да опитам гмуркането – нали съм към този момент огромно момиче:).
Известно е, първите опити за плуване под вода се правят благодарение на тръстикови пръчки. Към 1535 година биват направени водолазният звънец и камерата за втурване на водолази (оригиналната концепция принадлежи на Леонардо да Винчи).След първите водолазни костюми от кожа, които разрешавали втурване до 18 метра, се създават и металните подводни шлемове. До началото на XIX-ти век подаването на въздух става единствено от повърхността. През 1865г е конструиран сферичният въздушен резервоар с регулатор, който водолазите носят на гърба си при спускането. Към 1900-та година стартират и първите изследвания на въздействието на водното налягане върху човешкия организъм.Аквалангът, съвсем във типа, прочут ни и през днешния ден, е изобретен през 1943г от френския откривател и еколог Жак-Ив Кусто, взаимно с Емил Ганян.
В наши дни водолазното съоръжение се дели на леководолазно и тежководолазно. За да си леководолаз е наложително да имаш: най-малко един сътрудник (за неопитните - движимост инструктор или даже двама такива), плавници, подводна маска, акваланг, водолазен костюм, шнорхел. Ако гмуркането от дълго време е станало част от втората ти природа, то можеш да опиташ подводния лов на риба и/ли да изследваш потънали морски съдове (не изключително проучвани такива има, да речем, край Дуранкулак) – като в тези случаи, с изключение на партньор/втори гмуркач, ще са ти нужни нож, компас, фенер и харпун.
Местата за гмуркане с инструктор по нашето Черноморие не са малко. Изброявам тези, които са ми известни. На юг: в Созопол, в селата Китен и Лозенец, на „ Арапя ” и „ Силистар ”. На север: в „ Златни пясъци ”, „ Албена ”, селата Тюленово и Свети Никола (по-точно, на „ Русалка ”), в село Българево (на „ Болата ”) и, несъмнено, във Варна. Всъщност БНАПД (Българска асоциация за подводна дейност) е със седалище точно във Варна, във Варна се намира и българският „ Черноморски водолазен център ”.
Та този месец септември се свързах с представител на варненски клуб, с който се видяхме във водолазната база в село Тюленово. Както постоянно, каквото и да вършим със брачна половинка ми, децата са и бяха компактно до нас. Водолазният инструктор ме попита плавам ли, гмуркала ли съм се до момента и дали, като цяло, имам боязън от водата. Тъй като, общо взето, плавам и водата ме притегля, бях уверена, че би трябвало да се оправя. Подпомогната от двамата водолази, които се подготвиха да влязат в морето с мен, след десетина минути охкане и старания, въпреки всичко, облякох водолазния костюм. Кислородните бутилки и коланът с тежестите се оказаха толкоз тежки, че безусловно те повличат обратно и надолу – по тази причина е по-добре оптимално бързо да влезеш във водата или да си ги сложиш, влизайки в морето (иначе, както беше в моя случай, рискуваш да се строполиш:) (Благодаря за търпението и разбирането на Д-р Дамян Дамянов, моят първи водолазен инструктор!). Водолазите имат собствен жестомимичен език и държание, които си задължен да усвоиш добре. Дисциплината и придържането наоколо до единия инструктор също са безусловно наложителни.
И по този начин, окуражена и подкрепяна от най-близките ми, се потопих в обичаното море.... Възторгът ми обаче беше извънредно къс – тъй като усетих бумтене и болежка в ушите. За мой позор, презряна от самата себе си, обсипана със справедливите недоумения и на двамата инструктори, се оказах неспособна за водолазно прекарване (обещах си да опитам още веднъж, с водолазно боне). И тогава, спасението се оказа напълно наоколо, „ отсрами ” ме едно дете.
Единадесетгодишната ми щерка, надалеч по-смела от мен, изкусно и без преструвки облече костюма ми, екипира се с нужното съоръжение и, нали към този момент беше изслушала моя инструктаж, без ненужно губене на време, умерено навлезе в морето. Да, знаех, че тя плува добре, само че не знаех, че – поради възрастта и, ще е допустимо да се случи ставащото.
За да не омръзвам, ще прибавя единствено, че тя се оказа в действителност добра; след навършване на нужната 12-годишна възраст и полагане на изпит, би могла да стане член на водолазната асоциация.
И най-после, не мога да се въздържа да направя следния къс анонс. Ако решите да се запознаете с невероятните места на север от Каварна, не пропускайте да посетите лагуната „ Болата ” (вписана на 26.09.2012г в интернационалния клуб на „ Най-красивите заливи в света ”), нос „ Калиакра ” и крепостта там (разположени наоколо до село Българево), Зеленият учебен център в град Шабла, резервата „ Яйлата ” (с удивителни археологически монументи, директно до село Камен бряг), храма на богинята Кибела посред Дуранкулашкото езеро (недоизследван; за благополучие, идущата година се планува почване на археологическа дейност).
....... И в случай че се окаже, че водолазният спорт е вашият, не е належащо безусловно да сте на Малдивите; да не забравяме, че той може да се практикува съвсем целогодишно и у нас – изключително, в случай че живеете, за разлика от мен, наоколо до прелестното ни море.
