Фестивалите – агенти на промените в обществото
Както всяка година, и в това си юбилейно 50-о издание интернационалният фестивал " Софийски музикални седмици " има богата съпътстваща стратегия: лекции, майсторски класове, галерия, научна конференция, конкурс за щрайхисти, показване на книги.
На 10 юни в зала " България " доктор Любомир Кутин е поканен да показа най-тематичното издание – " Светът на фестивалите " (изд. " Морски свят ", 2018). Това е третата му, последна изследователска книга, отдадена на тази трайно превзела го тематика. Предишните са " Българските фестивали: категории и системи на оценка " (2014) и " Фестивалът като феномен на художествената просвета " (2004).
Имате дълготраен интерес към фестивалите – към този момент с трета книга, отдадена на тази активност. Защо?
- В интервала 1992-2000 година бях зает с ръководството на първия български фестивал " Варненско лято ". По същото време Варна претърпя самобитен фестивален взрив – джаз фестивала, филмовия фестивал " Любовта е полуда ", театралното " Варненско лято ", фестивала за поп музика " Откритие ", фолклорния фестивал. В годините на ранната народна власт духът като че ли беше отприщен от бутилката. Паднаха възбраните, както и комплицираните процедури на координиране с партийни и държавни структури. От друга страна, публиката вместо в залите за артистични събития скандираше по площадите. Организаторите, шокирани и комплицирани, търсеха разнообразни благоприятни условия да ѝ насочат вниманието. Може би по тази причина някак естествено фестивалите се оказаха най-удобната форма да се ангажира обществен интерес.
Това е по-скоро от организационна страна, а от изследователска?
- Един ден през 1994 година ме потърсиха проф. Розмари Стателова и проф. Росица Йорданова, с цел да ме поканят да преподавам на студенти по културология във Варненския свободен университет. Тогава за първи път се замислих по какъв начин добитият към този момент опит в организацията на фестивали може да се трансформира в редовно проведен курс от лекции и семинарни занятия, отдадени на тази тематика. Първоначално бях много комплициран. Оказа се, че липсва съответна терминология, нормативна уредба, подредба на дейностите... Трябваше да минат много години, до момента в който се оформят в целокупност тематичните рамки, които обясняват характерността на художествените фестивали.
Всъщност какво поддържа фестивалния възторг през годините?
- Наблюдаваме възходяща агресия на фестивали в България. Беше ми забавно да отговоря на въпроса " Защо? ". Увеличеното им количество води неизбежно до обезценка. Като цяло оценката на културни събития е една много хлъзгава територия за всеки откривател и културен админ. А особено фестивалите придвижват във времето културата на разточителството, която датира от дълбока античност. Да си спомним ритуалите на даряване, посредством които се показва благоденствие и власт. От друга страна, като модерно събитие, фестивалите се явяват самобитни носители на наднационални цивилизационни процеси. Това неизбежно ги лишава от здравословна доза отговорност по отношение на мястото, където се организират. От трета страна, фестивалите се явяват самобитни трансформатори, които концентрират артистична сила... Едно многостранно и спорно събитие, нуждаещо се от задълбочено осмисляне – изключително когато става въпрос за консумиране на обществени средства.
Кои са най-големите, най-атрактивните фестивали в света?
- Най-големите фестивали в света са тези, които съчетават в съразмерен тип висока и всеобща просвета, творчество и изпълнителско изкуство, локално и световно, традиция и актуалност, интензивни групови прекарвания и страсти с устойчиви и регулярни интензивности, партньорства посредством съответни институции, сред частен и публичен интерес, обвързван с развиването на градовете и районите: Залцбург, Единбург, Кан, Авиньон... Това са все тествани от времето образци, които генерират голям живописен, обществен и стопански скок в развиването.
А в България? Разкажете освен това за първия " Варненско лято ".
