Конституционният сезон е открит
Както в предходни " къси " парламенти, по този начин и в 49-то Народно заседание, измежду непрекъснатите комисии се образува и комисия по конституционни въпроси. И в случай че в предходното 48-мо заседание имаше единствено четири съвещания, а в 46-то и 47-то събрания комисията беше по конституционни и правни въпроси, като тематиката за промени в конституцията имаше единствено политически аспекти, то в този момент има действителен късмет да се организира и юридизиран диалог, а и да се внесе план на закон за изменение и допълнение на главния закон.
Формалният мотив е оповестеният на 8 юни " план " на Движение за права и свободи. Според член 154, алинея 1 от конституцията правото на самодейност за изменението и допълнението й от настоящо Народно заседание принадлежи на една четвърт от народните представители (т.е. 60 депутати) и на президента. Движението в миналите дни предложи привикване и на Велико Народно заседание, само че заради други преобладаващи тематики тази концепция потъна в осведомителния поток (искане за премахване на основния прокурор, образуване на парламентарно подкрепено правителство). Интересът на Движение за права и свободи към конституционната проверка наподобява безапелационен. Тази теза се укрепва и от рокадата в участието на господин Делян Пеевски в Комисията по конституционни въпроси и от негови изказвания по този мотив.
В измененията на Пеевски за конституцията Движение за права и свободи зачертава следствието на основния прокурор от арбитър
Идеята за привикване на Велико Народно заседание е за влизане в осведомителните потоци. Не е такава задачата на оповестения " план ". Депутатите от Движението нямат задоволително народни представители (парламентарната им група е от 36 национални представители), само че по безапелационен метод обявиха вкус да лидират конституционния диалог.
Мудността на " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП-ДБ) да внесат план (имат 63 депутати) и дезинтересирането на ГЕРБ-СДС (имат 69 депутати) отвориха необятен терен за изяви на Движение за права и свободи. Въпреки декларирания държавен приоритет - " да осъществя към този момент конкретизираната законодателна стратегия, в това число конституционната промяна за правосъдна промяна " (изрично в програмната декларация бяха посочени делене на Висшия правосъден съвет (ВСС) на два органа и радикална смяна в структурата на прокуратурата) и поръчката на господин Атанас Славов - министър на правораздаването за осъществяване на " конституционна промяна " ( " Единственият късмет този парламент да оцелее политически и държавното управление да остане на власт е да се извърши конституционна промяна " ), нямаше авансово действително изпитание при образуване на държавното управление на 6 юни (проект или съответни оферти за обсега на измененията отвън две изявленията на господин Христо Иванов).
" Не стана добре ": Христо Иванов и Движение за права и свободи в конфликт за Пеевски и конституцията (обновена)
Конституционният спор ще се структурира към предложенията на Движение за права и свободи. Какво прави усещане в оповестения " план "?
Предложенията се отнасят до Глава " Съдебна власт " и достъпа до Конституционния съд. В текста няма категорично нови редакции на член 65, алинея 1 (относно условията за претендентите за национални представители) и член 110 (относно условията за членовете на правителството), за допускане на двойно поданство, макар прессъобщението на уеб страницата на Движението. (Темата заслужава настрана внимание.)
Предметът на направените оферти е по този начин квалифициран, че конституционната проверка да бъде осъществена от настоящо Народно заседание. Техният обсег има за цел да има смяна, която нито е радикална, нито съответствува със поръчките на ПП-ДБ.
Разширяването на достъпа до конституционната пълномощия не е част от " правосъдната промяна ". Оспорването на конституционносъобразността на актовете на Народното събрание, които засягат съществени права и свободи на индивида и жителя е значима стъпка за подсилване на правовата страна, само че без сериозен филтър за допустимост на настояванията и следващ ангажимент на Народното събрание да се преценява с решенията на Конституционния съд, конституционната тъжба ще е следващия непълен юридически инструмент.
