Интересни факти за Статуята на свободата
Както всички знаят, така наречен „ Статуя на свободата “ е голяма неокласическа статуя, ситуирана на остров Либърти в пристанището на Ню Йорк. Тази величествена конструкция е подарък от Франция на Съединени американски щати по случай 100 години от тяхната самостоятелност. В пристанището на Ню Йорк статуята е докарана с френската фрегата „ Исере “ на 17 юни 1885г. Доставили я разглобена, като обособените елементи били в сандъци.
Сглобяването й върху пиедестала траяло 4 месеца. Тържественото разкриване се състояло на 28 октомври 1886г. Независимо, че това станало 10 години след 100 годишнината, величествената скулптура се трансформирала в народен монумент на Америка – този статут получила публично на 15 октомври 1924г.
Самата история на скулптурата е следната…
През 1876г. се чествала 100-годишнината от Декларацията за самостоятелност на Съединените щати. Известната със своите прогресивни хрумвания Франция, решила да направи подарък на самостоятелната Америка и да й подари величествено копие на Статуята на свободата, която към този момент била налице в Париж, а и през днешния ден може да бъде забелязана близо до Айфеловата кула.
Копието било поръчано на скулптора Фредерик Огюст Бартолди (1834г.-1904г.). Той се заел въодушевено с тази работа, само че зародили, както постоянно се случва до ден-днешен, проблеми с финансирането.
Французите се договорили американците да построят пиедестала, а те самите да създадат уголеменото копие в родината си. След това от двете страни на океана почнало интензивно събиране на средства, защото не се намерил богат спонсор, който да даде цялата сума едновременно. Парите се събирали по малко, приемали се дарения, организирали се разнообразни шоута, изложения и лотарии. Този развой се проточил. Американците събрали по-бързо сумата за пиедестала. Той бил планиран от архитекта Ричард Морис Хънт (1827г.-1895г.), а първият камък бил тържествено положен на 5 август 1885г. На 22 април 1886г. постаментът бил подготвен.
Французите събирали парите по-бавно, само че не чакали да бъде насъбрана цялата сума. Те работели паралелно с приемането на средствата, по тази причина завършили през юли 1884г. Отначало била направена главата, която била показана на галерия в Париж през 1878г., с цел да бъде провокиран интерес и по-бързо да се намерят пари. После изработили ръцете и другите елементи на статуята. Направили ги от норвежка мед и подсилили със стоманена рамка. Всичко това било сложено върху мощна стоманена опора – по този начин се получила величествена и извънредно здрава структура.
Главата на статуята, показана на Парижкото ревю през 1878 година.
Пиедесталът и статуята били издигнати върху гранитна основа във формата на звезда, която била сложена на остров Либърти (до 1956г. се наричал Бедлоу) още през 1812г.
Статуята на свободата остава недокосната до 1984г., когато почнала реституция. През същата година американската Статуя на свободата била включена в Списъка на международното завещание на ЮНЕСКО. Реставрацията завършила през юли 1986г. Впрочем, френският оригинал по този начин и си стои отвън вниманието на международната организация и не е включен в никакви описи.
Ако се вгледаме в описанието, ограниченията и статистиката: Статуята на свободата съставлява женска фигура, която, съгласно формалните изказвания, изобразява римската богиня на свободата Либертас, издигната върху фундамент, висок 46.94 метра. Височината на самата фигура е 46 метра. Общата височина от земята до факела е 93 метра. Височината единствено на главата доближава 5,26 метра.
Неслучайно споменахме „ съгласно формалните изказвания “. Както постоянно се случва, те се разминават с някои на практика условия. Проблемът е, че римската богиня Либертас в древността в никакъв случай не е изобразявана с лъчи, нито с рога върху главата си. Но с такива лъчи-рога е изобразявана на всички места богинята на мрака и на подземното царство Хеката. Защо тази богиня се оказала „ модел “ за истинската френска скулптура на „ свободата “, е проблем за историците…
Има и още смущаващи обстоятелства, които, заради разбираеми идеологически аргументи, не се изнасят пред необятната аудитория. Такъв факт е да вземем за пример, събитието, че истинската парижка статуя е направена след революцията от 1789г. и била сложена тъкмо пред първата гилотина по този начин, че отрязаните глави на хората да падат в краката й. Но, несъмнено, през днешния ден никой не желае да си спомня, че краката на истинската Статуя на свободата били потънали в човешка кръв – освен това, в напълно дословния смисъл на думата…
Ако продължим със статистиката, ще установим, че вътре в статуята има стълба, наброяваща 356 стъпала. По нея може да се стигне до короната върху главата. От земята до върха на пиедестала има 192 стъпала. В пиедестала се намира музей, който споделя историята на величествената конструкция.
В короната има 25 прозореца, от които посетителите могат да прегледат покрайнините. Седемте лъча на короната символизират 7-те континента. Вътре в протегнатата ръка е сложена стълба, която по-рано била налична за посетителите. По нея може да се изкачите до факела, само че в този момент се употребява само от техническия личен състав. Самият факел има златно покритие, което предотвратява корозията.
Дебелината на медното покритие на статуята е 2,6 мм, общо то тежи 31 тона. Теглото на стоманената структура е 125 тона, а бетонния фундамент – 27 тона. Във вдигнатата дясна ръка на статуята има факел, в лявата ръка – скрижали, върху които с римски числа е изписана датата на американската самостоятелност – 4 юли 1776г. Един от краката на статуята е стъпил върху вериги.
Този народен монумент в този момент нормално е затворен за визити. До него може да се доближи единствено след подробен обиск. Тези дейности провокират недоволството на туристическите организации, само че какво да се прави: това са нужни ограничения срещу възможни терористични актове.