- Първият фестивал в България е основан във Варна. Любопитно е, че един от неговите учредители – Панчо Владигеров, е непосредствен другар с Рихард Щраус, Хуго декор Хофманстал и Макс Райнхард. Те след Първата международна война, през 1920 година, слагат началото на актуалния Залцбурски фестивал " в сърцето на Европа ". Панчо Владигеров е мощно впечатлен от тяхната интелектуална и артистична сила. Опитва се да я придвижи и в България през 1926 година, когато Варна е разгласен за курортен град и се слага началото на първите Народни летни музикални тържества. Така че Международният музикален фестивал " Варненско лято " носи едно тежко задължение на традиция, която по никакъв начин не е елементарно да се отстоява като качество на организация, селекция, програмиране...
Както всяка дългогодишна самодейност и фестивалът " Варненско лято " минава през ред трансформации. Първоначално неговата стратегия е в границите на десетина дни през края на август със симфонична музика, опера, спектакъл и фолклор. Прекъсва по време на войната и едвам през 1957 година като че ли е преоткрит. Оттогава датира и настоящето му име. Продължава към три месеца – от юни до август – за " да задоволи културните потребности на трудещите се ". Програмата като че ли е всеядна – има от всичко и за всекиго по нещо – симфонични и камерни концерти, оперни спектакли, естрадни стратегии (с поп музика и хумор), спектакъл, балет, фолклор, фешън ревюта...
През 1967 година властта взема решение да прогони развлекателните жанрове и да приближи фестивала до неговото начало. Така събитието се профилира за показване на класическата музика и балет. През последните три десетилетия, разроявайки се на няколко независими фестивали, " Варненско лято " като че ли се връща към втория си интервал от 1950-те и 1960-те години. Най-успешно съгласно мен се вписа в обстановката театралният фестивал и то дотам, че огромна част от аудиторията към този момент свързва " Варненско лято " с театъра...
Може ли да се каже че има някаква организираност/насоченост в жанра фестивал или е по-скоро " бурност "?
- По сходство на регулярния артистичен живот освен " Варненско лято ", а и фестивалите в България като цяло страдат от подобен синдром. Твърде зле проведени са, тъй като са разпокъсани между тях. А една добре структурирана система за действие на качествени фестивали в помощ на разнообразни изкуства би трябвало да има надеждни принадлежности да се самоорганизира. Необходимо е да зададе лични стандарти за качество и да " прогони самозванците, които срамят занаята ".
За страдание фестивалните уредници са към момента прекомерно надалеч от сходен метод на мислене. Публичните институти – Министерството на културата и общините – също са в дълг по отношение на фестивалите, тъй като не са основали солидна система на мониторинг, препоръка, оценка. А такива съществуват в множеството развити страни. Когато системата действа добре, се основават доста нови благоприятни условия за интелигентно развиване на обществото – за специалностите с креативен темперамент и с висока добавена стойност. Повишава се известността на местата, където се организират фестивали. Генерират се обилни доходи. Хората там стартират да възприемат живота си през призмата на трайни и оптимистични вероятности за реализация... Това е комплициран развой, който изисква намесата на най-различни публични и професионални системи: градско развиване, просвета, креативен промишлености, обучение, туризъм.
Трябва ли фестивалът да носи идея и с какво би трябвало да е съобразена тя?
- Фестивалът би трябвало да наподобява на добре разказана приказка – да съдържа самобитна конспирация доколко участници и аудитория " ще се опознаят ", по какъв начин ще преодолеят най-хубавите актьори в необятния смисъл на думата тестванията, основани от създатели, постановчици, продуценти, какво особено ще се случи, въодушевено от локалната среда и което не би трябвало да се пропуща. Още по-добре би се вписала концепцията във фестивала да се проектира по специфичен метод избран проблем, за който светът е към момента неопитен, с намиране на трайно решение – екология, експанзия, приемливост, глобализация...
По-широкоспектърните или по-затворените в жанра фестивали доминират?
- Опитал съм се да основа система от типологични характерности, които дефинират профила на фестивалите. Някои от тях наподобяват на карнавалите, които от дълбока античност анулират краткотрайно съществуващата подчиненост и произлизащите ограничавания. Сред тях е фестивалът в Авиньон или нашата созополска " Аполония ", в които безусловно " избухват " за несъмнено време разнородни артистични събития.
