В Търговищко на Бъдни вечер трапезата се кади с тамян, разказва етнографът Диана Жекова
Както в предишното, по този начин и през днешния ден, Бъдни вечер и Коледа са едни от най-големите, предстоящи и тачени християнски празници. Приготовленията за празника Рождество Христово стартират една-две седмици по-рано, когато дамите мажат, мият, чистят къщите си. Навсякъде в Търговищко на Бъдни вечер трапезата се кади с тамян, описа за Българска телеграфна агенция уредникът в отдел " Етнография " в Регионалния исторически музей (РИМ) в Търговище Диана Жекова.
Денят преди Рождество Христово е прочут в района с наименованията Малка Коледа (в селата Конак, Горна Кабда, Подгорица, Здравец, Садина, Паламарца, Опака), Суха Коледа (в селата Заветно, Пресиян, Априлово, Подгорица), а вечерта - Бъдни вечер (при преселниците от Западна България в Антоновско), Кадена вечер (Конак) или Вечерня (при тракийските българи, преселници в селата Беломорци и Светлен). Този ден минава в подготовка за посрещането на чудото, което следва и в нея се включват всички членове на фамилията, описа етнографът.
Рано сутринта на 24 декември стопанинът или някой от ергените в къщата отива в гората, с цел да отсече празничното дърво, наричано най-често бъдник, бъдняк, коладник, коледник, а при преселниците от Западна България - прекладник. В района не са съхранени мемоари за обредни дейности, свързани с неговото отрязване и подготовка. Избраното дърво (най-често дрян, дъб или круша), мъжът отнася у дома и го оставя в двора или покрай огнището.
Жекова изясни, че през това време стопанката, станала рано, към този момент е замесила обредните хлябове. Единият от тях е наименуван на самия празник и на Младия господ, който следва да се роди. За това приказват и наименованията хляба в другите селища - Господня пита (в град Опака), боговица (в селата Ловец и Черни бряг), колач, колак (в Антоновско), коледник или бъдник (в село Драгановец, кв. Бряг, село Камбурово). Върху него най-често е изобразен кръст или цвете, направени от тестени линии.
При преселниците от Западна България се меси пита от прясно тесто без декорация или се дупчи с вилица. В нея се поставя сребърна пара, а някъде и шансове - зърна царевица, ечемик, фасул, сламка от плява, по които се гадае (село Китино).
Вторият тип обредни хлябове е отдаден на стопанството и на къщата. С линии и топки тесто стопанката „ рисува “ кошарите с овцете, тежките снопи на равнищата, впрегнатите в ралото волове, пилетата. И както споделя Димитър Маринов (б.м. учредител на българската етнография) „ тия шарки демонстрират какво се проси: изобилие, мощ, благополучие, живот, здраве…, с една дума всяка шарка съставлява една молитва, написана със алегорични белези “, изясни етнографът.
За благославящите коледари се подготвя „ вит-превит кравай”. Ако в къщата има мома за женене, тя омесва още един самун, който наложително би трябвало да е с дупка, с цел да може да го наниже на гегата на своя фаворит в дружината. Според откривателите нанизването на моминския кравай върху коледарската гега има сексуален смисъл и в него е скрита концепцията за алегорично оплождане, изясни Жекова.
Стопанинът поставя бъдника в огнището тогава, когато стартира да се реди трапезата - както наедрява пламъкът, по този начин да се усилва и берекетът. Разпространено е вярването, че на бъднивечерската софра би трябвало да участват нечетен брой постни ястия, най-често се подготвят девет (колкото са месеците на бременността на Богородица). Колачът и житото със свещта от Игнажден се поставят по средата.
След като стопанинът каже молитвата, разчупва хляба. Обикновено първото парче се отделя за Богородица, за къщата или за умрелите предшественици, и се оставя на високо. След това подава по едно парче на всеки член от семейството по старшинство с думите: „ Ут мени малку, ут Госпудя многу”. В Алваново, изяснява Жекова, питата се разчупва от двама мъже, седнали един против различен. От едната половина всеки от домашните си отчупва по залък, а другата половина се подвига високо на полицата. На сутринта от нея ще сложат по малко в зобта на добитъка за адет.
В село Руец отчупват от питата едно крайче, издълбават го и вътре поставят по малко от всичко, което е на трапезата, след което го подвигат до иконата за здраве и изобилие. В село Острец пък гадаят за изобилие по това по какъв начин се е разчупил хлябът – в случай че дясната половина е по-голяма, значи ще се роди повече жито през годината, в случай че лявата е по-голяма – царевицата ще е повече, добави Жекова.
След разчупването на хляба всички се прекръстват и по едно и също време сядат да вечерят. Първи стартира най-старият с думите: „ Хайде по живо, по крепко, да стигнем и другата Коледа “ (село Алваново) или „ Дядо Господе, довечера на трапезата сложихме жито, боб… “ и се изброява всичко, което участва на софрата (село Конак). Вярва се, че по този начин посредством силата на словото ще се провокира обилие от всичко.
Най-после идва моментът, в който фамилията стартира да се храни. Там, където има бит да се подготвя пита с пара, всички се захващат да я търсят в парчето си. Едни имат вяра, че този, който я открие ще е най-богат, други – че ще е огромен късметлия. В поповското село Дриново дават тази пара на ковача, когато отидат да коват „ ралниците “.