Може би по тази причина, Движение за права и свободи оферират индиректно сезиране през състав на Върховния касационен съд (ВКС) или Върховния асминистративен съд (ВАС), пред който има провесен юридически спор. В този смисъл препоръчаната редакция за нова наредба на член 150, алинея 5 е непотребна, тъй като сходно пълномощие има в съществуващата втора алинея на същия член. Въпрос на полемика е дали единствено състав на Върховен касационен съд или Върховен административен съд по искане на жители може да се обърне към конституционната пълномощия или такава опция следва да имат и по-долу стоящи съдилища. При гаранции, несъмнено, че няма да се шиканира във висящо правосъдно произвеждане.
Най-многобройни са предложенията за промени по отношение на правосъдната власт. Предлаганите хрумвания се свеждат до единствено официално основаване на два нови органа вместо съществуващите все още колегии и нови органи (вместо Пленум на Висш съдебен съвет - Висш съвет на магистратурата и вместо Инспекторат към Висш съдебен съвет - Инспекторат на правосъдната власт). Правомощията на колегиите стават пълномощия на препоръките, а тези на Пленума - на Висшия съвет и на Инспектората към Висш съдебен съвет - на Инспектората на правосъдната власт. Има хрумвания за промени в съставите на препоръките, като няма членове по право, а единствено избираеми членове. В Съвета на съдиите 7 се избират директно на районен принцип (въз основа на териториално представителство) от съдиите и шестима от Народното събрание.
Така може да се допуска, че от всеки апелативен правосъден регион ще има по един директно определен представител (те са пет - София, Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново) и от двете висши съдилища. Извън високите професионални и нравствени качества и 15 години юридически стаж, няма други препоръчани условия, т.е. Закон за съдебната власт ще сложи вероятно други спомагателни критерии. Идентично е предлагането и за Съвета на прокурорите - 6 се избират директно от прокурорите въз основа на териториален принцип, един следовател и шестима от Народното събрание.
Засягат се и конституционните пълномощия на основния прокурор. Предлага се да отпадне надзорът за правда, който основния прокурор реализира върху активността на всички прокурори (чл. 126, алинея 2 от Конституцията). Това е част от съществуващия проблем (повишаване на формалната и неофициалната власт на основния прокурор в прокуратурата). Важно е в Комисията по конституционни въпроси да се организира спор за общото пълномощие на прокуратурата да следи за законността и какъв е обсега на пълномощието (чл. 127, т. 5 от Конституцията) да подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове (повишаване на формалната и неофициалната власт на прокуратурата в ръководството и в обществото).
Косвено посредством предлагането за основаване на нова трета по ред алинея в член 126 се признава съществуването на сериозен проблем - какъв брой са заместниците на основния прокурор. Предлага се да има заместници към Върховен касационен съд (т.е. най-малко двама), заместител към Върховен административен съд и по следствието - шефа на Национална следствена служба. Обичайно това не е напълно обществена информация, само че дали е за извеждане на конституционно равнище? Не мисля.
Приетите на 2 юни 2023 година промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), само че към момента необнародвани и " плачещи " за президентско несъгласие, с които се " възвърне " независимостта на следствените органи от прокуратурата, се предлага да бъдат изведени и на конституционно равнище (след проверката на член 128 от 2006 г.). От тези промени би имало смисъл, в случай че са в систематична връзка със съществуващите сега пълномощия на прокуратурата да следи за съблюдаване на законността, като управлява следствието по формирано наказателно произвеждане и упражнява контрол за законосъобразното му осъществяване (чл. 127, т. 1 от конституцията) и може да прави следствие (чл. 127, т. 2 от конституцията).
Основните проблеми на наказателното произвеждане са три. Първият е в образуването на инспекция или на наказателно произвеждане - по твърдяно закононарушение, даже да няма задоволително данни за закононарушение против " съперници " (като съображение пък за формиране на произвеждане за гражданска конфискация пред антикорупционната комисия - КПКОНПИ). Едва ли решението се намира единствено в разделянето на Антикорупционната комисия на две и на предоставяне на проверяващи функционалности на чиновници в проектирания нов независим орган. Дебатът ще е във връзка импортиран от служебното държавно управление Законопроект за противопоставяне на корупцията измежду лица, заемащи висши обществени длъжности (№ 49-302-01-16 от 13/04/2023 г.), само че и по плановете на ПП-ДБ (Законопроект за противопоставяне на корупцията, № 49-354-01-13 от 26/04/2023 г.) и на ГЕРБ-СДС (Законопроект за противопоставяне на корупцията, № 49-354-01-62 от 02/06/2023 г.).
