Древната гора, която поддържа Венеция над водата
Както всеки локален знае, Венеция е обърната с главата надолу гора. Градът, който на 25 март навърши 1604 години, е издигнат върху основите на милиони къси дървени водачи, забити в земята с върха надолу. Тези дървета са издигали каменни дворци и високи камбанарии от епохи, в същинско знамение на инженерството, употребяващо силите на физиката и природата, написа BBC.
В множеството модерни структури стоманобетонът и стоманата правят работата, която тази обърната гора е правила от епохи.
Техниката е завладяваща със своята геометрия, вековната си резистентност и огромния си мащаб. Никой не е сигурен тъкмо какъв брой милиона купчини дървесина има под града, само че има 14 000 компактно натъпкани дървени стълба единствено в основите на моста Риалто и 10 000 дъбови дървета под базиликата Сан Марко, която е издигната през 832 година сл. Хр.
Защита на горите
Венеция е изобретила горското развъждане “, изяснява Никола Маккиони, проучвателен шеф в института за биоикономика към Националния съвет за проучвания на Италия, като се базира на практиката на обработване на дървета.
„ Първият формален документ за горското развъждане в Италия в действителност е от Великолепната общественост на долината Фиеме (бел.ред - северозападно от Венеция), датиращ от 1111 година сл. н. е. Той в детайли разказва разпоредбите за употреба на горите, без да ги изтощава “.
Според Маккиони тези практики за запазване би трябвало да са били употребявани години преди да бъдат записани. „ Това изяснява за какво долината Фиеме към момента е покрита с буйна ела и през днешния ден “.
Страни като Англия обаче са били изправени пред дефицит на дървесина още в средата на 16-ти век, прибавя той.
Дървена структура
Венеция не е единственият град, който разчита на дървесината за основа. Амстердам е различен град, отчасти издигнат върху дървени колове.
Принципът се основава на концепцията за подсилване на почвата посредством забиване на допустимо най-вече купчини, което води до доста търкане сред водачите и почвата. Техническият термин за това е хидростатично налягане, което всъщност значи, че почвата „ захваща “ купчините, в случай че са сложени компактно една до друга.
Наистина, венецианските водачи работят по този метод – те са прекомерно къси, с цел да доближат скалната основа, и вместо това поддържат постройките с помощта на триенето. Но историята на този метод на строителство датира още по-назад.
Техниката е упомената от римския инженер и проектант от 1-ви век Витрувий; Римляните са употребявали потопени водачи за създаване на мостове, които още веднъж са покрай вода. Водните врати в Китай също са издигнати с триещи водачи. Ацтеките ги употребявали в Мексико Сити.
Преди 10 години екип от университетите в Падуа и Венеция проучи положението на основите на града, като се стартира от камбанарията на църквата Фрари, издигната през 1440 година
Екипът откри, че в структурите, които изследваха, дървото е било развалено, само че системата от вода и тиня ги поддържа дружно.
Те развенчаха общоприетото разбиране, че дървото под града не изгнива, тъй като е в безкислородно или анаеробно положение – бактериите в действителност нападат дървото даже при липса на О2. Но действието на бактериите е доста по-бавно от действието на гъбичките и насекомите, които работят в наличието на О2. Освен това водата запълва клетките, които са изпразнени от бактериите, което разрешава на дървените купчини да запазят формата си. Така че даже в случай че дървените водачи са развалени, цялата система от дърво, вода и тиня се държи дружно под мощен напън и се поддържа устойчива в продължение на епохи.
Не се знае още какъв брой стотици години ще устоят основите, споделят специалисти. Въпреки това упованията са, че в случай че околната среда остане без особени промени, няма да има аргументи за терзание.
Революция на строителството
През 19- ти и 20-ти век дървото в строителството е изцяло сменено от цимент, когато става въпрос за създаване на фундаменти. През последните години обаче нова наклонност за строителство с дърво закупи засилен интерес, в това число възхода на дървените небостъргачи.
Венеция подводен град подводен гора
В множеството модерни структури стоманобетонът и стоманата правят работата, която тази обърната гора е правила от епохи.
Техниката е завладяваща със своята геометрия, вековната си резистентност и огромния си мащаб. Никой не е сигурен тъкмо какъв брой милиона купчини дървесина има под града, само че има 14 000 компактно натъпкани дървени стълба единствено в основите на моста Риалто и 10 000 дъбови дървета под базиликата Сан Марко, която е издигната през 832 година сл. Хр.
Защита на горите
Венеция е изобретила горското развъждане “, изяснява Никола Маккиони, проучвателен шеф в института за биоикономика към Националния съвет за проучвания на Италия, като се базира на практиката на обработване на дървета.
„ Първият формален документ за горското развъждане в Италия в действителност е от Великолепната общественост на долината Фиеме (бел.ред - северозападно от Венеция), датиращ от 1111 година сл. н. е. Той в детайли разказва разпоредбите за употреба на горите, без да ги изтощава “.
Според Маккиони тези практики за запазване би трябвало да са били употребявани години преди да бъдат записани. „ Това изяснява за какво долината Фиеме към момента е покрита с буйна ела и през днешния ден “.
Страни като Англия обаче са били изправени пред дефицит на дървесина още в средата на 16-ти век, прибавя той.
Дървена структура
Венеция не е единственият град, който разчита на дървесината за основа. Амстердам е различен град, отчасти издигнат върху дървени колове.
Принципът се основава на концепцията за подсилване на почвата посредством забиване на допустимо най-вече купчини, което води до доста търкане сред водачите и почвата. Техническият термин за това е хидростатично налягане, което всъщност значи, че почвата „ захваща “ купчините, в случай че са сложени компактно една до друга.
Наистина, венецианските водачи работят по този метод – те са прекомерно къси, с цел да доближат скалната основа, и вместо това поддържат постройките с помощта на триенето. Но историята на този метод на строителство датира още по-назад.
Техниката е упомената от римския инженер и проектант от 1-ви век Витрувий; Римляните са употребявали потопени водачи за създаване на мостове, които още веднъж са покрай вода. Водните врати в Китай също са издигнати с триещи водачи. Ацтеките ги употребявали в Мексико Сити.
Преди 10 години екип от университетите в Падуа и Венеция проучи положението на основите на града, като се стартира от камбанарията на църквата Фрари, издигната през 1440 година
Екипът откри, че в структурите, които изследваха, дървото е било развалено, само че системата от вода и тиня ги поддържа дружно.
Те развенчаха общоприетото разбиране, че дървото под града не изгнива, тъй като е в безкислородно или анаеробно положение – бактериите в действителност нападат дървото даже при липса на О2. Но действието на бактериите е доста по-бавно от действието на гъбичките и насекомите, които работят в наличието на О2. Освен това водата запълва клетките, които са изпразнени от бактериите, което разрешава на дървените купчини да запазят формата си. Така че даже в случай че дървените водачи са развалени, цялата система от дърво, вода и тиня се държи дружно под мощен напън и се поддържа устойчива в продължение на епохи.
Не се знае още какъв брой стотици години ще устоят основите, споделят специалисти. Въпреки това упованията са, че в случай че околната среда остане без особени промени, няма да има аргументи за терзание.
Революция на строителството
През 19- ти и 20-ти век дървото в строителството е изцяло сменено от цимент, когато става въпрос за създаване на фундаменти. През последните години обаче нова наклонност за строителство с дърво закупи засилен интерес, в това число възхода на дървените небостъргачи.
Венеция подводен град подводен гора
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