Други фестивали се приближават до първокласен клуб на " отдадени ", посредством който се закрепва съществуващо обществено разделяне. Вижте Вагнеровия фестивал в Байройт. Той е тъкмо подобен. В България сякаш няма сходен образец, тъй като фестивалите ни са към момента прекомерно разфокусирани в наличието си. Всеки, който се заема да провежда фестивал, е добре авансово да се самоопредели, да откри и маркира своя характерна територия. В противоположен случай рискува посланията и наличието на събитията бързо да се банализират.
Каква подготовка би трябвало да има този, който се заема с организацията на фестивал?
- Фестивалите изискват прекалено много от своите уредници – да имат знания и процедура в цялото многообразие от изкуства, да са чувствителни по отношение на актуалните публични проблеми и да имат въображението да ги трансформират в съответен артистичен подтекст, да са стопански грамотни, да разпознават бързо тези, които могат да допринесат за развиването на фестивалната концепция, да са диалогични по отношение на институтите за регулярно художествено произвеждане, а също и по отношение на локалните и държавни управляващи...
Става въпрос за енциклопедични качества и по тази причина е доста мъчно едно фестивално събитие да придобие нужната резистентност. В България през последните години най-успешните фестивални планове съгласно мен са " София филм фест " и Международният сценичен фестивал " Варненско лято ", тъй като сътвориха лична самостоятелна организационна конструкция, добре осмислена система на селекция и откриха благоприятни условия да разпространят и на други места продукциите в стратегиите си.
За страдание фестивали като " Софийски музикални седмици " и музикалното " Варненско лято " претърпяват интервал на тествания. Заплашени са от обезличаване. Юбилейните им празнувания са форма и за привличане на вниманието на виновните институции. Тук е мястото на министерството и общините да внесат ред в регулацията на културните си календари, да се откроят избрани акценти в потока на събитията, които са значими и смислени за обществото.
Културното държание изисква, без да се накърнява свободата на изложение, съобразяването с избрана подчиненост, която намества ценностните пластове. Сега за жалост нашият артистичен пейзаж наподобява повече на джунгла, в която постоянно се демонстрира разрушителната мощ на неуправляеми стихии.
И все пак мнението Ви за какво има толкоз доста фестивали освен в страната, а в рамките даже на един град? С какво е по-привлекателен " Светът на фестивалите "?
- Фестивалното излишество е плод на управнически дефицити в администрирането и ръководството на културата – отсъстват стандарти за основаване на качество, за вземане предвид с високото и ниското в културните събития. Чрез книгата си опитвам да показва принадлежности и да предложа решения за излизане от недостойната обстановка, в която постоянно се слагат художествените празници.
Отделното събитие по време на регулярния културен сезон има по-ограничен обсег, ангажира на първо място " твърдия електорат ", ценителите. Фестивалите излизат " отвън кутията ", с цел да убедят и по-непосветените, че могат да им предложат нещо особено. Дори и събитията с ясно профилиран темперамент като Вагнеровия фестивал в Байройт гъделичкат снобизма и на тези, които са релативно по-далеч в изповядването на концепциите на немския композитор. За част от публиката актът на приобщаването към кръга на отдадените е вълнуващо прекарване, което облагородява.
Как да разпознаваме качествените фестивални събития?
- В тази връзка през последните години се пробвах да основа действително измерима система от знаци и стандарти, по които да се правят оценка фестивалите и културните събития въобще. Някои от тях се показват в съответни рекомендации, разказани в последната ми книга.