Вторият проблем е в отвод на формиране на произвеждане от прокуратурата (извън лимитираните случаи на формиране от полицията) макар съществуването на данни за осъществено закононарушение (т. нар. чадър на прокуратурата). Усилие в тази посока беше допълнението в член 213 на Наказателно-процесуален кодекс (нови алинеи - алинея 2-9, Обн., Дъждовни води, бр. 48 от 02/06/2023 г.) и прелюдия правосъден надзор за отвод да се образува досъдебно произвеждане по избрани закононарушения от Наказателен кодекс.
Конституция на Република България - първокласно изданиеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Третият проблем, и най-важен, е кой събира доказателства в интерес на покачване на обвиняване от прокуратурата. Разпределението на компетентността по следствие е в основата на издържащи обвинявания пред съда и неоправдателни присъди. Принципният спор е за повече проверяващи органи или пък ограничение на опцията прокуратурата също да може да събира доказателства? Този спор би трябвало да предшества оповестяването на независимостта на следствието от прокуратурата.
В " плана " на Движение за права и свободи има предложение за извеждане на конституционно равнище на процедура за търсене на наказателна отговорност на " тримата огромни " в правосъдната власт. По този метод продължава налагането на тезата, макар извеждането им от кадровите органи, че ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор имат идентичен юридически статус (назначаване и освобождение, условия за заемане на длъжността) и посредством процедура за търсене на наказателна отговорност (нов член 132а, алинея ал. 1-4). Необходим е кардинален спор кое следва да е водещо при тримата висши магистрати - функционалностите на ръководителите на висшите съдилища (пръв измежду равни съдии) и на основния прокурор (самостоятелен орган и представляващ единната прокуратура) или конституционния статус за назначение / освобождение по предложение на Пленума на Висш съдебен съвет (сега) или на Съвета на съдиите / респ. на прокурорите (в " плана " ) на президента на републиката, без опция за връщане.
Към предложенията за промени конституцията, готови от парламентарната група на Движение за права и свободи, могат да бъдат отправени и други сериозни бележки, само че посредством тях те откриха действителния парламентарен спор. И всяко друго предложение към този момент ще се съпоставя /съизмерва с към този момент оповестените от Движението.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Формалният мотив е оповестеният на 8 юни " план " на Движение за права и свободи. Според член 154, алинея 1 от конституцията правото на самодейност за изменението и допълнението й от настоящо Народно заседание принадлежи на една четвърт от народните представители (т.е. 60 депутати) и на президента. Движението в миналите дни предложи привикване и на Велико Народно заседание, само че заради други преобладаващи тематики тази концепция потъна в осведомителния поток (искане за премахване на основния прокурор, образуване на парламентарно подкрепено правителство). Интересът на Движение за права и свободи към конституционната проверка наподобява безапелационен. Тази теза се укрепва и от рокадата в участието на господин Делян Пеевски в Комисията по конституционни въпроси и от негови изказвания по този мотив.
В измененията на Пеевски за конституцията Движение за права и свободи зачертава следствието на основния прокурор от арбитър Идеята за привикване на Велико Народно заседание е за влизане в осведомителните потоци. Не е такава задачата на оповестения " план ". Депутатите от Движението нямат задоволително народни представители (парламентарната им група е от 36 национални представители), само че по безапелационен метод обявиха вкус да лидират конституционния диалог.
Мудността на " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП-ДБ) да внесат план (имат 63 депутати) и дезинтересирането на ГЕРБ-СДС (имат 69 депутати) отвориха необятен терен за изяви на Движение за права и свободи. Въпреки декларирания държавен приоритет - " да осъществя към този момент конкретизираната законодателна стратегия, в това число конституционната промяна за правосъдна промяна " (изрично в програмната декларация бяха посочени делене на Висшия правосъден съвет (ВСС) на два органа и радикална смяна в структурата на прокуратурата) и поръчката на господин Атанас Славов - министър на правораздаването за осъществяване на " конституционна промяна " ( " Единственият късмет този парламент да оцелее политически и държавното управление да остане на власт е да се извърши конституционна промяна " ), нямаше авансово действително изпитание при образуване на държавното управление на 6 юни (проект или съответни оферти за обсега на измененията отвън две изявленията на господин Христо Иванов).
