Както винаги досега, всички кандидати за парламента обещават образованието да

Както постоянно до момента, всички претенденти за Народното събрание дават обещание образованието да е народен приоритет, тъй като то прави всяка страна и нация. На процедура развиването на всички останали браншове зависи от равнището на начетеност на фрагментите. Ще рече човек, че сме се устремили да върнем нашето обучение като пример за Европа, както го нарекоха даже американците Ран и Ът в оня прославен отчет от 1990 година
Е да, но не. Едно е да се приказва, друго е да се работи, трето е по какъв начин се работи. Вече десетилетия наред на образованието у нас изцяло умишлено е отредена ориста на “остатъчен ” бранш и сме се докарали до опашката на Европейски Съюз по средствата, които отделяме за просветата като % от брутния вътрешен артикул. А има един обикновен метод да се намерят пари освен за образованието, само че и за опазването на здравето и културата да вземем за пример, за всички сфери на държавното финансиране. По времето на Симеон Дянков България одобри една фискална политика, която е извънредно дясно-либерална - дотолкоз, че останалите страни в Евросъюза въобще не я следват. Става дума за % от Брутният вътрешен продукт, който се отделя за обществените финанси. При нас той е сгънат до най-малко и

никой не смее да посегне върху това недомислие

Излязоха данните на Евростат за 2023. година Страните от Европейски Съюз сега отделят в бюджетите си за обществената сфера приблизително 50% от своя Брутният вътрешен продукт. Води Франция с 57,3%. При това поради рецесията в последните няколко години съвсем на всички места този % пораства, с цел да се закрепи това, което директно визира хората. Най-бедната страна в Европа - България, е понижила обществените си разноски до... 39,8% от Брутният вътрешен продукт за 2023 година Не се преодолява до ден сегашен изоставането ни от времето на Дянков, който внезапно оряза парите за просвета и обучение да вземем за пример. Говорим за проценти, не за суми и не за самия Брутният вътрешен продукт, който при нас самичък по себе си е невисок. Процентите дефинират мястото на всеки бранш в страната.
Елементарно е в тази обстановка да се прибегне до повдигане на % от Брутният вътрешен продукт за обществени разноски. При посочен в бюджета за 2024 година Брутният вътрешен продукт близо 198 милиарда лева, в случай че се усили процентът от 39,8 на 100 най-малко до междинния % в Евросъюза - 50, това би насочило към обществените сфери спомагателни... над 2 милиарда лева Те би трябвало да се насочат към най-пострадалите браншове - приблизително и висше обучение, опазване на здравето и просвета.

Европейски Съюз по никакъв метод няма да ни възрази,

защото множеството страни имат по-висок от нашия % и България ще реализира едвам междинната за съюза квота от средства.
След 2014 година тематиката бе повдигната на два пъти в Народното събрание от проф. Румен Гечев, само че никой не го чу и никой даже от Българска социалистическа партия не си мръдна пръста да се бори за подобен избавителен ход. В резултат на което сега за приблизително обучение ние отделяме 3,5% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Европейски Съюз междинният % е 4,9% (във Франция - 6,6%). За висшето обучение стигнахме до 0,6%, в Европа заделят приблизително 1%. В региона на науката просто сме неповторими - от бюджета ни се дават за просвета 0,2% от Брутният вътрешен продукт при 1% обществени средства в Европейски Съюз приблизително. Впрочем, в признатата у нас Стратегия за развиване на науката този 1% е посочен за 2025 година, само че никой няма желание да реализира записаното. Затова и висшите учебни заведения до момента не са получили ни един път записаните в Закона за висшето обучение 10% от издръжката за просвета. А сякаш законите са наложителни освен за хората, само че и за институциите на страната. Сега десните са решили да закриват и да сплотяват държавни висши учебни заведения, с цел да пестят пари. Само това остана, следващата нарочна разруха! Всички висши учебни заведения просто би трябвало да бъдат върнати към обичайните им профили, в които те са мощни, а не за да си докарат средства при

порочния принцип “парите следват студента ”

да се откриват всевъзможни филиали и механически вузове да пускат компетентност " Право ", стопански да вкарват публицистика и университети да образоват в изкуствата. По последни данни на Национален статистически институт над 820 преподаватели у нас от общо 21 098 работят на две и повече места в така наречен куфарно обучение.
За просвета от бюджета у нас са предопределени 0,5% при приблизително 3,2% в Евросъюза. Защо се чудим, че българите изпростяха неимоверно и работодателите все се оплакват, че нямало квалифицирани фрагменти? Да не приказваме, че при едно обикновено финансиране на стадиите - от учебното заведение, през университетите, археолозите, реституция, консервация и културен туризъм, от културното ни завещание страната би могла да печели немислими в този момент пари.
Колкото до обществените действия, решение би пристигнало, в случай че се вкара прогресивната данъчна система, практикувана в множеството страни на Европейски Съюз, и в случай че държавните чиновници, депутати и прочие стартират сами да си заплащат осигуровките, а не бюджетът, т.е. всички ние, да вадим пари за тях от изпразнените си джобове.
Отгоре на всичко господинът Дянков има нахалството да дава ум в този момент надали не всеки ден. Имали сме 3% недостиг и това било ужасно, нямало да ни пуснат и в еврозоната. Глупости. Според Евростат, дефицитът в Европейски Съюз е приблизително 3,5%, в еврозоната е 3,6%, а във Франция да вземем за пример стига до 5,5%. На тоя декор нашите 3% са нищо.
Така че, спрете да лъжете народа и помислете най-накрая за него. Радостното е, че в програмата на обединената левица за изборите този път е записано желанието да се вдигнат обществените разноски до 50% от Брутният вътрешен продукт. Каквото и да стане на тия избори, всекидневна битка би трябвало за реализиране на тази цел!