Вечерята на Бъдни вечер минава безшумно, постепенно, с почивки. Според поверието, с цел да е утолен човек през годината, би трябвало да си хапне от всичко, което домакинята е приготвила. С вечерята са свързани голям брой забрани и обреди, целящи по магичен метод да провокират изобилие и здраве, изясни Диана Жекова.
Денят преди Рождество Христово е прочут в района с наименованията Малка Коледа (в селата Конак, Горна Кабда, Подгорица, Здравец, Садина, Паламарца, Опака), Суха Коледа (в селата Заветно, Пресиян, Априлово, Подгорица), а вечерта - Бъдни вечер (при преселниците от Западна България в Антоновско), Кадена вечер (Конак) или Вечерня (при тракийските българи, преселници в селата Беломорци и Светлен). Този ден минава в подготовка за посрещането на чудото, което следва и в нея се включват всички членове на фамилията, описа етнографът.
Рано сутринта на 24 декември стопанинът или някой от ергените в къщата отива в гората, с цел да отсече празничното дърво, наричано най-често бъдник, бъдняк, коладник, коледник, а при преселниците от Западна България - прекладник. В района не са съхранени мемоари за обредни дейности, свързани с неговото отрязване и подготовка. Избраното дърво (най-често дрян, дъб или круша), мъжът отнася у дома и го оставя в двора или покрай огнището.
Жекова изясни, че през това време стопанката, станала рано, към този момент е замесила обредните хлябове. Единият от тях е наименуван на самия празник и на Младия господ, който следва да се роди. За това приказват и наименованията хляба в другите селища - Господня пита (в град Опака), боговица (в селата Ловец и Черни бряг), колач, колак (в Антоновско), коледник или бъдник (в село Драгановец, кв. Бряг, село Камбурово). Върху него най-често е изобразен кръст или цвете, направени от тестени линии.
При преселниците от Западна България се меси пита от прясно тесто без декорация или се дупчи с вилица. В нея се поставя сребърна пара, а някъде и шансове - зърна царевица, ечемик, фасул, сламка от плява, по които се гадае (село Китино).
Вторият тип обредни хлябове е отдаден на стопанството и на къщата. С линии и топки тесто стопанката „ рисува “ кошарите с овцете, тежките снопи на равнищата, впрегнатите в ралото волове, пилетата. И както споделя Димитър Маринов (б.м. учредител на българската етнография) „ тия шарки демонстрират какво се проси: изобилие, мощ, благополучие, живот, здраве…, с една дума всяка шарка съставлява една молитва, написана със алегорични белези “, изясни етнографът.
За благославящите коледари се подготвя „ вит-превит кравай”. Ако в къщата има мома за женене, тя омесва още един самун, който наложително би трябвало да е с дупка, с цел да може да го наниже на гегата на своя фаворит в дружината. Според откривателите нанизването на моминския кравай върху коледарската гега има сексуален смисъл и в него е скрита концепцията за алегорично оплождане, изясни Жекова.
Стопанинът поставя бъдника в огнището тогава, когато стартира да се реди трапезата - както наедрява пламъкът, по този начин да се усилва и берекетът. Разпространено е вярването, че на бъднивечерската софра би трябвало да участват нечетен брой постни ястия, най-често се подготвят девет (колкото са месеците на бременността на Богородица). Колачът и житото със свещта от Игнажден се поставят по средата.
След като стопанинът каже молитвата, разчупва хляба. Обикновено първото парче се отделя за Богородица, за къщата или за умрелите предшественици, и се оставя на високо. След това подава по едно парче на всеки член от семейството по старшинство с думите: „ Ут мени малку, ут Госпудя многу”. В Алваново, изяснява Жекова, питата се разчупва от двама мъже, седнали един против различен. От едната половина всеки от домашните си отчупва по залък, а другата половина се подвига високо на полицата. На сутринта от нея ще сложат по малко в зобта на добитъка за адет.
В село Руец отчупват от питата едно крайче, издълбават го и вътре поставят по малко от всичко, което е на трапезата, след което го подвигат до иконата за здраве и изобилие. В село Острец пък гадаят за изобилие по това по какъв начин се е разчупил хлябът – в случай че дясната половина е по-голяма, значи ще се роди повече жито през годината, в случай че лявата е по-голяма – царевицата ще е повече, добави Жекова.
След разчупването на хляба всички се прекръстват и по едно и също време сядат да вечерят. Първи стартира най-старият с думите: „ Хайде по живо, по крепко, да стигнем и другата Коледа “ (село Алваново) или „ Дядо Господе, довечера на трапезата сложихме жито, боб… “ и се изброява всичко, което участва на софрата (село Конак). Вярва се, че по този начин посредством силата на словото ще се провокира обилие от всичко.
Най-после идва моментът, в който фамилията стартира да се храни. Там, където има бит да се подготвя пита с пара, всички се захващат да я търсят в парчето си. Едни имат вяра, че този, който я открие ще е най-богат, други – че ще е огромен късметлия. В поповското село Дриново дават тази пара на ковача, когато отидат да коват „ ралниците “.
Вечерята на Бъдни вечер минава безшумно, постепенно, с почивки. Според поверието, с цел да е утолен човек през годината, би трябвало да си хапне от всичко, което домакинята е приготвила. С вечерята са свързани голям брой забрани и обреди, целящи по магичен метод да провокират изобилие и здраве, изясни Диана Жекова.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