" Не стана добре ": Христо Иванов и Движение за права и свободи в конфликт за Пеевски и конституцията (обновена) Конституционният спор ще се структурира към предложенията на Движение за права и свободи. Какво прави усещане в оповестения " план "?
Предложенията се отнасят до Глава " Съдебна власт " и достъпа до Конституционния съд. В текста няма категорично нови редакции на член 65, алинея 1 (относно условията за претендентите за национални представители) и член 110 (относно условията за членовете на правителството), за допускане на двойно поданство, макар прессъобщението на уеб страницата на Движението. (Темата заслужава настрана внимание.)
Предметът на направените оферти е по този начин квалифициран, че конституционната проверка да бъде осъществена от настоящо Народно заседание. Техният обсег има за цел да има смяна, която нито е радикална, нито съответствува със поръчките на ПП-ДБ.
Разширяването на достъпа до конституционната пълномощия не е част от " правосъдната промяна ". Оспорването на конституционносъобразността на актовете на Народното събрание, които засягат съществени права и свободи на индивида и жителя е значима стъпка за подсилване на правовата страна, само че без сериозен филтър за допустимост на настояванията и следващ ангажимент на Народното събрание да се преценява с решенията на Конституционния съд, конституционната тъжба ще е следващия непълен юридически инструмент.
Може би по тази причина, Движение за права и свободи оферират индиректно сезиране през състав на Върховния касационен съд (ВКС) или Върховния асминистративен съд (ВАС), пред който има провесен юридически спор. В този смисъл препоръчаната редакция за нова наредба на член 150, алинея 5 е непотребна, тъй като сходно пълномощие има в съществуващата втора алинея на същия член. Въпрос на полемика е дали единствено състав на Върховен касационен съд или Върховен административен съд по искане на жители може да се обърне към конституционната пълномощия или такава опция следва да имат и по-долу стоящи съдилища. При гаранции, несъмнено, че няма да се шиканира във висящо правосъдно произвеждане.
Най-многобройни са предложенията за промени по отношение на правосъдната власт. Предлаганите хрумвания се свеждат до единствено официално основаване на два нови органа вместо съществуващите все още колегии и нови органи (вместо Пленум на Висш съдебен съвет - Висш съвет на магистратурата и вместо Инспекторат към Висш съдебен съвет - Инспекторат на правосъдната власт). Правомощията на колегиите стават пълномощия на препоръките, а тези на Пленума - на Висшия съвет и на Инспектората към Висш съдебен съвет - на Инспектората на правосъдната власт. Има хрумвания за промени в съставите на препоръките, като няма членове по право, а единствено избираеми членове. В Съвета на съдиите 7 се избират директно на районен принцип (въз основа на териториално представителство) от съдиите и шестима от Народното събрание.
Така може да се допуска, че от всеки апелативен правосъден регион ще има по един директно определен представител (те са пет - София, Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново) и от двете висши съдилища. Извън високите професионални и нравствени качества и 15 години юридически стаж, няма други препоръчани условия, т.е. Закон за съдебната власт ще сложи вероятно други спомагателни критерии. Идентично е предлагането и за Съвета на прокурорите - 6 се избират директно от прокурорите въз основа на териториален принцип, един следовател и шестима от Народното събрание.
Засягат се и конституционните пълномощия на основния прокурор. Предлага се да отпадне надзорът за правда, който основния прокурор реализира върху активността на всички прокурори (чл. 126, алинея 2 от Конституцията). Това е част от съществуващия проблем (повишаване на формалната и неофициалната власт на основния прокурор в прокуратурата). Важно е в Комисията по конституционни въпроси да се организира спор за общото пълномощие на прокуратурата да следи за законността и какъв е обсега на пълномощието (чл. 127, т. 5 от Конституцията) да подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове (повишаване на формалната и неофициалната власт на прокуратурата в ръководството и в обществото).
Косвено посредством предлагането за основаване на нова трета по ред алинея в член 126 се признава съществуването на сериозен проблем - какъв брой са заместниците на основния прокурор. Предлага се да има заместници към Върховен касационен съд (т.е. най-малко двама), заместител към Върховен административен съд и по следствието - шефа на Национална следствена служба. Обичайно това не е напълно обществена информация, само че дали е за извеждане на конституционно равнище? Не мисля.
Приетите на 2 юни 2023 година промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), само че към момента необнародвани и " плачещи " за президентско несъгласие, с които се " възвърне " независимостта на следствените органи от прокуратурата, се предлага да бъдат изведени и на конституционно равнище (след проверката на член 128 от 2006 г.). От тези промени би имало смисъл, в случай че са в систематична връзка със съществуващите сега пълномощия на прокуратурата да следи за съблюдаване на законността, като управлява следствието по формирано наказателно произвеждане и упражнява контрол за законосъобразното му осъществяване (чл. 127, т. 1 от конституцията) и може да прави следствие (чл. 127, т. 2 от конституцията).
Основните проблеми на наказателното произвеждане са три. Първият е в образуването на инспекция или на наказателно произвеждане - по твърдяно закононарушение, даже да няма задоволително данни за закононарушение против " съперници " (като съображение пък за формиране на произвеждане за гражданска конфискация пред антикорупционната комисия - КПКОНПИ). Едва ли решението се намира единствено в разделянето на Антикорупционната комисия на две и на предоставяне на проверяващи функционалности на чиновници в проектирания нов независим орган. Дебатът ще е във връзка импортиран от служебното държавно управление Законопроект за противопоставяне на корупцията измежду лица, заемащи висши обществени длъжности (№ 49-302-01-16 от 13/04/2023 г.), само че и по плановете на ПП-ДБ (Законопроект за противопоставяне на корупцията, № 49-354-01-13 от 26/04/2023 г.) и на ГЕРБ-СДС (Законопроект за противопоставяне на корупцията, № 49-354-01-62 от 02/06/2023 г.).
Вторият проблем е в отвод на формиране на произвеждане от прокуратурата (извън лимитираните случаи на формиране от полицията) макар съществуването на данни за осъществено закононарушение (т. нар. чадър на прокуратурата). Усилие в тази посока беше допълнението в член 213 на Наказателно-процесуален кодекс (нови алинеи - алинея 2-9, Обн., Дъждовни води, бр. 48 от 02/06/2023 г.) и прелюдия правосъден надзор за отвод да се образува досъдебно произвеждане по избрани закононарушения от Наказателен кодекс.
Третият проблем, и най-важен, е кой събира доказателства в интерес на покачване на обвиняване от прокуратурата. Разпределението на компетентността по следствие е в основата на издържащи обвинявания пред съда и неоправдателни присъди. Принципният спор е за повече проверяващи органи или пък ограничение на опцията прокуратурата също да може да събира доказателства? Този спор би трябвало да предшества оповестяването на независимостта на следствието от прокуратурата.
В " плана " на Движение за права и свободи има предложение за извеждане на конституционно равнище на процедура за търсене на наказателна отговорност на " тримата огромни " в правосъдната власт. По този метод продължава налагането на тезата, макар извеждането им от кадровите органи, че ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор имат идентичен юридически статус (назначаване и освобождение, условия за заемане на длъжността) и посредством процедура за търсене на наказателна отговорност (нов член 132а, алинея ал. 1-4). Необходим е кардинален спор кое следва да е водещо при тримата висши магистрати - функционалностите на ръководителите на висшите съдилища (пръв измежду равни съдии) и на основния прокурор (самостоятелен орган и представляващ единната прокуратура) или конституционния статус за назначение / освобождение по предложение на Пленума на Висш съдебен съвет (сега) или на Съвета на съдиите / респ. на прокурорите (в " плана " ) на президента на републиката, без опция за връщане.
Към предложенията за промени конституцията, готови от парламентарната група на Движение за права и свободи, могат да бъдат отправени и други сериозни бележки, само че посредством тях те откриха действителния парламентарен спор. И всяко друго предложение към този момент ще се съпоставя /съизмерва с към този момент оповестените от Движението.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