Известно е, първите опити за плуване под вода се правят благодарение на тръстикови пръчки. Към 1535 година биват направени водолазният звънец и камерата за втурване на водолази (оригиналната концепция принадлежи на Леонардо да Винчи).След първите водолазни костюми от кожа, които разрешавали втурване до 18 метра, се създават и металните подводни шлемове. До началото на XIX-ти век подаването на въздух става единствено от повърхността. През 1865г е конструиран сферичният въздушен резервоар с регулатор, който водолазите носят на гърба си при спускането. Към 1900-та година стартират и първите изследвания на въздействието на водното налягане върху човешкия организъм.Аквалангът, съвсем във типа, прочут ни и през днешния ден, е изобретен през 1943г от френския откривател и еколог Жак-Ив Кусто, взаимно с Емил Ганян.
В наши дни водолазното съоръжение се дели на леководолазно и тежководолазно. За да си леководолаз е наложително да имаш: най-малко един сътрудник (за неопитните - движимост инструктор или даже двама такива), плавници, подводна маска, акваланг, водолазен костюм, шнорхел. Ако гмуркането от дълго време е станало част от втората ти природа, то можеш да опиташ подводния лов на риба и/ли да изследваш потънали морски съдове (не изключително проучвани такива има, да речем, край Дуранкулак) – като в тези случаи, с изключение на партньор/втори гмуркач, ще са ти нужни нож, компас, фенер и харпун.
Местата за гмуркане с инструктор по нашето Черноморие не са малко. Изброявам тези, които са ми известни. На юг: в Созопол, в селата Китен и Лозенец, на „ Арапя ” и „ Силистар ”. На север: в „ Златни пясъци ”, „ Албена ”, селата Тюленово и Свети Никола (по-точно, на „ Русалка ”), в село Българево (на „ Болата ”) и, несъмнено, във Варна. Всъщност БНАПД (Българска асоциация за подводна дейност) е със седалище точно във Варна, във Варна се намира и българският „ Черноморски водолазен център ”.
Та този месец септември се свързах с представител на варненски клуб, с който се видяхме във водолазната база в село Тюленово. Както постоянно, каквото и да вършим със брачна половинка ми, децата са и бяха компактно до нас. Водолазният инструктор ме попита плавам ли, гмуркала ли съм се до момента и дали, като цяло, имам боязън от водата. Тъй като, общо взето, плавам и водата ме притегля, бях уверена, че би трябвало да се оправя. Подпомогната от двамата водолази, които се подготвиха да влязат в морето с мен, след десетина минути охкане и старания, въпреки всичко, облякох водолазния костюм. Кислородните бутилки и коланът с тежестите се оказаха толкоз тежки, че безусловно те повличат обратно и надолу – по тази причина е по-добре оптимално бързо да влезеш във водата или да си ги сложиш, влизайки в морето (иначе, както беше в моя случай, рискуваш да се строполиш:) (Благодаря за търпението и разбирането на Д-р Дамян Дамянов, моят първи водолазен инструктор!). Водолазите имат собствен жестомимичен език и държание, които си задължен да усвоиш добре. Дисциплината и придържането наоколо до единия инструктор също са безусловно наложителни.
И по този начин, окуражена и подкрепяна от най-близките ми, се потопих в обичаното море.... Възторгът ми обаче беше извънредно къс – тъй като усетих бумтене и болежка в ушите. За мой позор, презряна от самата себе си, обсипана със справедливите недоумения и на двамата инструктори, се оказах неспособна за водолазно прекарване (обещах си да опитам още веднъж, с водолазно боне). И тогава, спасението се оказа напълно наоколо, „ отсрами ” ме едно дете.
Единадесетгодишната ми щерка, надалеч по-смела от мен, изкусно и без преструвки облече костюма ми, екипира се с нужното съоръжение и, нали към този момент беше изслушала моя инструктаж, без ненужно губене на време, умерено навлезе в морето. Да, знаех, че тя плува добре, само че не знаех, че – поради възрастта и, ще е допустимо да се случи ставащото.
За да не омръзвам, ще прибавя единствено, че тя се оказа в действителност добра; след навършване на нужната 12-годишна възраст и полагане на изпит, би могла да стане член на водолазната асоциация.
И най-после, не мога да се въздържа да направя следния къс анонс. Ако решите да се запознаете с невероятните места на север от Каварна, не пропускайте да посетите лагуната „ Болата ” (вписана на 26.09.2012г в интернационалния клуб на „ Най-красивите заливи в света ”), нос „ Калиакра ” и крепостта там (разположени наоколо до село Българево), Зеленият учебен център в град Шабла, резервата „ Яйлата ” (с удивителни археологически монументи, директно до село Камен бряг), храма на богинята Кибела посред Дуранкулашкото езеро (недоизследван; за благополучие, идущата година се планува почване на археологическа дейност).
....... И в случай че се окаже, че водолазният спорт е вашият, не е належащо безусловно да сте на Малдивите; да не забравяме, че той може да се практикува съвсем целогодишно и у нас – изключително, в случай че живеете, за разлика от мен, наоколо до прелестното ни море.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