Ако би трябвало да обобщавам, измежду най-важните характерности на качествените фестивални събития са: уникалността на програмата, която не би могла да се реализира в друго време или място, ангажираността на локалната общественост, за която артистичните събития не са единствено източник на приходи и занаят, а освен това, ангажирането на огромни реализатори, за които присъединяване във фестивала не е поредна спирка от международното им турне, а нещо особено. Реалното осъществяването на тези три условия изисква голяма сила, въображение и неизменност.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Книги (113)
На 10 юни в зала " България " доктор Любомир Кутин е поканен да показа най-тематичното издание – " Светът на фестивалите " (изд. " Морски свят ", 2018). Това е третата му, последна изследователска книга, отдадена на тази трайно превзела го тематика. Предишните са " Българските фестивали: категории и системи на оценка " (2014) и " Фестивалът като феномен на художествената просвета " (2004).
Имате дълготраен интерес към фестивалите – към този момент с трета книга, отдадена на тази активност. Защо?
- В интервала 1992-2000 година бях зает с ръководството на първия български фестивал " Варненско лято ". По същото време Варна претърпя самобитен фестивален взрив – джаз фестивала, филмовия фестивал " Любовта е полуда ", театралното " Варненско лято ", фестивала за поп музика " Откритие ", фолклорния фестивал. В годините на ранната народна власт духът като че ли беше отприщен от бутилката. Паднаха възбраните, както и комплицираните процедури на координиране с партийни и държавни структури. От друга страна, публиката вместо в залите за артистични събития скандираше по площадите. Организаторите, шокирани и комплицирани, търсеха разнообразни благоприятни условия да ѝ насочат вниманието. Може би по тази причина някак естествено фестивалите се оказаха най-удобната форма да се ангажира обществен интерес.
Това е по-скоро от организационна страна, а от изследователска?
- Един ден през 1994 година ме потърсиха проф. Розмари Стателова и проф. Росица Йорданова, с цел да ме поканят да преподавам на студенти по културология във Варненския свободен университет. Тогава за първи път се замислих по какъв начин добитият към този момент опит в организацията на фестивали може да се трансформира в редовно проведен курс от лекции и семинарни занятия, отдадени на тази тематика. Първоначално бях много комплициран. Оказа се, че липсва съответна терминология, нормативна уредба, подредба на дейностите... Трябваше да минат много години, до момента в който се оформят в целокупност тематичните рамки, които обясняват характерността на художествените фестивали.
Всъщност какво поддържа фестивалния възторг през годините?
- Наблюдаваме възходяща агресия на фестивали в България. Беше ми забавно да отговоря на въпроса " Защо? ". Увеличеното им количество води неизбежно до обезценка. Като цяло оценката на културни събития е една много хлъзгава територия за всеки откривател и културен админ. А особено фестивалите придвижват във времето културата на разточителството, която датира от дълбока античност. Да си спомним ритуалите на даряване, посредством които се показва благоденствие и власт. От друга страна, като модерно събитие, фестивалите се явяват самобитни носители на наднационални цивилизационни процеси. Това неизбежно ги лишава от здравословна доза отговорност по отношение на мястото, където се организират. От трета страна, фестивалите се явяват самобитни трансформатори, които концентрират артистична сила... Едно многостранно и спорно събитие, нуждаещо се от задълбочено осмисляне – изключително когато става въпрос за консумиране на обществени средства.
Кои са най-големите, най-атрактивните фестивали в света?
- Най-големите фестивали в света са тези, които съчетават в съразмерен тип висока и всеобща просвета, творчество и изпълнителско изкуство, локално и световно, традиция и актуалност, интензивни групови прекарвания и страсти с устойчиви и регулярни интензивности, партньорства посредством съответни институции, сред частен и публичен интерес, обвързван с развиването на градовете и районите: Залцбург, Единбург, Кан, Авиньон... Това са все тествани от времето образци, които генерират голям живописен, обществен и стопански скок в развиването.
А в България? Разкажете освен това за първия " Варненско лято ".
- Първият фестивал в България е основан във Варна. Любопитно е, че един от неговите учредители – Панчо Владигеров, е непосредствен другар с Рихард Щраус, Хуго декор Хофманстал и Макс Райнхард. Те след Първата международна война, през 1920 година, слагат началото на актуалния Залцбурски фестивал " в сърцето на Европа ". Панчо Владигеров е мощно впечатлен от тяхната интелектуална и артистична сила. Опитва се да я придвижи и в България през 1926 година, когато Варна е разгласен за курортен град и се слага началото на първите Народни летни музикални тържества. Така че Международният музикален фестивал " Варненско лято " носи едно тежко задължение на традиция, която по никакъв начин не е елементарно да се отстоява като качество на организация, селекция, програмиране...
Както всяка дългогодишна самодейност и фестивалът " Варненско лято " минава през ред трансформации. Първоначално неговата стратегия е в границите на десетина дни през края на август със симфонична музика, опера, спектакъл и фолклор. Прекъсва по време на войната и едвам през 1957 година като че ли е преоткрит. Оттогава датира и настоящето му име. Продължава към три месеца – от юни до август – за " да задоволи културните потребности на трудещите се ". Програмата като че ли е всеядна – има от всичко и за всекиго по нещо – симфонични и камерни концерти, оперни спектакли, естрадни стратегии (с поп музика и хумор), спектакъл, балет, фолклор, фешън ревюта...
През 1967 година властта взема решение да прогони развлекателните жанрове и да приближи фестивала до неговото начало. Така събитието се профилира за показване на класическата музика и балет. През последните три десетилетия, разроявайки се на няколко независими фестивали, " Варненско лято " като че ли се връща към втория си интервал от 1950-те и 1960-те години. Най-успешно съгласно мен се вписа в обстановката театралният фестивал и то дотам, че огромна част от аудиторията към този момент свързва " Варненско лято " с театъра...
Може ли да се каже че има някаква организираност/насоченост в жанра фестивал или е по-скоро " бурност "?
- По сходство на регулярния артистичен живот освен " Варненско лято ", а и фестивалите в България като цяло страдат от подобен синдром. Твърде зле проведени са, тъй като са разпокъсани между тях. А една добре структурирана система за действие на качествени фестивали в помощ на разнообразни изкуства би трябвало да има надеждни принадлежности да се самоорганизира. Необходимо е да зададе лични стандарти за качество и да " прогони самозванците, които срамят занаята ".
За страдание фестивалните уредници са към момента прекомерно надалеч от сходен метод на мислене. Публичните институти – Министерството на културата и общините – също са в дълг по отношение на фестивалите, тъй като не са основали солидна система на мониторинг, препоръка, оценка. А такива съществуват в множеството развити страни. Когато системата действа добре, се основават доста нови благоприятни условия за интелигентно развиване на обществото – за специалностите с креативен темперамент и с висока добавена стойност. Повишава се известността на местата, където се организират фестивали. Генерират се обилни доходи. Хората там стартират да възприемат живота си през призмата на трайни и оптимистични вероятности за реализация... Това е комплициран развой, който изисква намесата на най-различни публични и професионални системи: градско развиване, просвета, креативен промишлености, обучение, туризъм.
Трябва ли фестивалът да носи идея и с какво би трябвало да е съобразена тя?
- Фестивалът би трябвало да наподобява на добре разказана приказка – да съдържа самобитна конспирация доколко участници и аудитория " ще се опознаят ", по какъв начин ще преодолеят най-хубавите актьори в необятния смисъл на думата тестванията, основани от създатели, постановчици, продуценти, какво особено ще се случи, въодушевено от локалната среда и което не би трябвало да се пропуща. Още по-добре би се вписала концепцията във фестивала да се проектира по специфичен метод избран проблем, за който светът е към момента неопитен, с намиране на трайно решение – екология, експанзия, приемливост, глобализация...
По-широкоспектърните или по-затворените в жанра фестивали доминират?
- Опитал съм се да основа система от типологични характерности, които дефинират профила на фестивалите. Някои от тях наподобяват на карнавалите, които от дълбока античност анулират краткотрайно съществуващата подчиненост и произлизащите ограничавания. Сред тях е фестивалът в Авиньон или нашата созополска " Аполония ", в които безусловно " избухват " за несъмнено време разнородни артистични събития.
Други фестивали се приближават до първокласен клуб на " отдадени ", посредством който се закрепва съществуващо обществено разделяне. Вижте Вагнеровия фестивал в Байройт. Той е тъкмо подобен. В България сякаш няма сходен образец, тъй като фестивалите ни са към момента прекомерно разфокусирани в наличието си. Всеки, който се заема да провежда фестивал, е добре авансово да се самоопредели, да откри и маркира своя характерна територия. В противоположен случай рискува посланията и наличието на събитията бързо да се банализират.
Каква подготовка би трябвало да има този, който се заема с организацията на фестивал?
- Фестивалите изискват прекалено много от своите уредници – да имат знания и процедура в цялото многообразие от изкуства, да са чувствителни по отношение на актуалните публични проблеми и да имат въображението да ги трансформират в съответен артистичен подтекст, да са стопански грамотни, да разпознават бързо тези, които могат да допринесат за развиването на фестивалната концепция, да са диалогични по отношение на институтите за регулярно художествено произвеждане, а също и по отношение на локалните и държавни управляващи...
Става въпрос за енциклопедични качества и по тази причина е доста мъчно едно фестивално събитие да придобие нужната резистентност. В България през последните години най-успешните фестивални планове съгласно мен са " София филм фест " и Международният сценичен фестивал " Варненско лято ", тъй като сътвориха лична самостоятелна организационна конструкция, добре осмислена система на селекция и откриха благоприятни условия да разпространят и на други места продукциите в стратегиите си.
За страдание фестивали като " Софийски музикални седмици " и музикалното " Варненско лято " претърпяват интервал на тествания. Заплашени са от обезличаване. Юбилейните им празнувания са форма и за привличане на вниманието на виновните институции. Тук е мястото на министерството и общините да внесат ред в регулацията на културните си календари, да се откроят избрани акценти в потока на събитията, които са значими и смислени за обществото.
Културното държание изисква, без да се накърнява свободата на изложение, съобразяването с избрана подчиненост, която намества ценностните пластове. Сега за жалост нашият артистичен пейзаж наподобява повече на джунгла, в която постоянно се демонстрира разрушителната мощ на неуправляеми стихии.
И все пак мнението Ви за какво има толкоз доста фестивали освен в страната, а в рамките даже на един град? С какво е по-привлекателен " Светът на фестивалите "?
- Фестивалното излишество е плод на управнически дефицити в администрирането и ръководството на културата – отсъстват стандарти за основаване на качество, за вземане предвид с високото и ниското в културните събития. Чрез книгата си опитвам да показва принадлежности и да предложа решения за излизане от недостойната обстановка, в която постоянно се слагат художествените празници.
Отделното събитие по време на регулярния културен сезон има по-ограничен обсег, ангажира на първо място " твърдия електорат ", ценителите. Фестивалите излизат " отвън кутията ", с цел да убедят и по-непосветените, че могат да им предложат нещо особено. Дори и събитията с ясно профилиран темперамент като Вагнеровия фестивал в Байройт гъделичкат снобизма и на тези, които са релативно по-далеч в изповядването на концепциите на немския композитор. За част от публиката актът на приобщаването към кръга на отдадените е вълнуващо прекарване, което облагородява.
Как да разпознаваме качествените фестивални събития?
- В тази връзка през последните години се пробвах да основа действително измерима система от знаци и стандарти, по които да се правят оценка фестивалите и културните събития въобще. Някои от тях се показват в съответни рекомендации, разказани в последната ми книга.
Ако би трябвало да обобщавам, измежду най-важните характерности на качествените фестивални събития са: уникалността на програмата, която не би могла да се реализира в друго време или място, ангажираността на локалната общественост, за която артистичните събития не са единствено източник на приходи и занаят, а освен това, ангажирането на огромни реализатори, за които присъединяване във фестивала не е поредна спирка от международното им турне, а нещо особено. Реалното осъществяването на тези три условия изисква голяма сила, въображение и неизменност.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Книги (113)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